Назад към миналото с героите на Пловдивското дерби!
Когато говорим за Пловдивското дерби, първото нещо, което изниква в съзнанието на всички, обичащи играта, са флангманите на голямото съперничество. Имената, които в дългите години на голямата “футболна война” оформиха знаменития образ на великия мач. Образ, който дори в настоящата мътилка на родния спорт, по един прекрасен начин пълни сърцата на феновете с още малко надежда, че нещо по-различно, че нещо по-хубаво ще огрее и нашето задимено битуване. Нека само се замислим, кога и къде билетите за една футболна среща в България се изчерпват преди нейното начало. Отговорът е никъде….освен на Пловдивското Дерби!
Две от знаменитите футболни икони, които топлят спомените на голяма част от пловдивските привържаници са Динко Дерменджиев – Чико и Георги Василев – Гочо. Две от най-колоритните и паметни личности в хронологията не само на пловдивския, но и на родния спорт. И въпреки, че Христо Бонев, а не Василев е смятан за най-славния и обичан футболист на Локомотив, то вторият може да се похвали с нещо, което друг в историята на един от най-големите мачове у нас няма. А именно признанието за вечен голмайстор в Дербито на Пловдив…
Да, някои от по-младите фенове може и да не са запознати, но не Христо Бонев или Динко Дерменджиев – имената, които най-често са възпявани в песните на двата отбора, а именно живата легенда на “черно-белия” клуб Георги Василев – Гочо е най-резултатният играч в Пловдивското дерби. Шоуменът от Гоце Делчев има цели 12 гола в големия мач, като оставя зад себе си с един по-малко своя най-голям конкурент Динко Дерменджиев с 11. При футболистите с най-много мачове пък Чико е безспорният лидер, тъй като има по-дълъг стаж от Гочо в пловдивския футбол. (Дерменджиев и Видин Апостолов са “канарчетата” с най-много двубои в Дербито – по 28, докато в периода периода 1963-1979г. Гоерги Василев – Гочо играе 27 мача.)
Историята на сблъсъците стартира на 1 април 1951 г. Тогава Локомотив печели с 3:0 и слага начало на градското съперничество, което макар и да е прекъсвано през годините, датира и до днес. Но ако трябва все пак да се обърнем към нашите герои, които възпламеняваха мислите на хиляди футболни запалянковци, трябва да започнем хронологията на тяхното съперничество от средата на 60-те години на миналия век. Именно ерата, в която Динко и Гочо сипят своята магия по терените на страната.
Дерменджиев преминава при “канарчетата” през 1959г. и мигновено се превръща в смъртоносното острие, което кара коленете и най-силните защитници от този период в родния футбол от ранга на Борис Гаганелов и Иван Вуцов да омекват при вида на снажния таран на Ботев (Пд). В крайна сметка Чико играе цели 19 сезона за “канарчетата’ и превръща името си в нещо повече от един прост ЕГН-код…При Гочето ситуацията е почти огледално, но с една голяма разлика – “черно-белите” краски в неговото голямо сърце! Периодът, в който двамата си съперничат за трона на пловдивския футбол, разбира се, е обусловен и от политическата ситуация в страната, тъй като шампиони по наредба на ЦК на БКП обикновено става отборът на Народната армия – ЦДНА ( впоследствие ЦСКА). Именно това с още малко пълни с барут топа на яростния пловдивски сблъсък, тъй като двата отбора от града Под Тепетата предварително се знае, че няма да имат шанс за титлата в края на сезона, а единственото което им остава е да се борят за своята вярна и незаменима публика. Всичко това максимално изостря съперничеството между двата тима, в които в този момент творят гениите на своята ера Динко Дерменджиев и Георги Василев.
Една от кулминациите на голямата битка е през далечната 1966 г., когато самото съперничество придобива ново измерение. По това време двата отбора са в средата на таблицата, а двете им големи имена, Чико и Гочо, изживяват еманацията на своя прелестен футбол. Тогава лично с писмо на местните партийни лидери се спуска заповед срещата да завърши “хикс”, като и едните, и другите не си дават много зор на мача. Публиката все пак знае нещо и непрестанно ги освирква. Срещата започва монотомно, като едно от най-интересните положения идва чак в 78-та минута, когато легендата на Ботев (Пд) Чико, като на шега минава двама бранители и остава сам срещу вратаря на локомотивци Станчо Бончев. Изкушава се и рита топката в мрежата, откривайки резултата пред погледа на онемелите партийни секретари, които присъстват на мача. Локомотивци обаче не се притесняват, защото знаят за уговорката. Изненадата идва в последните няколко минути, когато “жълто-черните” изобщо не мислят да пускат гювеч на своите конкуренти, като в крайна сметка срещата завършва при резултат 1:0 за Ботев (Пд). След този мач отношенията между двата клуба се изострят и вече се говори за ”война”, вместо за градско съперничество между двата отбора.
Другата паметна дата, която вълнува мислите на малко по-възрастните фенове в Пловдив е 8 септември 1974 г, когато Чико и Гочо този път излизат от двубоя в напълно диаметрални настроения. Тогава под името “Тракия”, “канарчетата” губят сблъска, на пукащата се по шевовете “Лаута”, със знаменитото 7:3. По това време в Локомотив се подвизава и една друга историческа личност във футболните хроники на “смърфовете” Христо Бонев, който в крайна сметка се разписва два пъти за успеха. Веселякът Георги Василев-Гочо също не забравя да отбележи дежурния си гол срещу своите “любимци”.
Началото на срещата е спокойно и не предвещава бурята, която ще се разрази впоследствие. Головата серия е открита чак в 23-та минута от Христо Бонев, а до края на първото полувреме Георги Василев – Гочо (35′) и Йордан Кичеков (43′) се разписват за 3:0. Когато Данчо Кичеков бележи втория си гол и резултатът набъбва на 4:0, става страшно. От треньорската скамейка на локомотивци Иван Манолов-Големия Орел се провиква: “Играйте на пас. Не вкарвайте повече голове”.
Говори се, че на полувремето ръководствата на двата отбора са водили преговори Локомотив да спре да вкарва. В 60-ата минута съдията отсъжда спорна дузпа за “канарчетата” и Притъргов намалява за 1:4. Това още повече амбицира ”железничарите”., които до края на срещата вкарват ”само” още три гола. Все пак в последните минути Ботев се отсрамват с две попадения и така стига до ”почетното” 7:3 – резултат, който още витае някъде в облаците на древния град.
Отмъщението на “канарчетата” идва 14 години по-късно, когато и двамата големи вече ги няма на терена, а Ботев (Пд) взима сладък реванш при стряскащото 5:0 на своя ст. “Христо Ботев”. Резултат, който между другото е повторен и 7 години по-късно, когато по една нелепа случайност, тимът воден от не кой да е, а именно от Динко Дерменджиев повтаря упражнението и пак минава на “5-та” върху своя съперник (5:0 през 1995г.)
Ако вникнем в извън футболната страна по въпроса на големия сблъсък и в отношенията между героите, за които ви разказахме, най-интересното е, че тук проблясва фактът, че въпреки големите пререкания между двата клуба, въпреки непрекъснатото напрежение и нажежената обстановка при всяко Дерби, големите футболисти от двата тима никога не са били в пряк сблъсък по между си. Характерът на Гочо е “благ и веселяшки”, разказват близки до играча. При Динко ситуацията е по-различна, тъй като той самият винаги е бил лидер и често е влизал с спорове, при опит да защити своята чест. Но на терена…на терена на първо място всеки е посланик на своя отбор. Посланик на себе си и на ценностите на играта, която го е издигнала до големия връх. Все идеи, които титаните на Пловдивското дерби са осъзнавали и прилагали в романтичните битки по между си в средата на миналия век, оставяйки сърцата на онези които са имали щастието да ги гледат, препълнени с огромната радост от любовта към великата игра…!
Благодарим на Чико и Гочо за паметните мачове, които са запечатали в историята със своите отбори за поколенията и им пожелаваме дълголетие и щастливи запалянковски моменти с техните любимци!
Големият мач между Ботев (Пд) и Локомотив (Пд) е днес от 18:30ч. на стадиона в пловдивския кв.”Коматево”.
Бюлент Мюмюнов, TribunaPlovdiv.bg
Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>
