Как Тодор Диев скри топката на бразилците и получи оценка колкото Пеле

На днешната дата преди 81 години в Пловдив се роди един от най-великите футболисти на България Тодор Диев. За съжаление Диев напусна този свят преди 20 години на 4 януари 1995г. TribunaPlovdiv.bg реши да ви върне назад във времето и да ви разкажем за най-великия момент в богата с трофеи кариера на Тодор Диев.

Годината е 1958, а начело на националния отбор са легендарните треньори на ЦСКА Крум Милев и Стоян Орманджиев. Националният отбор се е държал изключително достойно на квалификациите за световното първенство през 1958г. тимът ни попада в една група с Норвегия и много силният тим на Унгария, който преди 4 години губи и до момента най-изненадващия финал в историята на световните първенства с 2:3 от ФРГ, а мачът остава в историята като “Чудото от Берн”. Въпреки, че големите звезди на унгарците Кочиш и Пушкаш бягат от Унгария след събитията през 1956г. и стават испански граждани, все пак унгарците продължават да са изключително силен отбор, а в тима личат и имената на някои от финалистите на световното. България побеждава с 2:1 и смазващото 7:0 Норвегия в двата двубоя и се държи достойно срещу унгарците като губи с 1:4 и 1:2. Така тимът ни не успява да се класира за дебютния си Мондиал, но го прави 4 години по-късно.

Спартак Пловдив шампион на България, Тодор Диев е 5-ят отдясно на ляво

Да се върнем на 1958г. първенството ни за първи път се играе при изключително странна схема. Има само един полусезон и се играят само 11 кръга. Шампионатът на “А” група започва през март, а импровизираният първи полусезон завършва в края на април. Така следва пауза от 1 месец, за която е планирано турне на националния отбор до Бразилия, като са планирани и две контроли с “кариоките”, които се готвят за започващото световно първенство през 1958г. в Швеция. Освен всичко друго двете контроли са и последна проверка за “селесао” преди началото на Мондиала.

Спартак Пловдив в холандската преса, преди двубоя срещу ПСВ Айндховен, Тодор Диев е с капитанската лента

В националния отбор очаквано 90% са играчи на ЦСКА, който по това е абсолютен хегемон по българските терени и е 4 пъти поред шампион на България, а ще последват още 5 поредни титли включително и през настоящия сезон. След това са играчите на Левски и Локомотив София, а единственият повикан от извънстоличните отбори е Тодор Диев от Спартак Пловдив. Дорчо както го наричат съотборниците и съперниците е считан за най-мощния футболист в България по това време. Здрав физически, мощен и с много силен и точен удар, Диев е кошмар за защитниците и вратарите. До тогава Тодор Диев е вече голмайстор на първенство през 1955 с 13 попадения, а през 1956г. е бронзов медалист с националния отбор на Олимпиадата в Мелбърн, като става първият пловдивчанин с олимпийски медал, но все още няма трофей с родния Спартак. През 1952/1953 по партийна линия е пратен в София в тима на Спартак София, но се връща в родния клуб още през следващия сезон.

В първата контрола на 14 май 1958г. на “Маракана” в Рио де Жанейро през 140 000 зрители бразилците не оставят шанс на националите и ги побеждават с 4:0. Моакир вкарва две попадения, а по едно добавят Жоел и Дида. Въпреки това Тодор Диев прави добър мач и оставя добри впечатления в бразилците. Срещата ще остане в историята, че това е първия мач между двата отбора.

Бразилия – България 4:0 

Стадион: “Маракана” 140 000 зрители Рио де Жанейро (Бразилия)

Голмайстори: 1:0 Дида, 2:0 Моакир, 3:0 Жоел (дузпа) 4:0 Моакир

Бразилия: Кастильо, Де Сорди, Мауро, Сантос, Зито, Зозимо, Жоел, Моасир, Мацола, Дида (Пеле 46), Загало

България: Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Иван Димитров, Стефан Божков (Йончо Арсов 70), Методи Нестеров, Тодор Диев, Георги Димитров, Панайот Панайотов (Спиро Дебърски 70), Никола Ковачев, Крум Янев

4 дни по-късно на 18-ти май 1958г. във втората контрола между двата отбора Диев е над всички в националния ни отбор и прави много силен мач, за който ще се говори дълго. Срещата е последна за бразилците преди Мондиала, които само две седмици по-късно смазват Австрия в първия си мач на световното с 3:0, а след това стават и за първи път в историята си световни шампиони, а звездата на 17-годишния Пеле изгравя именно на световното в Швеция. Контролата се играе на “Естадио до Пакаембу” в Сао Пауло пред 70 000 зрители, а бразилците излизат с основния си състав и една от звездите си Гаринча, който пропуска първата среща.

Тодор Диев третият отляво надясно, след като Спартак става шампион на България

Първото полувреме е изцяло за националния ни отбор още в 8-та минута Тодор Диев прави една от запазените си марки мощен пробив, повлича със себе си защитниците на бразилците и от движение отправя силен и неспасяем удар за 1:0. Голът е исторически, защото това е първото попадение на националния ни отбор срещу Бразилия в едва втория мач на България срещу бразилците (след това само Емил Костадинов успява да отбележи срещу “кариоките”). Това обаче не е всичко Диев си прави какво си иска с бразилците и след нов силен пробив се откъсва и отправя удар, топката срещата страничната греда, а вратарят Жилмар не помръдва. Диев засенчва дори една от големите звезди на бразилците Гаринча, който както вече споменахме не играе в първия мач.

През второто полувреме бразилците са преобразени, като 17-годишният тогава неизвестен Пеле (определен от мнозина за царя на футбола) изригва с две попадения в 49-та и 56-та минути, а влезлият през второто полувреме Пепе оформя крайното 3:1 за бъдещите световни шампиони.

България е толкова близо до първата си победа срещу Бразилия, като това остава и единственият мач, в който “трикольорите” повеждат на Бразилия следват 6 загуби и едно равенство.

Бразилия – България 3:1

Стадион: “Естадио до Пакаембу” 70 000 зрители Сао Пауло (Бразилия)

Голмайстори: 0:1 Тодор Диев 8 мин., 1:1 Пеле, 1:2 Пеле 1:3 Пепе

Бразилия: Жилмар, Де Сорди, Мауро, Сантос, Орландо, Жадир, Гаринча, Моасир, Мацола (Джино 46), Пеле, Конотейро (Пепе 58)

България: Иван Дервентски, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Иван Димитров, Стефан Божков, Методи Нестеров (Йончо Арсов 46), Тодор Диев, Христо Илиев (Никола Ковачев 46), Панайот Панайотов, Крум Янев, Спиро Дебърски (Георги Димитров 46)

Ето и какво казва капитанът на националния ни отбор Стефан Божков в книгата на Силвестър Милчев “По хребетите на българския футбол”:

“Този мач може да се нарече “мач на Диев”. По десетобалната система той получи от журналистите оценка 9, колкото и Пеле.”

Спартак с Купата на България 1958г., Тодор Диев е третият клекнал отдясно на ляво

Самият Диев заявява, че бразилците са му предлагали 100 000 долара да остане в Бразилия и да не заминава обратно за България. Бразилските клубове са готови да платят колкото иска само и само да остане, а сред най-настоятелните са грандовете Сантос и Ботафого. Това обаче не става заради няколко причини първата и основна, че по това време е било невъзможно български футболист да заиграе в чужбина. Освен това делегацията ни е било пълно с агенти на ДС, които следят всяка крачка на играчите и всичко около тях.

Спартак Пловдив, Тодор Диев е с капитанската лента

След завръщането в България през есента на същата 1958г. Диев вдига Купата на България, в исторически финал. За първи път за Купата тогава под името Купа на Съветската армия играят два извънстолични отбора Спартак и Миньор и за първи път извънстоличен отбор вдига трофея. Христо Дишков реализира единственото и победно попадение.

Ето и цялата кариера на великия Тодор Диев:

Спартак Пловдив 1950 – 1952

Спартак София 1952 – 1953

Спартак Пловдив 1953 – 1966

Общо: 308 мача и 146 гола в “А” група

В евротурнирите с екипа на Спартак изиграва 6 мача и вкарва едно попадение (4 мача с 1 гол в КЕШ и 2 мача за купата на УЕФА)

За Националния отбор има 55 мача и 16 гола в периода 13.11.1955 – 27.10.1965

Индивидуални успехи и отличия със Спартак:

Шампион на България 1962/1963

Вицешампион на България 1961/1962

Носител на Купата на България 1958

Голмайстор на “А” група 3 пъти: 1955 – 13 гола, 1962 – 23 гола, 1963 – 26 гола

Индивидуални успехи и отличия с националния отбор:

Бронзов медалист от Олимпиадата през 1956г. в Мелбърн (първият пловдивчанин с медал от Олимпийски игри) (1 мач два гола)

Участник на Световното първенство в Чили през 1962г. (1 мач)

Капитан на “лъвовете” от 20 декември 1964г. до отказването си от националния отбор на 27 октомври 1965г. общо в 8 срещи.

Други индивидуални отличия:

Заслужил майстор на спорта – 1961г. – награден със златен “Орден на труда”

Включен в идеалния отбор на България на 30-летието 1944 – 1974г.

Получава 9 по десетобалната система от бразилските журналисти след контролата България – Бразилия 3:1, същата оценка получава и бъдещият крал на футбола Пеле

Става първият български футболист вкарал гол на Бразилия и Индия.

14-то място в класацията за играчите с най-много голове за националния отбор 16, поделя 14-та позиция с Красимир Балъков, който също има 16 попадения.

На 33-то място в класацията за играчите с най-много мачове за националния отбор 55.

Статията се посвещава на 81-та годишнина от рождението на Тодор Диев (28 януари 1934 – 4 януари 1995)

ВАЛЕНТИН ВИДОЛОВ/TRIBUNAPLOVDIV.BG

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв >>