Човекът донесъл титлата на Локомотив пред TribunaPlovdiv.bg за спомените, привържениците, мечтата му и друго

TribunaPlovdiv.bg се свърза с футболиста донесъл първата и за момента единствена шампионска титла на Локомотив Пловдив – Нешко Милованович.

Както е известно, на 8 май 2004 година, ”черно-белите” приемат Славия на ”Лаута” в мач, който може да им осигури титлата кръг преди края на първенството. ”Смърфовете” повеждат с два бързи гола Бобан Янчевски и Мартин Камбуров. Гостите обаче връщат две попадения и изравняват. Така в 77-ата минута Локомотив получава правото да изпълни дузпа, а зад топката застава Нешко Милованович. Той не греши и хвърля в екстаз хилядите по трибуните.

Десет години след успехът, Милованович проговаря за читателите на TribunaPlovdiv.bg за спомените от онзи двубой, за мечтата му и друго.

Здравей Нешко, какво беше чувството след онзи велик успех преди 10 години?

– Чувството беше много велико. Преди мача знаехме, че само победата ни осигурява Шампионската титла. Всички футболисти бяхме в съблекалнята час и половина преди мача. Феновете вече бяха на стадиона, усещахме всички как съблекалнята се движи. Гледахме се и си говорихме, че трябва да бъдем спокойни и как сме изкарали всичко хубаво досега. Оставаше ни само още една крачка. Бяхме много спокойни, тъй като имахме отбор, за да спечелим и тази битка. Всичко останало е история.

 Кой е най-вълнуващият ти мач през онзи луд сезон?

– Срещу Черноморец в Бургас, когато бихме с 2:1. Тогава аз бях на резервата скамейката. Много голям мач стана и успяхме да бием. Имаше голяма битка в този двубой, много хора искаха да загубим този мач. Поне тогава показахме на всички, че сме едно голямо семейство. Сещам се, че когато съдията свири край на мача, аз бях много щастлив и много се радвах в този момент. Едуард ме прегърна и ми каза тогава “Нешко мислех си за теб да не си сърдит, защото си на скамейката, а сега ми показваш колко обичаш да побеждаваш.” Аз му отвърнах: “Едо нормално е футболист да се сърди, когато е на скамейката, поне аз искам отборът да печели всеки мач.” Той ме погледна и нищо не каза. Когато се върнахме в Пловдив и направихме възстановителна тренировка, той каза пред всички футболисти, че трябва да сме едно голямо семейство и ще си спечелим титлата.

Кой е голът с фланелката на Локомотив, който винаги ще помниш?

– Този срещу Славия, когато ги бихме с 3:2 от дузпа. Когато отидохме последния кръг срещу Чорбата(б.а. ЦСКА) играхме без напрежение и взехме Шампионската титла, точно на техния стадион. Там имаше най-малко 5000 фенове на Локомотив. Това беше нещо уникално. Тогава пътувахме от София до Пловдив точно 4 или 5 часа. Нашите фенове бяха отпред, отзад, отстрани и не даваха на автобуса да върви бързо и тогава свалихме заедно титлата по пътя до Пловдив.

Какво си спомняш от онзи двубой със Славия?

– Много неща бяха изказани преди този мач. Знаехме, че Славия има много силен отбор. Знаехме, че трябваше да бъдем спокойни. Имахме сили да бием в този двубой, голямо напрежение имаше в съблекалнята. 2:0 за нас, а след това Славия изравнява. Вярвайте ми, нито за секунда не се замислих какво става, знаех си, че Господ е с нас в този мач. Не трябва да се забравя, че от първия до последния кръг бяхме първи. Останалото знаете какво се случи. Пловдив беше в транс – фенове, майки, сестри, бащи и всички хора, които обичат Локо не можеха да повярват, че сме шампиони. Аз разбрах чак един-два дена по-късно какво направихме. Същото беше и с останалите мои братя.

Какво никога няма да забравиш от престоя си в Локомотив?

– Първо, когато пристигнах в Локо от Левски, никога няма да забравя хората, които обичат много Локо. Те ни  подкрепяха и ни даваха попътен вятър през първите 6 месеца, когато играхме много лошо. Не мога да забравя нищо през тази година и половина. Много голямо семейство бяхме – легендата Христо Бонев, Наско Узунов, Жоро Илиев (лека му пръст), Ники, Боби, Емо, Едо и всичките хора, които работиха в клуба. Бяхме огромно семейство. Имахме всичко през тази година, което ние футболистите искахме. Тези хора ни подкрепяха постоянно. И едни големи, ама много големи черно-бели фенове, които живееха както и ние футболистите. Мечтата се събуди през този престой в Локомотив.

Следиш ли изявите на Локомотив в момента?

– Следя, как да не следя. Зная всичко около Локомотив, какво става преди и сега. Поне интернет е включен постоянно.

Можеш да кажеш или да пожелаеш нещо на феновете на Локомотив.

– Какво мога да кажа на привържениците на Локо. Tе знаят какво трябва да правят. Мога да кажа, че обичам онази дума “Само Локо але”. Всичко останало си знаят. На феновете искам да кажа да подкрепят момчетата и да обичат Локомотив. Държа връзка с привърженици и моите съотборници. Поне изкарах Про лиценз и съм готов да бъда треньор на Локомотив. Това е моята мечта. Другите нека мислят за това. Много целувки на всички фенове на Локомотив. И трябва да знаят – Нешко никога няма да спре да обича Локомотив. Само Локо але. Поздрав на всички читатели на вашия сайт от Нешко Милованомич. Само Локо Алеее!

Цветан Инджов, TribunaPlovdiv.bg

Очаквайте в TribunaPlovdiv.bg днес още едно интервю с още един шампион с Локомотив!

Една сбъдната мечта става на 10 години днес 

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>