Специалния от “Лаута”

Пресконференцията е на 2 юни 2004 г. Това е поява пред журналистите на Жозе Моуриньо, след като официално е назначен за новия старши треньор на Челси. На нея Моуриньо изрича една култова фраза: „I think I am a special one”, в превод: „Мисля, че съм специалният”. Това изречение остава във футболния фолклор 22 години по-късно.

Макар и по-скромен на външен вид и по държание, в Пловдив също имат един Специален – Душан Косич. Човекът, който от нищо прави нещо на „Лаута“.

Косич пристига в Локомотив в края на 2024 година, като подписва договор за две години. В този труден момент „черно-белите“ търсят своето спасение и Косич изглежда като точния човек за тях. Преминава през турбулентен първи сезон, като на „смърфовете“ им се налага да се борят дори за оставане в елита на българския футбол. Стига се и до напрежение между него и феновете на тима в едно гостуване в Коматево, когато показва жест към запалянковците, които по това време притискат Косич да играе с Димитър Илиев. Капитанът по това време е забит на пейката.

В следващия сезон обаче Локомотив е преобразен. Косич прави от отбор, който се бори за оцеляване, отбор, който тази седмица бе на дузпа да спечели във финал за Купата на България.

След загубата във финала на дузпи от ЦСКА трябва да се запитаме: как всъщност постигна това Косич?
Защото селекция в Локомотив на практика нямаше. От всичките попълнения можем да отличим само Жоел Шварц.

„Смърфовете“ разполагат със срамно малка група опитни футболисти – погледнете пейката на „черно-белите“ във финала. Нормално ли е да нямаш ляв бек цял сезон и да преквалифицираш Тошко Павлов на тази позиция? Как се очаква да играеш цял сезон с едни и същи 13 играчи, как се очаква да ги ротираш, за да почиват и да печелиш купи? Това не е възможно.

Душан постигна много над максимума на този отбор, той успя да извлече всяко едно качество от играчите и да ги нареди така, че те да играят комбинативен и опасен футбол. Успя да направи Локомотив може би „най-кривия“ отбор в Първа лига.

Някак си успя да направи и всичко това напук на цялото напрежение, което витае на „Лаута“. Клубният собственик Христо Крушарски в момента се слави с най-ниския си рейтинг на доверие сред привържениците на клуба. Напрежението между него и запалянковците е във връхна точка, като Крушарски видимо не се интересува и от привържениците, като в последните си интервюта заяви, че му е „все едно“ дали ще има фенове на Локо на финала.

Ако трябва да благодари на някого Крушарски, той със сигурност трябва да целува ръката на Косич. Защото представете си какво щеше да бъде тази седмица на „Лаута“, ако Локомотив трябваше да играе бараж за оцеляване втора поредна година. Транспарантът „КРУШАРСКИ ВЪН“ щеше да е най-малкото, което щеше да види бизнесменът.

На финала на сезон 2025/2026 и месеци преди началото на новия в Локомотив трябва да седнат на масата и да помислят как клубът да догони старши треньора си. Защото, ако не го направи, то интерес към Косич има и най-логичното ще бъде той да си тръгне и да търси развитие другаде.

Време е Крушарски да спре веднъж завинаги с небивалите си и комични интервюта, наистина да изкара „пари на масата“ и да позволи на Косич да надгражда. Не го ли направи, то Специалния от „Лаута“ нищо чудно да му покаже червен картон.

А, може би е и време агонията на феновете на Локо с Христо Крушарски да приключи.

200 Безплатни Завъртания в Betano при регистрация 🎁

Не изпускай нито една новина за твоя любим отбор! Научавай новините пръв с TribunaPlovdiv.bg. Отвори Фейсбук страницата ни, последвай двете стъпки и ще виждаш новините ни веднага след публикуването им: