На днешния 20 септември се навършват 95 години от основаването на ФК “Марица” Пловдив. Клубът дал на Пловдив и България футболни величия от световно ниво. Клубът, който десетилетия наред “захранваше” пловдивския и като цяло българския футбол с играчи. И то какви… Клубът сбъднал не една мечта на онова магическо място край реката.
“Марица” е клуб с призвание. За хората обичащи клуба, за хората, които през последните 95 години са подкрепяли каузата “Марица”, успехите не винаги са били от първостепенно значение. Важни са сбъднатите мечти… Мечтите на децата! Децата, които спортуват, израстват и стават футболисти, сбъдвайки своите мечти и тези на своите родители. Това е битието на феновете на този клуб – да се сбъдват нечии мечти пред техните очи. Е, не са ли феновете щастливци?
Всичко започва през 1921 година от една мечта: Да се развива футбола в Кършияка и всички да са единни. Футболът в Пловдив е демонстриран за пръв път през 1911 година. По него се увличат малки и големи. Така малко по-късно през годината в “Кършияка” е създаден клуб Трите конски сили. За съжаление Първата световна война “слага контра” в развитието на играта в цяла България. След нейния край, младежи от квартала създават друг клуб – Вампир. Увлечените по играта стават толкова много, че местата за игра не стигат. Така през 1921 г. се заражда идеята за един клуб, който да обедини всички обикнали играта. Провежда се учредително събрание в училище “Христо Г. Данов”, а след неговия край се ражда “Марица”. За пръв председател на клуба е избран Кръстьо Милков и клубът е регистриран в Пловдивския окръжен съд. Най-голяма заслуга за появата на “Марица” е на Янко Рашков (основател и на Трите конски сили), който предлага името и цветовете – жълт и син, като жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, а синият – тихите води на река Марица. Рашков е и първият председател на настоятелството към “Марица”. Луко Рашков-Лъвът провежда първата тренировка на отбора на игрището на 9-ти пехотен полк (сега квартал “Захарна фабрика”). А когато събира футболистите Рашков изнася реч, която е запечатана в книгата на покойния Димитър Христев: „От този ден в Кършияка съществува спортен клуб „Марица“ и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на квартала и на Пловдив! Ще минат години, “Марица” ще се развива, ще минат през този отбор и много състезатели. Ще израснат и големи таланти, но първите, които поставят началото на тази игра в този клуб, сме именно ние – събраните днес на тази първа тренировка. На добър час и Бог да ни пази!”
Постепенно “Марица” показва все по-добри резултати в градското първенство. Така през 1925 г. “Марица” става градски първенец, изпреварвайки “Ботев”. За доминацията на “Марица” говорат и проведените тогава срещи със софийските “Спортклуб” (6:1) и “Левски” (3:3). Времето минава, а клубът се утвърждава не само на местно ниво. През 1933 “Марица” печели Купа “Тримонциум” след успех в три мача над “Ботев” (4:4; 0:0 и 2:1). През 1938 г. “Марица” и “Спортклуб” се срещат в двубой определящ кой отбор ще участва в “А” РФГ. Стадион “Локомотив” (до “Асеновградско шосе”) е пълен. През второто полувреме, заради повишеното напрежение у всички, става сбиване между футболистите, а на терена нахлува публика. Последвалото решение е служебна победа на “Спортклуб”. След тази среща “Марица” не може да се възстанови години наред, а за “Спортклуб” следва възход в “А” група. Тогава маричани нямат собствено игрище и след дълго настояване им е даден теренът на тогавашния пазар в северната част на квартала (парка до зала “Строител”). С доброволен труд и добра организация, за кратко време игрището е построено. Само 7 месеца след това общината изменя решението си и отнема терена давайки нов такъв – на мястото на сегашните панаирни палати.
Знаейки, че и това е временно решение дейците в “Марица” (Кръстю Милков, Запрян Кьосев и Петко Рашков) търсят постоянно решение и го намират. Отдаден е теренът на който днес се намира стадион “Марица”, който тогава е бил неугледно място (бивша тухларна и сметище). Стига се до там, че дори и Цар Борис III помага за изместването на намиращия се в близост трафопост, който е пречка. Това става чрез познанството на един ревностен маричанин с Цар Борис III. Стадионът е изграден, а по-късно клубът получава и акт за собственост (чиято тежест по юридически причини отпада през 2011-2012). Стадион „Марица“ е открит официално на 30 май 1943 г., когато командирът на 9-ти пехотен полк предава тържествено игрището на Кръстьо Милков, председател на клуба тогава. Така клубът се развива, а мечтите започват да се сбъдват.
От 1944 до 1957 г. в клуба се случват множество промени. Първо “Марица” е обединен с друг клуб от “Кършияка” – “Караджа”, приемайки името “Спартак” (няма нищо общо с клубът носещ това име сега). През 1947 г. “Спартак” се обединява с “Текстилец” (друг квартален тим, свързан с текстилния комбинат “Марица”) под името “Бенковски”, по-късно преименуван на “Марица”. По това време отборът се състезава на добро ниво и постига задоволителни резултати. През 1949 отборът е разформирован, като играчите са прехвърлени към създадените тогава ДСО-та: “Динамо” , “Червено знаме” и “Локомотив”. Стадионът преминава за ползване към ДСО “Септември”, а футболът придобива вида на работническо първенство. ДСО-та просъществуват до 1957 г., след което властта сама се отказва от тях, виждайки че формулата не работи ефективно. Създават се 5 дружества по териториално-работнически принцип, едно от което в “Кършияка” с името ФД “Марица”. Стадионът е върнат за ползване. Към физкултурното дружество се развиват и други спортове: волейбол, баскетбол, лека атлетика, тенис на маса, шах, гимнастика и други. Изграждат се “учебно-спортни секции”. Малко по-късно е взето решение ФД “Марица” да премине към някое от другите две в града с цел окрупняване. Хората от квартала възстават. Изпрашат протестно писмо до БСФС и правят шествие до окръжния комитет на партията и ОС на БСФС. Няколко дни след това в Пловдив идва председателят на ЦС на БСФС Стефан Петров, който се среща с делегация от името на клуба. Следва събрание на ОК на БКП на което са привикани представители на ДФС “Марица”, които да дадат обяснение за провелата се “манифестация”. Председателят на дружеството Нено Попов взима думата рискувайки цялата си репутация и кариера и разгорещено обяснява, че няма как хората от квартала да са доволни от такова решение и , че ще продължат да се борят срещу обединението. Опълчването на Попов и провелия се разговор с председателят на ЦС на БСФС Стефан Петров води до отказ от идеята за обединение и ДФС “Марица” остава самостоятелно дружество. Следва възход във всички спортни секции.
През 1967 година, след ново окрупняване на спортните дружества и овакантено място в “А” група, “Марица” придобива право на участие в елита. В отбора през сезона личат имената на Георги Убинов, Михаил Душев, Стефан Тахчиев, Венко Мендизов и други, а треньор е Георги Генов. Силите на отбора не стигат и “Марица” завършва на последно място изпадайки. Следва сезон в “Б” група начело с Тороз Папазян и в последствие Георги Найденов. В последния кръг “Марица” побеждава като гост “Левски” (Кюстендил) с 3:2 (победен гол на Тобия Момин, изпратен заедно с Дишков в “Марица”, след обединението на “Ботев”, “Спартак” и “Академик” в “Тракия”). Така с Георги Найденов начело “Марица” отново влиза в “А” група, завършвайки на 14-та позиция и запазва мястото си в групата. Георги Найденов умира при неясни обстоятелства по време
на турнето на “Марица” в Сирия и Йордания. През сезон 1970/71 “осиротялата” “Марица”, водена от Михаил Душев е с подмладен състав и не успява да е конкурентно способен, поради което изпада в “Б” група. Следва нов етап в развитието на клуба – развитието на млади кадри, които да играят модерен футбол. Създаване на методика и организация за постигане на тези цели. Отборът играе в “Б” група дълги години, за да дойде сезон 1981/82, когато изпада във “В” група и последвалите промени в ръководството. “Марица се завръща в “Б” група през сезон 1982/83 начело с Димитър Димов и Георги Бенчев. През 1985 г. секция футбол е отделена като самостоятелна организация. Така спортната секция към ДФС “Марица” се
превръща във ФК “Марица”. Следващите 5 години са трудни за клуба и резултатите не са добри. Отборът се лута в зоновите групи и под обществен натиск на 23 януари 1990 година се провежда събрание, като се избират нови членове: Д.Кирчев, Венко Мендизов, Иван Чалъков, Георги Кодинов. Борис Ганев става зам.председател. През сезон 1992/93 отборът е на крачка от завръщане в “Б” група, но остава втори. Феновете не приемат добре този факт. В периода 1985-1992 през треньорския пост преминават Динко Дерменджиев, Чавдар Муратев, Сава Савов, Венко Мендизов, Иван Глухчев, Димитър Янев, Георги Фиданов и други. През този период в “Марица” се състезават играчи като Георги Копанов, Сашо Николов, Велчо Велчев, Атанас Стаматов, Георги и Кирил Андонови, Христо Фурджев, Румен Христов и много други. След промяна в правилника се създават две “Б” групи и така след второто си място във “В” група “Марица” все пак се завръща във втора дивизия, след почти 10 годишно изгнание. Избрано е ново ръководство начело с Николай Гайдаджиев. “Марица” започва неуверено сезона. На 20.09.1993 привърженици създават инициативен комитет (с членове: Стою Стоев, Живко Трифонов, Георги Георгиев, Иван Гунчев, и Петко Чомаков) с основна задача: оставка на УС и председателят Борис Ганев и избор на ново ръководство, както и намирането на надежден
спонсор. Така на 5 януари 1994 година е избран нов УС: Юли Попов – председател (директор на банка “Хеброс”). Запрян Запрянов, Георги Бареков, Стоимен Марчев, Стою Стоев. За треньор е назначен Петър Зехтински и “Марица” се изкачва от 11-то на 5-то място. През този период в “Марица” играят Илия Николов, Костадин Велков, Николай Киров, Георги Андонов, Тренко Дудов, Петър Пашев, Георги Копанов, Красимир Чомаков, Павел Христов, Александър Александров, Веселин Джамбов, Асен Николов, Румен Христов, Христо Фурджев, Йовко Иванов, Румен Чакъров, Петър Станев, Веселин Тосев и други. Почти всички плод на собствената школа на “Марица”, тези играчи ще изиграят основна роля за достигането на последвалите успехи за клуба и за тях самите. Ръководството инвестира в базата, подготовка и в школата. “Марица” завършва втори, след “Левски” (Кюстендил) и се налага да играе бараж с “Раковски” (Русе), който маричани злощастно губят с 2:1 – мач, който всички маричани ще помнят винаги. През сезон 1995/96 се сформира единна “Б” група от 20 отбора. “Марица”, подсилен с още няколко млади и по-опитни състезателя през
юбилейната 1996 не оставя шансове на другите отбори и печели групата. Така след 25 години “Марица” е отново в “А” група. Неистова радост обхваща всички фенове след последния мач, дълго чакания момент е дошъл, а надеждите за добро представяне – големи. Отборът се представя успешно през есенния полусезон завършвайки осми с 20 точки и всички са убедени, че през пролетта “Марица” ще се утвърди в елита. През паузата в шампионата, обаче се случват неочаквани промени в клуба. Треньорът Петър Зехтински изненадващо напуска, а в ръководството има разнобой. Напускат и опитните Запрян Раков и Марин Бакалов, а някои от младите играчи преминават в други клубове. Трябва да се отбележи, че Александър Александров, Красимир Чомаков и Асен Николов стават национални състезатели през този и следващия сезон. Клубът става ПФК, за треньор е назначен Георги Георгиев. През пролетта отбора печели 12 точки и макар да се бори до последно, завършва 14-ти и изпада от “А” група. Следват няколко поредни сезона в “Б” група, през които може да се отчете постепенния спад в резултатите, макар школата да продължава буквално да бълва перспективни млади състезатели.
През периода се случват и множество промени в ръководството, както и в треньорския щаб довели в крайна сметка до изпадането на отбора във “В” група през 2000 година. Следва период на управление на различни ръководители, най-дълъг от които е на Рангел Берберов, при който ДЮШ на “Марица” продължава да жъне успехи, а представителния тим записва сезони в “Б” и “В” група. През 2011 година “Марица” е обединен с отбора на “Раковски” под името “Раковски 2011”. Целият отбор преминава в новото дружество, а в следствие на обединението и по юридически причини стадион “Марица” преминава в общински ръце. В периода от 2011 до днес “Марица”, макар и съвсем не без сътресения, извървя пътя от “Б” областна група до трета дивизия, където се състезава и в момента. Този период, обаче се оказа изключително тежък за школата на клуба. През последните две години бяха направени множество подобрения по стадиона и бе обърнато съществено внимание на школата на клуба. Какво точно ще бъде бъдещето пред “Марица” никой не може да каже, но едно е сигурно – “Марица” ще живее винаги! Времената се менят, но надеждата у привържениците на “жълто-сините” е клубът да възвърне предишният си блясък. Защото “Марица” има две безценни неща – 95 годишна традиция и обичта на пловдивчани.
И тъй като футболистите излезли от школата на “Марица” са много и са често изброявани, понеже са гордостта на маричани, е добре да се споменат някои от треньорите, които са работили в ДЮШ на клуба, оставяйки незабравима следа след себе си: Петко Рашков, Васил Тодоров, Костадин Мутафов, Живко Трифонов – треньор и първи директор на ДЮШ, Ради Радев, Иван Делев, Димитър Димов, Стефан Тахчиев, Венко Мендизов, Огнян Атанасов, Атанас Узунов, Ангел Тосев, Сашо Чолаков и още много, много други, без които нямаше да се сбъднат мечтите на стотици или дори хиляди детски сърца… Благодарение на техния талант и на работата на треньорите, “Марица” има огромно количество купи, медали, отличия в детско юношеския футбол.
Представителният отбор на “Марица” има 29 участия в “Б“ група и 4 сезона в “А“ група, два полуфинала за националната купа през 1987 и 1997 година и два плейофа за влизане в групата на майсторите. “Марица” има титла като градски първенец, носител е на купа “Тримонциум”.
Честит празник маричани! Бъдете горди! Не забравяйте историята… Разказвайте я на децата си, на внуците си! Защото тя е частица от бъдещето. Предайте любовта си към “Марица” на вашите деца! Бъдете единни, бъдете силни и вярвайте в светлото бъдеще. „Марица“ няма да „пресъхне“ щом има хора, които носят тази чиста и необяснима любов в сърцата си…
Нека завършим с думите на един футболист и капитан на ФК “Марица” от първите години след създаването на клуба – Митрофан Задума:
“МАРИЦА БУДЕТ – МАРИЦА ЩЕ ПРЕБЪДЕ!!!”
