“Черно-бялата” крива на щастието
Най-много вкарани голове след 5 кръга в елитния ни ешелон (14), точки (10) зад лидера Лудогорец (11), две епични европейски вечери у дома срещу добре познати средноевропейски клубове като Спартак Търнава и Страсбург. Феновете на Локомотив Пд вече метаят и за повече.
“Смърфовете”, водени от Бруно Акрапович, в момента зачеркват всяка липса на доверие. Локомотив Пд е в страховит възход, най-сериозния си през новото десетилетие и може би един от най-големите си в цялата си история (редом до периода на Едуард Ераносян в началото на века).
Като чужденец на Акрапович, се гледаше с неуважение и съмнение в огромна част от престоя му начело на тима. В последните месеци обаче “черно-белият” клуб бере плодовете на търпението и постоянството на това да не гони босненеца след първия провал или някой по-лош период.
Линия, която футболен Пловдив започна да превръща в своя запазена марка в последните години (Николай Киров остана начело на Ботев Пд 33 месеца, което го превърна в най-дълго задържалия се в модерната история на клуба) – диаметрално противоположна на клубовете от столицата.
Акрапович дойде в началото на ноември 2017-а г., а почти две години по-късно той може да се похвали с организиран и мотивиран отбор, който жъне успехи – Купата на България, много силен мач за Суперкупата и две топ домакинства в Европа. Класата все още липса в много ключови моменти – най-вече в края на двубоите за Суперкупата срещу Лудогорец и със Страсбсург в Лига Европа, но се вижда сработеност и удачно подреден пъзел.
С бюджета и кадровия ресурс, с който разполага, Локомотив Пд на Бруно Акрапович живее в най-силния си период и в ерата “Крушарски”.
Ексцентричният бос обеща, че неговата футболна “фирма” ще заработи на печалба максимум до 5 години след идване. Именно през август Крушарски затваря четвъртото си лято начело на Локомотив Пд, с което и показва, че колкото и да изглеждат комедийни, в медийните му изяви все пак има доза съдържателност. И тя е най-вече в постоянството и устойчивостта треньорът и ядрото на отбора да не бъдат пипани.
Много силни се оказаха и трансферните покупки – като Момчил Цветанов, Петър Витанов, Един Бахтич, Йосип Томашевич, Милош Петрович и най-вече Димитър Илиев и Ален Ожболт.
Явно сега мениджърите не са успели да изиграят Крушарски на пазара за сделки, а на “Лаута” са се поучили от стари греши и сега сами са взели трансферния си план в свои ръце.
Все още не може да се убедим напълно в качествата на Анте Аралица и Елитон, но и двамата дават всичко от себе си на терена, въпреки по-стеснения потенциал на собствените си възможности.
Локомотив Пд има сърцевина и тя е в мотивацията. Клишето, че всеки двубой е важен, се материализира в последните два няколко месеца в играта на “черно-белите”. “Смърфовете” искат да печелят и да радват хората, които ги гледат.
Естествено, че пикът беше срещу Ботев Пд във финала за Купата. Оттам насетне горивото се вля във вените на играчите. Това в момента държи тима в орбита, от която няма да се слезе бързо. Въпросът е докъде ще стигнат силите на тима най-вече при подгонването на поставените цели – първо, опит за елиминиране на Страсбург, след това може би преследване на нова Купа на България и място в четворката на първенството. Всичко друго ще бъде занижаване на целите.
Преди година Локомотив Пд завърши 9-ти, но сега показва, че има сили да победи или да играе като равен с всеки.
В мотивационно отношение много важна роля изигра и 1/4-финал за Купата срещу Етър ,когато повече от 20 дузпи решиха “смъфовете” да играят полуфинал в турнира. Без онези знакови намеси на Илко Пиргов под рамката възходът едва ли можеше да бъде възможен.
Идването на Димитър Илиев предвеща, че Локомотив Пд може да обърне хода на своето съществуване, но именно онези дузпи във Велико Търново показаха на футболната общественост, че “черно-белите” плодове ще се берат в следващите месеци.
Всичко налично бе налице – сплав от опит и млади български и чуждестранни играчи, задържал се по-дълго от 1 година треньор, доза късмет.
Най-големият страх сега е докъде може да издържи този отбор. Има и въпроси, които все още чакат своя отговор:
– Добре ли е подготвен физически тимът?
– Прогресът може ли да продължи до края на сезона?
– Ще се запази ли ядрото?
– Ще останат ли Стивън Езе, Ален Ожболт, Томашевич и Умарбаев?
– Има ли накъде да се развива все още Карагарен?
– Ще може ли Димитър Илиев да продължи да носи най-голямата креативност в отбора и в същото време да бъде големият лидер още поне 12 месеца?
– Ще разполага ли Акрапович с бюджет, с който да купи поне двама играчи, които според него ще вдигнат нивото на отбора?
– Ще може ли Дейвид Малембана да се впише добре в отбранителния вал на тима?
Въпросите изникват при всеки по-детайлен поглед върху представянето на Локомотив Пд. Акрапович показва страхотна тактическа гъвкавост във всеки двубой. Схемата 3-4-1-2 с плеймейкър Димитър Илиев и два прибиращи се халф-бека – Цветанов и Карагарен, засега работи, защото може да се мени бързо в движение.
Мартин Луков е много стабилен под рамката. Хърватинът Томашевич и сърбинът Петрович са в най-силния си период с екипа на “черно-белите”. Стивън Езе може да направи най-глупавата грешка на света, но в по-голяма част от двубоите е на място, непоклатима канара, която е почти невъзможно да бъде повалена.
Проблемите са по фланговете, където Карагарен и Цветанов често пускат топката зад гърба си и невинаги могат да се върнат в защита. Напред усетът и нюхът на Ожболт в момента канализират по удивителен начин нестихващия енергиен запас в целия отбор. При Аралица си личи, че той трудно ще придобие хищнически умения в наказателното поле.
Локомотив Пд живее в пределите на ползотворен период, който напълни “Лаута” на два пъти с по над 7000 души. Феновете възвърнаха вярата си. Един мач (финала за Купата), промени светогледа, пречупи призмата, с която се гледа на отбора.
Понякога едно докосване чупи историята на две половини и праща победителите в таза, наситена с прогрес и успехи. От три месеца Локомотив-ът има подпечатан билет за кривата на щастието.
TribunaPlovdiv.bg
