Нешко Милованович пред TribunaPlovdiv.bg: Такива мачове не се играят, те се печелят! Вярвам в Локомотив
Ден преди най-великото дерби в историята на Пловдив, TribunaPlovdiv.bg продължава да връща своите читатели назад в историята към хората, които са оставили почерка си във футболния фолклор на Пловдив.
В нашата специална рубрика – „За Историята“, която е посветена на големия финал за Купата на България между Ботев и Локомотив, ви представяме интервюта с легенди, играли в някой от двата отбора. Не забравяйте, че в категорията “За Историята“ може да намерите всичко преди, по време и след края на финала и да се информирате първи лесно и удобно.
TribunaPlovdiv.bg се свърза с футболиста донесъл първата и за момента единствена шампионска титла на Локомотив Пловдив – Нешко Милованович.
Както е известно, на 8 май 2004 година, “черно-белите“ приемат Славия на “Лаута“ в мач, който може да им осигури титлата кръг преди края на първенството. “Смърфовете“ повеждат с два бързи гола Бобан Янчевски и Мартин Камбуров. Гостите обаче връщат две попадения и изравняват. Така в 77-ата минута Локомотив получава правото да изпълни дузпа, а зад топката застава Нешко Милованович. Той не греши и хвърля в екстаз хилядите по трибуните. Сега той говори специално за TribunaPlovdiv.bg.
– Къде те намираме в момента?
В момента съм треньор в отбор от трета дивизия. Тук при мен сега играе и синът ми. Последните шест мача ме помолиха да поема този отбор, за да се спасим от изпадане. Тимът е Слован Петровеч Мали. Не се срамувам, че работя в трета дивизия, далеч по-добре е отколкото да стоя у дома пред телевизора.
– Следиш ли футбола в България?
Да, даже често пътувам до България в последно време. Знам всичко за футбола, следя Левски и Локомотив (Пловдив).
– Локомотив ще играе финал с Ботев. Каква е твоята прогноза, какво мислиш за мача?
За съжаление на 15-ти няма да съм в България, тъй като ще пътувам за Австрия по важни задачи. Този исторически мач е важен за Локомотив. Преди 15 години ние спечелихме шампионската титла, но сега мисля, че е нормално да бъда и аз в този мач, макар и мислено.
Това е една сериозна среща. Този мач е важен за българския футбол, та дори и за европейския футбол. Двата отбора заслужават този финал. Играха добре в мачовете си. Локо спечели драматично срещу Етър, а Ботев срещу ЦСКА. Тези два отбора значат много за българския футбол.
Лош съм в прогнозите, но ще се надявам за победа на Локомотив. Такива мачове не се играят, такива мачове се печелят. Всичко е в главата на играчите. Футболистите, които са от България, те знаят най-много какво значи черно-белият цвят за феновте. И нека не излизат да го играят този мач, а да излязат да го спечелят. Това трябва да направят!
– Разкажи твой спомен от дерби, който никога няма да забравиш.
Много неща са се случвали по време на дерби. Моят отбор никога не е имал загуба от Ботев. Бихме 2:0 веднъж на стадион “Христо Ботев”. Големият Ераносян преди този мач ме попита, дали ще играя. Аз му казах, че не съм готов заради контузия. По-добре беше да влезе някой друг, а не аз да се крия по терена. Всички знаят, че през 2004 ние бяхме голям отбор, голямо семейство. Бях откровен, казах му, че по-добре да съм на скамейката. Тогава той ме поздрави за това, че съм бил откровен. Затова и бяхме толкова добър отбор, бяхме голямо семейство.
– Кой мач никога няма да забравиш с “черно-бялата” фланелка?
Първия ми мач с Македонска Слава. Тогава тръгнахме към шампионската титла. Тогава, като вкарахме гола, станах, празнувах. Тогава спечелих доверието на Едо. Той ме прегърна и ме поздрави.
Мача срещу Чепинци за Купата също бе ключов. Бихме с 6:3, а аз вкарах 4 гола.
Когато взехме шампионската титла ние играехме страхотен футбол. Не се страхувахме от никой. Мача с Черно море беше много важен, защото, ако не бяхме били, щяха да се отворят шансове за Левски и ЦСКА. Те бяха близко, но ние спечелихме. Тогава вече бяхме на 99% сигурни, че ще станем шампиони.
– Разкажи ни за мача със Славия и изобщо за еуфорията, която имаше тогава?
Срещу Славия… помня всичко. От загрявката до края на двубоя. След загрявката, когато влязохме в съблекалнята тя се тресеше. Тогава бях резерва. Едо, взе решението, а аз не му се сърдя. Беше 2:2, аз бях полудял. Знаех, че отиваме в София срещу ЦСКА и че там трудно ще бием. Той ме вкара на терена, влязох на терена като човек, който не обича да губи.
Имах преднина в мача 2:0, но стана 2:2. Влязох и полудях. Карах се на нашите футболисти, та дори и на съдията. Казах на момчета да се вдигаме. Камбуров и Янчевски също поканиха отбора и заиграхме добре. Дойде дузпата… и аз вкарах този гол, който донесе титлата на Локомотив.
Но преди това когато Едо пристигна в отбора… Той е легенда на този отбор. Той и ние излизахме всеки вторник на заведение. Бяхме като един. Излизахме със семействата си. Имахме усещането, че всичко си върви както трябва. Най-важното беше ние да имаме лидер и го имахме – капитанът ни Жоро Илиев. В съблекалнята беше Едо. Така ние не се страхувахме от нищо. Имахме подкрепа от всички, от бог да го прости Георги Илиев през треньорите, до домакина.
Помня имаше голям сняг срещу Левски, те не искаха да играят. Но излязоха и ги бихме 3:0. Вярвахме в себе си, защото дишахме като едно.
– Какво искаш да пожелаеш на феновете на Локомотив?
Нека феновете си припомнят първия мач срещу Македонска Слава, когато бяха 3 хиляди и последния мач срещу ЦСКА. След ЦСКА, ние пътувахме 130 км. цели 6 часа. Празненствата бяха толкова големи. Феновете дават самочувствие на играчите, вярвайте ми. Убеден съм, че нашите фенове ще напълнят стадиона. Те трябва да подкрепят в този момент Локомотив. Не трябва да бъдем записани с черните букви в историята, а със златните букви.
Нека мача да свърши без нито една счупена глава, без нито един проблем. Нека и двете агитки да се радват, а не да се бият и да имат проблеми. Всички знаем, че винаги има проблеми, когато играят тези два отбора. Но нека поспрем, аз знам, че нашите фенове обичат отбора. Да покажем, че българския футбол живее, а не умира.
Това интервю е част от категорията на TribunaPlovdiv.bg – “За историята”.
