Il Derby di Plovdiv – “Древно и Вечно “
Идва голям мач. Мач,за който си заслужава да се говори. Да се живее. Да се вика и лудува. Да се чистят заснежени терени. Да се правят хореографии, за които да бъдеш наказан. Заслужава си.
Марката на Локомотив (Пд) – Ботев не избледнява. Великото Дерби на Пловдив е все по-емоционално. Все по-обичано. Все по-истинско.
От времето на Чико и Бонев, през Пашев и Бащата, та чак до Неделев и Бакалов, Битката за Древния град пали сърцата на стотици хиляди. Не само Под тепетата. Но и по цялата ширина на футболна България. Та даже и на света.
Дербито е вечно. Както Пловдив е “Древен и вечен”.
Защото този мач прибира хората от чужбина. Много от онези несретници по широкия свят, които бягат от тъжната ни родина, за да нахранят семействата. За да изградят по-доброто си бъдеще. Те често намират причина, да се върнат, само заради този мач. Немалка част от тях ще са на “Лаута”, за да изпитат пак от атмосферата, която ги е запалила по великата игра като деца.
Дербито остана един от малкото мачове у нас, които те карат да впериш поглед в календара. Един от малкото мачове, които ти носят умерена доза тежест в стомаха. Които пълнят трибуните, така че да не се вижда цветът на седалките. Това е.
Какво ще ни предложат Ботев (Пд) и Локомотив (Пд)?
В последната година Ботев (Пд) изрисува своята “Мона Лиза” на терена. Шедьовър, за който поколенията копняха. Две Купи с монументална стойност, донесени от един нисичък футболен Наполеон с “бяла” коса. Подарени ли? Разменени ли? Абсурдно. Ботев (Пд) изгради стил и маниер на игра, които навяват спомени за епохата на шампионите в края на 60-те с Тумби и Чико.
Липсва постоянство в представянето на тима, но когато му тръгне, започва да танцува. Непостоянна защита, но атака, която плаши всяка отбрана. Ботев (Пд) може да вкара на всеки. Може да победи всеки. Може да загуби от всеки.
Локомотив (Пд) се възражда. След болнавата 2017-та, след абдикирането на великия Император (Мартин Камбуров), след смяната на двама треньори, след километричния разлом между фенове и управляващи, “черно-белия” клуб носи надежда. Има треньор, който убеждава и внедрява страст. Бруно Акрапович привнесе немския манталитет на “Лаута”, с който съперниците в бъдеще ще се съобразяват.
“Смърфовете” се борят като лъвове за всеки сантиметър. Обединени са и жадни за слава. Босненецът Акрапович инжектира желанието в съблекалнята. Желанието за успех. Не бе така преди. Преди цареше меланхолия и апатия. Преди властваха телефоните и нощния живот. Сега властва футболът. Победата и устремените очи. Да видим докъде ще стигне съвместното съжителство на тази интернационална група от талантливи играчи.
Ботев (Пд) е в серия от две поредни поражения – Левски (1:0) и Лудогорец (1:3). “Канарите” не играха лошо срещу шампиона и надиграха “сините” на “Герена”, но загубиха. Настроението едва ли е приповдигнато, но в Дербито предишните резултати се забравят.
Тук всичко е психология и емоция. Който успее да контролира по-добре тези две неща, ще победи.
Като цяло, “жълто-черните” изглеждат по-стикования отбор спрямо съперника. Локомотив (Пд) е нов колектив, но нещата до момента се получават. След чистката през зимата и довеждането на една дузина футболисти, Акрапович опитва да извая “черно-белия” тим по свой образ и подобие. Дисциплиниран, изпълняващ и агресивен.
Може би е преувеличено, но в някакъв примитивен минивариант Локомотив (Пд) прилича на световния шампион Германия. Бундестимът спечели Световната купа през 2014г. с изключителна тактическа дисциплина. В първите 30-35 минути на уводните два мача от пролетта “смърфовете” показаха нещо подобно. Показаха страхотна компактност, добро движение на линиите, представиха силна преса. Придвижваха се като отбор и атакуваха като отбор. Пирин и Славия едва ли са мерило, но се видя, че Бруно Акрапович носи почерк.
Той иска отборът му да е агресивен в началните минути, и да вкара гол. Поне до първия половин час. В първите два мача това работеше. След като “черно-белите” отбележат, отборът леко се дърпа и довършва полвуремето. През втората част обаче нещата все още са някак енигматични и неразпознаваеми.
Срещу Славия “смърфовете” бяха принудени да се върнат рано в своята половина след червения картон на Муса, а срещу Пирин факторът “първи” мач изигра роля, като игровият ритъм все още не беше изпипан.
Много любопитно ще бъде да видим как ще реагира Локомотив (Пд), ако изостава в резултата. Интересен ще е и подходът на тима през второто полувреме и най-вече в неговия край, когато силите са на привършване. Имат ли достатъчно енергия “смърфовете” за голям футбол през пролетта? Това се пита в задачата. Дербито ще ни го покаже.
Ботев (Пд)? Козметични рокади след няколко продажби и няколко покупки. Ядрото се запази. Стилът няма да се пипа – много подавания, разнообразни атаки, бързо преливане от едната в другата фаза. Тодор Неделев е човекът-фантазия. Той е лекокрилият халф, който е там, където трябва топката да бъде омагьосана. Да бъде подадена. Да бъде отиграна с мисъл за гол.
Ако Акрапович не спре Неделев, Локомотив (Пд) ще загуби. Това е сигурно. Николай Киров дава пълна свобода на своя халф. Той помага на изнасянето, разсича линиите с пасове, изпълнява статични положения по прекрасен начин и има туповен удар от далеч.
В защита Ботев (Пд) изглежда колеблив. Наказанието на Димов ще накара Киров да прекроява защитата и най-вече да пусне все още неподготвения физически Димитър Пиргов. На първо четене двойката Пиргов-Терзиев навява само една мисъл – несигурност в отбрана.
Локомотив (Пд) ще търси остри центрирания в наказателното поле, а дуетът в защита за Ботев (Пд) е най-уязвим, когато трябва да изпреварва нападателите на противника. Често изостава и може да бъде хванат в крачка. Ако Терзиев и Пиргов някак си останат спокойни в този мач, имат сериозен шанс да се справят с набезите на Бакалов, Аралица и Марчев.
Ботев (Пд) ще атакува. Локомотив (Пд) ще атакува. Предстои ни едно от най-откритите Дербита в последно време. Двата тима започнаха да изповядват философията на нападението. Имат подчертано нападателен облик и търсят гола. Акрапович изглежда малко по-консервативен в последните две третирни от срещите, но пък действа скоростно в началните минути, докато Киров дава пълна свобода за творчество.
За такъв тип сблъсък става въпрос. Мач, който носи 2-часова доза наркотичен адреналин у футболния фен. Il Derby di Plovdiv! “Древно и Вечно”. Всички са поканени.
TribunaPlovdiv.bg
