Твоята Трибуна: На Лаута дойде време за мъже!

TribunaPlovdiv.bg продължава да дава думата на своите читатели.  Днес привърженик на Локомотив Пловдив ни изпрати писмо, чрез рубриката „Твоята Трибуна“, в което говори за предстоящото дерби с Ботев Пловдив.

TribunaPlovdiv.bg публикува текста БЕЗ редакторска намеса:

Дойде време за мъже!

Лаута е нашият дом, защо го казвам ли? Ще разберете в долните редове. Футболът в България отдавна се е превърнал в нещо повече от игра, тук не говорим за победа, загуба или равен, футболните общества са най-силният барометър в страната и те се държат изцяло на идеалите и разбиранията си, защото ако не бяха те, стадионите щяха вече да са тотално безлюдни. Доста често ми се казва: „Ти си луд?! Какво намираш толкова там на стадиона?“, отговорът ми винаги е бил: „Дом“. На този стадион израстнахме, там ни научиха защо победата не е най-важна, а е важно как е постигната.

Искам да Ви разкажа една случка, която ще Ви убеди, че Лаута е нашият дом и хората там са едно голямо семейство с еднакви идеали: Това е един от най-силните моменти, които съм преживявал с отбора и оставил спомен до някъде горчив, но и достатъчно стимулиращ, за да ми покаже, че футболът като игра не е толкова важен. Датата е 16.05.2012, градът е Бургас, а мачът е финал за Купата на България между Локомотив Пловдив и Лудогорец. След силните съмнения за продаден мач, любимият ми отбор загуби, но и това не е толкова важно, колкото случката, която се разви след това. Един възрастен човек, може би около 75 годишен, беше седнал на седалка под козирката с 2 ръце на лицето и плачеше тихо, както го правят силните мъже, така че да не се набива на очи и сам да преживее може би последният му шанс да види купа вдигната от любимците му. Повечето хора не го забелязваха и минаваха покрай него, достатъчно ядосани от съмнителният мач, чуваха се и доста крайни реплики, които бяха напълно нормални след тежката загуба. Точно в този момент от оградата, на която бяха закачени знамената и се бяха покатерили доста хора, слезе едно момче, на вид доста суров, почти целият обрисуван в различни картини, гол до кръста и се запъти към тихо страдащият дядо. Радвам се, че бях достатъчно близо, за да не пропусна и миг от тази случка. Момчето седна на празната седалка до дядото, прегърна го по братски и му каза: „Купата не е най-важна! Ставай, време е да вдигнеш главата както сме го правили винаги след тежки моменти!“.

Тези думи кънтят и до ден днешен в главата ми като чуя името на тогавашният собственик на Локомотив, само заради тази случка си заслужава повече да не стъпва никога на Лаута, но и тази случка ми показа, че семейството на Лаута е по-ценно от всяка титла и купа! Намерих за редно да споделя тази случка точно преди дербито, защото е време да си припомним какво ни обединява и какво ни връща обратно на Лаута! Не е важно какъв е стадионът, дали има осветление, дали тревата е сменена с чимове взети от Германия, дали отборът е в тотална криза и е в долните нива, докато ги има хора като това момче и дядото, идеята винаги ще е жива, ще е там на Бесика, Спортклуб или централната трибуна, дори някоя от трибуните да я няма, идеята няма да умре, момчето винаги ще помага на дядото и хората на Лаута ще се чувстват като едно семейство!

Време е за мъже, дербито идва, време е да защитим нашият дом!

Изпратил: Анонимен

TribunaPlovdiv.bg – Трибуната на твоя глас

Искаш да споделиш своя новина, анализ, коментар или друго със спортен Пловдив? Изпрати ни го и ние ще го направим достояние на хиляди пловдивчани.