Излиза ли Ботев (Пд) от кризата и от какво трябва да се пазят на “Коматево?
Спира ли свободното падане на Ботев (Пд)?
В събота вечер (26.09) отборът на Ботев (Пд) сътвори един от най-големите си мачове за последните повече от 24 месеца…поне!
“Канарчетата” победиха един от хитовете на сезона и доскорошен лидер в Първа лига Дунав (Русе) с 2:1, извоювайки първия си успех извън дома от ноември 2015г. (победа над Черно море с 2:1 на ст.”Тича” във Варна).
И то го направиха в една изключително тежка и задушна атмосфера, каквато се е настанила на “Коматево” след изгонването на Николай Митов от поста страши треньор и последвалия отказ на собствениците да издържат клуба за в бъдеще.
Сега обаче е лесно да се говори. Особено ако трябва да анализираме играта на пловдивчани. За радост в нея имаше всичко. Кое от кое по-положително.
Движенията на играчите по терена бяха перфектни, колективният дух и синхронът между отделните линии бяха на ниво, ефективността пред противниковата врата бе висока, а и съперникът след 90 минути игра изглеждаше надигран по всички показатели.
Къде обаче трябва да търсим причината за повишаване формата на отбора?
Неминуемо разковничето е в работата на новите наставници. След хаоса около изгонването на Митов, начело на Ботев (Пд) застанаха двама не чак толкова опитни треньори, особено ако говорим за роковедене на професионален отбор от елита на България – Николай Киров и Иван Кочев.
Техният дух и желание за развитие в последните двайсетина дни вдигнаха поставените на колене “канарчетата”. Плодовете на тяхната работа все още може и да са зелени, но идеите, които са посяти, заслужават внимание.
Интересно е в какъв период двамата ще останат на кормилото на отбора. Никъде не се пише за това, но едва ли всеки от феновете на Ботев (Пд) не се питал поне веднъж – “Това временни наставници ли са, или постоянни страши треньори?”
Каквито и да са обаче, тяхната огромна любов към Ботев (Пд) се доказва с всяка тренировка.
От един мач не могат да се правят генерални изводи. Хубаво е обаче да се фокусираме върху някои игрови детайли, които помогнаха на Ботев (Пд) да се добере до сладките три точки в Разград.
На първо място, това е синхронът в отбора. При атака линиите се движеха равномерно, нямаше особена разлика в това кой поема в централния кръг и дава начало на новата атака. Дали е Меледже, Неделев или Бризола, другите около тях се движеха равномерно и изчакваха действията на своите колеги. Жоао Пауло почти не се оказа в положение на засада, но за сметка на това успя да надбяга защитната линия на Дунав поне в три случая и да се добере до топката след пас на халфовете на отбора.
Второ, Тодор Неделев дава индикации, че вече е загърбил трудните дни и гледа само напред. Още в мача с Локо (ГО) (4:0) Тошко сякаш летеше по терена. Пускаше пасове като по конец и бе лидерът на тима. В Разград нещата не се промениха особено. Още с поемането Неделев знаеше къде да насочи коженото кълбо. Докосваше топката меко и като истински капитан вдъхваше спокойствие на отбора, винаги когато топката бе в неговите крака.
Краят на миналия сезон и началото на този не донеса много положителни емоции за крилото. Неговата скована и анемична игра понесе много критики, които до голяма степен бяха заслужени. Желанието му да се върне в България и да не продължи да преследва мястото си в първия тим на германския Майнц 05 също не бяха подминати от злите езици. Сега обаче неговото представяне бележи развитие.
В момента Неделев изглежда спокоен. Работи усилено и в последните три-четири двубоя показва, че докато е на терена изпитва удоволствие – нещо, което бяхме забравили да виждаме. И тук отново трябва да отчетем ролята на треньорите, които със сигурност са имали дълги разговори с техничния левичар.
Друг важен компонент в играта на Ботев (Пд) е изумителната форма на двамата бразилци Фелипе Бризола и Жоао Пауло. Именно техните голове донесоха победата над Дунав на ст.”Лудогорец Арена”.
В последните три мача на Ботев (Пд) Жоао се разписа на 6 пъти, а Фелипе опъна мрежата на противника в три случая.
И двамата започнаха колебливо сезона, но причината може да се търси в новата за тях обстановка. Радващо е обаче че с играта си те дват сигнали, че няма да са поредните закупени от долните дивизии на чуждестранни отбори футболисти, които пристигнат в Ботев (Пд) единствено, за да разходят “жълто-черната” фланелка и след това да поемат отново към дома.
В рамките на месец екипът на TribunaPlovdiv.bg направи дълги интервюта и с двамата състезатели. От тях стана ясно, че Пауло и Бризола имат голямото желание да оставят следа на “Коматево” и да развиват своята игра, успоредно помагайки на отбора.
Техният техничен футбол, изпълнен с много въображение и импровизация, задължително ще украси представянето на Ботев (Пд) през този сезон.
И накрая, но не последно мястом трябва да отчетем и слабата игра на противника. Във футбола играеш толкова, колкото ти позволява съперникът. Тимът на Дунав (Русе) направи най-слабия си мач от началото на сезона. Русенци регистрираха 5 победи и две равенства в 7-те си мача до момента, но срещу Ботев (Пд) тяхната приказна серия рухна като кула от карти.
От какво трябва да се пази Ботев (Пд)?
Много малко бяха дните от фалита на КТБ насам, в които обикновеняит бултрас вярваше, че това е неговият Ботев (Пд). Дори ако трябва да сме честни почти нямаше такива. Сега моментът е много деликатен, но пък и най-сериозно се доближава до истината, към която се стремят феновете.
След този мач в Разград сякаш нагласата на привържениците коренно се промени. Тяхната вяра за добро представяне в идните двубои набъбна до небето. И логично, когато от такава незавидна позиция, в каквато е Ботев (Пд), си приземил високо летящ тим като Дунав, цялата положителна енергия на света се събира в теб.
За съжаление, ситуацията не е толкова “черно и бяла”. Нека изчакаме и видим докъде ще я докара този отбор на Ботев (Пд). Все още има много мачове до края, а прекаленият ентусиазъм често вреди. Ако сега “канарчетата” литнат, казано на по-лиричен език, тогава всичко ще се обърне с главата надолу още преди първия съдийски сигнал на следващия мач.
Най-неприятното ще бъде ако потенциалът на отбора не се използва докрай и целият огън угасне, заради прекаленото вдъхновение от малко по-доброто представяне в един или два двубоя.
Именно от това трябва се пазят всички на Коматево. Не трябва да дават път на емоциите, на радостта. Или поне не в такива количества, в които сме свикнали да я виждаме след някоя и друга голяма победа отстрана българските отбори.
Тук ролята отново е на треньорите. Те трябва да охладят леко буйналия огън, който вече в три поредни сблъсъка се разгаря в сърцата на всички в “жълто-черно”.
Сега престои нов голям мач. В събота (01.09) в Пловдив пристигна закърпеният тим на ЦСКА-София, който въпреки колебливото си представяне, жадува за пълния комплект от точки във всеки свой мач.
Е, Ботев (Пд) може и да не е излязал от кризата напълно, но поне е на път да го направи…
TribunaPlovdiv.bg
Снимка: botevplovdiv.bg
