Мартин Камбуров: Младите мислят само за телефони и коли, отдолу не идва нищо!
Голмайсторът на Локомотив (Пд) Мартин Камбуров е човекът във форма в „А“ група в момента. След победата над с Славия с 3:1 в неделея на “Лаута“, Камбуров даде интервю за в.”7 дни спорт”“, в което говори за това колко футбол му остава, какво не е постигнал още и вижда ли свой наследник.
Мартине, колко важна беше победата над Славия?
Важна е за самочувствие и за точки, но нищо повече от друг мач. Знаете, че нашият отбор няма как да изпадне, но няма и как да се изкачи по-нагоре в класирането, така че не виждам някаква по-голяма стойност в нея. Мач като всеки друг, просто се надявам да ни донесе самочувствие преди дербито с Ботев (Пловдив). Важно е да изиграем този двубой на високо ниво.
Мачът с Ботев ли остава единственото, за което ще се борите?
Това е мачът, няма какво да се лъжем. Но това не значи, че ще излезем да отбиваме номера в другите мачове, които ни остават до края на сезона, в последното дерби загубихме така че сега сме два пъти по-мотивирани да ги победим.
Споделяш ли мнението, че срещу големите отбори играете по-добре?
Наистина срещу Левски, Славия, които са над нас в класирането, а и срещу Лудогорец не се представихме чак толкова лошо, говоря като игра, не само за резултата. Факт е, че Лудогорец е две или три крачки пред всички останали, те са на съвсем друго ниво от другите отбори. Според мен обаче силите в тази лига са много изравнени, всеки може да победи всеки, такава е ситуацията в момента. Видяхте, че ние бием Славия, те обаче направиха равен с Левски. А Левски от своя страна 3 мача не можа да вкара гол на Пирин, просто първенството е много интересно.
В последно време си във форма, какво ти пречеше в началото на годината?
Трябва да се повторя, защото много пъти имах възможност да говоря за началото на сезона. Ние помним как се събрахме, нямахме отбор, нямахме президент, така че беше много трудно. В крайна сметка започнахме сезона, трябваше ни време да понатрупаме самочувствие, знаете колко трудно се изгражда един отбор. Големият проблем тук е, че Локомотив всяка година гради отбор, нямаме някаква стратегия, но сега се надявам, че ситуацията ще е различна. За нас е важно да запазим този отбор, да добавим още няколко нови играчи, за да можем да играем по-сериозна роля от следващия сезон. Сега е ясно, че нямаме шанс за Европа и нещо повече, няма нужда да надуваме балона. Важният ни мач е с Ботев.
Ти си горещото име в последните седмици, не спираш да вкарваш.
Да чукна на дърво да съм жив и здрав, засега е така. Но аз не говоря толкова за тези рекорди и класации, виждам, че в медиите се коментира повече, но аз гледам това да не ме разсейва. Самият факт, че съм на това място, е признание за мен. Още по-хубаво е, че с головете си успявам да помагам на Локомотив.
Христо Бонев казва, че ти си се успокоили и си приел ролята на лидер, как го приемаш?
Всяка дума от човек и футболист като Христо Бонев е комплимент и чест за един играч. Няма какво да кажа за него, уважавам го безкрайно много. Аз винаги съм обичал Локомотив и съм се раздавал за този отбор, той ми е дал много в моята кариера. Иначе лидер не се става с приказки, а с доказване на терена, с борба всеки един ден.
Точно зад Христо Бонев в голмайсторската листа, има ли закачки между теб и него за това?
Не, в никакъв случай. Силно се надявам да съм жив и здрав, да вкарам още голове, но не мисля за г-н Бонев и това, че той е преди мен. Колкото и гола да вкарам, за мен Христо Бонев винаги ще си остане емблемата на Локомотив и най-великия футболист в историята на клуба. Това дали ще го изпреваря няма да промени моето мнение.
Колко още ще останеш и колко можете да вкараш?
Това не зависи само от мен, аз играя с още 15-16 футболисти на терена. Колко ще вкарам, е Божа работа, но не ми е фикс идея това нещо. Иначе ще седнем и ако се разберем с г-н Крушарски, ще остана. Искам поне още година да остана със сигурност, след това ще мислим. Но засега не си поставям някакви срокове, разбира се, сладко ми е да вкарвам голове, това е моята работа. Даже колкото по-близо е краят на кариерата ми, толкова повече ми се играе,
Каква е рецептата за такова постоянство?
На първо място трябва да си професионалист, човек трябва да се лишава от доста неща, за да е футболист толкова дълго време. Аз да чукна на дърво сериозна контузия не съм имал, опазил съм се. С напредване на годините всичко става по-трудно, особено възстановяването след мач, но стискаш зъби и играеш. Засега се чувствам добре и мисля, че мога да играя още.
Идват ли младите за съвети при вас и при другите опитни играчи?
Който иска да расте и да стане добър футболист, идва и пита, доста млади момчета в отбора се допитват до нас, слушат ни. Аз съм отворен винаги да помагам, не съм отказал на никого. Има обаче и други, които не се интересуват какво ще им кажеш, те си мислят, че знаят всичко. Времената вече са други, младите искат да изпъкнат с GSM, кола или татуировка, сега за това мислят. Мен ме е яд, че младите не се борят за мястото си. Ето, това правило за 21-годишните то им прави мечешка услуга, защото дори и да не са готови, те играят. Това не ги кара да се борят за мястото си, не ги кара да тренират пълноценно. Говориш му нещо, ама той си знае, че ще играе в неделя и не тренира на 100%. За мен е по-полезно, ако се промени това правило и накара футболистите да се конкурират за мястото си. Аз преди време съм се учил от големи футболисти и винаги съм ги слушал като новобранец.
Не ви ли е тъжно, че се говори все за вас, по-старите?
Тъжно е, няма какво да се лъжем. Ние си говорим често с Котев, с Тунчев, с Бадема, че отдолу не се вижда толкова кой ще излезе. Ето, да вземем Ванчо Траянов, който е на 37 години, а играе на много високо ниво при нас, той е сред най-добрите в „А“ група. Ако погледнем листата на голмайсторите, след мен са все чужденци, а това не говори добре. Не виждам някой, за който ще кажа ето, той е голаджия и ще играе на ниво години наред. Това трябва да е сигнална лампа за всички в БФС да работят повече с младите.
Съжалява ли за нещо Мартин Камбуров в кариерата си?
Не, за нищо не съжалявам. Един ден, когато бях дете, си мечтаех да съм футболист, това се сбъдна и съм горд. Може да не съм играл в голямо западно първенство, но пък за България съм постигнал добри неща. Сега се наредих в челото на класацията за голмайстори, само като видя сред какви футболисти съм там, и настръхвам. Това ми показва, че съм постигнал нещо.
Може би, не постигна успехи в националния отбор?
Да, не съм бил титуляр в националния, но пък имам 15-20 мача. Мечта ми беше да чуя химна, да нося тази фланелка и я постигнах. Нямам голове за националния отбор, но попаднах в много силно поколение, бил съм резерва на футболист като Димитър Бербатов, така че какво да говорим повече.
Виждаш ли се като треньор?
По-скоро не, това е много трудна професия. За да си треньор, трябва да се оправяш с 30 различни характера, а това не е за мен. Засега ще поиграя още, а след това ще видим.
