АКЦЕНТИ: “Черно-бял” Ултраконсервативизъм постави на колене Лудогорец

Локомотив (Пд) победи шампиона Лудогорец с 1:0!

Това нямаше да е чак толкова гръмка новина преди две години например, когато в състава на “черно-белите” личаха имената на Мартин Камбуров, Емил Гъргоров, Иван Иванов, Зоран Балдовалиев и т.н и т.н (това обаче е минало). А и тези победи не бяха рядкост. Ситуацията на “Лаута” в последните дни обаче се нажежи до “горещо червено” – феновете пожелаха цялото ръководство на Локомотив (Пд) да си тръгне от клуба, а медийните изяви на президента Крушарски не убедиха никой, че той има намерени да си ходи. А по-скоро да изчисти тези около него, само и само, за да остане.

Всичко това взе “главна роля”, а футболът остана леко на заден план. Така или иначе Локомотив (Пд) загуби първите си две срещи от сезона – ЦСКА-София 0:2, Славия 2:4, и всеки го бе отписал срещу разградските орли.

Както обаче каза Бруно Акрапович след мача снощи в Разград, “когато никой не вярва в теб, хубаво е ти да повярваш в себе си”. И Локомотив (Пд) за изненада на всички взе, че си повярва толкова много, че повали 7-кратния шампион на България. Да, в срещата имаше три греди и една спасена дузпа, но пък имаше и един биткаджийски дух, който в крайна сметка бе възнаграден с гол в последните минути на срещата.

Ето как TribunaPlovdiv.bg видя първия успех на “черно-белите” за сезона:

1) Подходът бе крайно защитен, ултраконсервативен

Локомотив (Пд) отново се качи на пътя на победите. В събота вечер “смърфовете” шокираха всички, които поне малко се интересуват от български футбол, и повалиха шампиона Лудогорец след 90 минути смело опълчение. Нека обаче започнем отначало – Акрапович бе заложил на схема 4-4-1-1, опитваща да прелее до 4-2-3-1, но с оглед на класата съперника, това нямаше как да е възможно.

Буна най-сетне застана на оригиналната си позиция на левия фланг, а зад него оперираше дебютиращият Йосип Томашевич, който поради наказание от хърватската федерация пропусна последния мач срещу Славия. Възстановеният Езе застана до Везалов в центъра, а Милош Петрович – централен защитник срещу “белите”, сега зае мястото на десен бек. Умарбаев бе върнат до Банович в центъра, в някакъв опит да изпраща напред топки от дълбочина. Карагарен и Буна се прибираха почти до своето наказателно поле, за да уплътняват празните пространства. Велимир Посинкович и Анте Аралица също помагаха много в защита, но все пак имаха намерението да чакат изритани топки или грешки в центъра на “зелените”, в опит да се впуснат напред. Това обаче така и не се осъществи като замисъл.

През огромна част от срещата Лудогорец бе в половината на Локомотив (Пд), а “смърфовете” се бранеха бойко, често с 10 души. В крайна сметка гредите на Вандерсон и Саша през първата част и тази на Кешеру през втората, се оказаха тотемите на Мартин Луков. Пловдивчани така и не отправиха нито един точен удар до 86-та минута, когато падна гола на Михалевич. Лудогорец от своя страна стреля 16 пъти към вратата на съперника, 7, от които бяха точни изстрели.

2) Мартин Луков бе на висота, новият №1 на Локомотив (Пд)

Абсолютният герой на “смърфовете” бе вратарят Мартин Луков, който спаси дузпа и се намеси решително поне на четири пъти в двубоя. Гредите също бяха верен спътник на 25-годишния страж, който дебютира с 4 гола в своята врата, но на “Лудогорец Арена” сякаш бе орисан да запечата вратата си. Страхотен мач за вратаря, който може да му даде силен тласък в следващите мачове с Локомотив (Пд), а и като цяло в неговата кариера. Още след двубоя с ЦСКА-София написахме, че Луков има таланта и заслужава възможността да бъде първи избор за вратар. Качествата му са неизменни – вроден рефлекс и силно позициониране. Ако защитата на Локомотив (Пд) играе стабилно оттук насетне, Луков може да стигне и до Националния отбор, при най-добрия възможен сценарий. Пожелаваме му го.

3) Бруно Акрапович си взе поука от загубата от Славия

След катастрофата срещу Славия, Бруно Акрапович си бе научил урока. Докато бранителите на “черно-белите” не се сработят напълно и докато не бъдат достатъчно здрави, за да играят в по-продължителен период заедно, без отсъствия, Акрапович не трябва да рискува с нищо. Говорихме вече за празните пространства срещу Славия, няма смисъл да се повтаряме. Сега, срещу значително по-силен съперник, Акрапович бе прибрал максимално отбора, без никакъв риск в предни позиции. Това даде резултат. Да, не отива на Локомотив (Пд) чак толкова много да се затваря като костенурка в коруба в своята половина, но пък е факт, че отборът работи здраво, гонеше много съперниците по цялата ширина на тяхното нападение и остави сърцето си на терена, преди да вземе тази победа. Защитната формация бе дисциплинирана и до голяма степен непропусклива. Локомотив (Пд) принуди съперника да стреля от дистанция.

Към момента “черно-белите” нямат потенциала да се надиграват с отбори от нивото на ЦСКА-София и Лудогорец. Видяхме, че явно им липсват още доста важни компоненти и срещу тимове като Славия. Явно проблемът е в халфовата линия, където липсва сигурност, липсва организация. Това се видя най-вече на “Лаута” срещу носителя на Купата. През първата част срещу ЦСКА-София и сега срещу Лудогорец Локомотив (Пд) показа, че може да се защитава. Къде с късмет, къде с футболно щастие и малшанс за съперника, факт е, че “смърфовете” имат шансове срещу големите, когато приемат играта в своята половина – нещо като съвременен български вариант на “катеначо”.

4) Проблемите направиха “смърфовете” обединени

Проблемите от седмицата между фенове и ръководство явно внесоха повече отборен дух в съблекалнята на “смърфовете”. Те си бяха повярвали още от 1-та минута, че могат да спрат Лудогорец. Да, съперникът отпадна от Шампионска лига и не се намира в най-доброто си състояние, но това е без значение. Локомотив (Пд) си извоюва успеха с много търпение. Проблемите на високите етажи няма как да не са повлияли на играчите.

5) Филип Михалевич има усет на нападател

Филип Михалевич е нещо като микс между Майкъл Оуен и Хавиер Ернандес-Чичарито. Разбира се, преди критиците да са нападнали яростно това сравнение, трябва да кажем, че Михалевич претворява качеставата на тези двамата в нашата си българска действителност. Той е доста незабележим на терена. Не играе често с топката, откъснат е. Но намира пролука за себе си и има усет към играта.

Срещу Лудогорец Михалевич смени Аралица в средата на втората част. Сякаш Акрапович знаеше, че ще му е нужен клиничен нападател в последните минути. Точност и прецизност, нещо което липсва в играта на агресивния и борбен Аралица. Михалевич напротив. Той е доста по-мек играч. Трудно може да спечели някое единоборство, но е много подвижен и има хубав удар. Знае къде да се пласира и изкача зад защитата на съперника, което си е голямо предимство за един съвременен нападател. Вкара цели 4 гола през втората половина на миналия сезон, а това бе атестат за силни игри през настоящия. Михалевич е идеалният нападател за отбор, който не създава много, но има нужда от точност, тогава когато трябва. Ще видим дали ще оправдае създалите се очаквания в следващите мачове.

TribunaPlovdiv.bg

Мартин Луков: Имахме много късмет, Локомотив (Пд) трябва да бъде семейство!

Мартин Луков: Имахме много късмет, Локомотив (Пд) трябва да бъде семейство!

Мартин Луков: Имахме много късмет, Локомотив (Пд) трябва да бъде семейство!

Мартин Луков: Имахме много късмет, Локомотив (Пд) трябва да бъде семейство!

Видео: Диема