Какво постигна (или не постигна) Николай Костов начело на Ботев (Пд)?

През изминалата седмица отборът Ботев (Пд) се раздели със своя старши треньор Николай Костов.

Той бе начело на “канарчетата” цели 9 месеца, но така и не доказа, че може да изгради един боеспособен и твърд по характер отбор, който да върви напред и да постига успехи.

Лошият старт на Ботев (Пд) в първите четири мача от новата кампания (една победа, едно равенство и две загуби) даде храна на критиците. Всичко това в крайна сметка принуди Костов, след последната загуба от Верея (1:0), да си стегне багажа и да си тръгне от “Коматево”.

Какво обаче постигна (или не постигна) Николай Костов по време на периода, в който бе начело на тима?

Неприятното е, че Костов не успя да издържи на кормилото на Ботев (Пд) цял един сезон. Той дойде в края на ноември 2015г. и си тръгна в средата на август 2016г. Това отново затвърди тезата, която от години битува по българските терени, че шансовете за всички треньори, където и да работят те, едва ли ще са много.

Няма как да не се съгласим с факта, че за повече от половин календарна година Костов така и не успя да внедри в отбора нужния стил на игра.

Всъщност ако се замислим реално, това е основната причина, поради която наставниците на родните клубове биват сменяни като носни кърпички през половин сезон. Повечете от тях просто не притежават способността да изградят нужния стил на игра – с много тичане, много борба и воля за победа – който дори би се приел по-добре от една серия от 6-7 победи, да кажем.

Е, при Костов се случи не само първото, но и второто. За съжаление, за 9 месеца той не само не успя да игради нужния характер на победители в играчите, а и така и не съумя да замаже положението с една серия от няколко гръмки победи, които да потушат напрежението.

Николай Костов застана начело на Ботев (Пд) в последната седмица на ноември 2015г., сменяйки тогавашния (оново провалил се) треньор Ермин Шиляк.

Костов започна с много обнадеждаваща победа над Черно море с 2:1, при това като гост на изключително трудния за игра ст.”Тича” във Варна. Нещо, което изуми всички в онзи момент.

В онза среща се видя добрата игрова постройка на Ботев (Пд), многото тичане от халфовете на отбора, неспирната преса по всички линии на терена, както и нелошата ефективност пред гола (Анализ за играта на Ботев (Пд) в двубоя с Черно море ТУК).

До края на есенния полусезон “канарчетата” продължиха да стабилизират представянето си, но губеха много точки в двубои, в които не играха лошо. След мача край морето, “жълто-черните” отстъпиха на Лудогорец с минималното 1:0, а след това се изредиха две равенства на Левски (0:0) и Монтана (1:1).

Приятният облик на тима в края на 2015г. накара мнозина да си помислят, че Ботев (Пд) може да бъде един от пролетните хитове през 2016г. Тази хипотеза обаче остана единствено в устите на хората, които обичат клуба…

Въпреки изключително силния старт срещу големия враг Локомотив (Пд) и победата с 1:0 в първия пролетен кръг, някаква невидима магия сякаш стопира развитието на отбора и буквално ги свлече в битката за оставане в елита.

В следващите 13 срещи Ботев (Пд) записа едва две победи – над Черно море с 3:1 на “Коматево” през март и над Лудогорец с 2:1 в последения кръг на шампионата през май (между които имаше огромен интервал от над 2 месеца без успех).

Между тези двубой пловдивчани регистрираха 4 хикса и цели 7 поражения, които угасиха и последната надежда на феновете за добро представянето в края на сезон 2015/2016г.

Новите очаквания се върнаха по време на лятната пазуа, когато Костов опита да настрои отбора по свое виждане, разделяйки се с 8 и купувайки цели 10 футболисти, които трябваше да върнат “канарчетата” на победния път.

Новата кампания започна с равенство срещу Локомотив (Пд) на ст.”Лазур” (1:1) в Битката за Пловдив. Разбира се, трябва да отчетем огромното напрежение в този двубой, а и все още началните акорди на шампионата, в които не всички нови футболисти са настроили играта си едни към други.

Последва обаче тежко поражение в Разград с 4:1 от Лудогорец, в което Ботев (Пд) опитваше да атакува, създаваше положения, но все пак допусна куп голове във вратата си от най-добрия отбор в страната.

В третия кръг от новия сезон дойде и първата голяма радост за пловдивчани (и до момента единствена), когато бе победана Славия (3:2) под чисто новото осветление на “Коматево”. Силен мач тогава направиха двамата бразилци Жоао Пауло и Фелипе Бризола, от които се очаква много през новия сезон.

Най-ясната оценка върху работата на Костов и неговия щаб обаче дойде в четвъртия кръг, когато Ботев (Пд) трябваше да гостува в Стара Загора на младия и амбициозен тим на ФК Верея.

Ранен гол на ст.”Берое” вдъхнови новаците в елита да се опълчат на гръмката селекция на пловдивчани. Старозагорци направиха разликата в срещата с много добрите си действия в защита, а Ботев (Пд) така и не съумя да обърне резултата в своя полза, въпреки че имаше около 70 минути на разположение за това.

В този двубой най-ясно се видя колко трудно Ботев (Пд) успява да преодолее наглед не чак толкова добре подредени защитни линии и как креативните футболисти на тима като Тодор Неделев, Фелипе Бризола и Иван Стоянов така и не могат да измислят нещо интересно пред вратата на противника.

Играта преливаше бавно между линиите, нямаше скорост, нямаше динамика, нямаше фантазия. Е, няма какво да се лъжем – този мач калкулира цялата неспособност на Ботев (Пд) да гради победи.

За 9 месеца Костов така и не съумя да вдъхнови своите футболисти да се побъркат от тичане по терена, но все пак някак да намерят пролука между защитниците на отбор като Верея…

И така, сухата статистика говори, че за 22 срещи на ниво “А” група, по време на ерата “Костов”, Ботев (Пд) загуби 10 от тях, записа 5 успеха и в 7 случая завърши при равен резултат с обща голова разлика 22:32 в полза на техните съперници.

За финал обаче ще завършим с нещо положително!

По време на своя престой в Ботев (Пд) Николай Костов се превърна в един от малкото родни наставници, които отчетливо даваха шанс на млади и неопитни футболисти да показват своите качества.

Той използва около 10 състезатели от школата в различни периоди на своя престой, сред които бяха Кристиян Димитров, Мартин Димитров, Исмет Рамадан, Милко Георгиев, Георги Купенов, Асен Чандъров, ЯЯ Меледже, Радослав Апостолов и Наско Милев.

Е, явно понякога само с млади играчи не става! Каквото и да си говорим, когато един треньор няма нужните качества да изгради боеспособен отбор, дори и с така мечтаната по родните терени сплав от опитни и неопитни състезатели, значи просто не си е свършил работата и трябва да си ходи…

TribunaPlovdiv.bg