Локомотив (Пд) заигра като Челси, Акрапович влезе в обувките на Конте

Снощи отборът на Локомотив (Пд) записа второ поредно равенство в шампионата на Първа лига. “Смърфовете” завършиха 1:1 с Верея в последния си домакински мач за 2017г., а това бе втора точка за Бруно Акрапович начело на “смърфовете”, откакто пое отбора в началото на ноември.

Тъй като треньорът непрекъснато се оплаква от квалитета на отделните единици в отбора, в последнaта домакинска среща от полусезона, той реши да вземе нещата в свои ръце и да изпробва някои нови тактически подходи към двубоите.

За първи път на “Лаута” (или поне ние не си спомняме да е имал друг такъв случай), Локомотив (Пд) игра “по западен” модел. Или опита да влезе в този профил.

Акрапович започна мача с иновативното и много модното в големите европейски първенства 3-5-2 (преливащо често в 5-4-1, когато отборът се защитава). Схема, която в последните години стана изключително популярна в Италия, Англия и Германия. Един от съвременните треньори, които си спечелиха слава с тази тактическа постройка е италианецът Антонио Конте.

Той направи революция в Ювентус с поставянето на трима в защита, двама по бековете – така наречените wing-becks (или халф-бекове), трима в центъра на терена и двама нападатели в предни позиции. Конте извоюва три шампионски титли на Италия с Ювентус, стигна до полуфинал на Европейското първенство във Франция със “Скуадра Адзура” и още в първия си сезон в Челси (2016/2017г.) стана шампион на Англия (с леки корекции на позицията на играчите в предни позиции), като в крайна сметка се превърна в един от най-ярките радетели на този тактически план в целия футболен свят.

Какво обаче носи използването на схемата 3-5-2 и какви са нейните особености?

Попринцип това е много балансиран стил на игра. Двамата нападатели са “двойка”, двамата халф-бекове са “двойка”, а тримата в халфовата линия и тримата в защита спояват централната ос на терена по един стабилен начин. И като цяло всичко изглежда симетрично по терена. Във всяка зона могат да се създадат числени предимства спрямо съперника и така отнемането на топката става значително по-лесно.

Самият стил разчупва статуквото на традиционното 4-4-2 и поставя 3-ма защитници пред вратаря. Така трима души се грижат за 1/2 нападател/и от противниковия отбор, създавайки числено предимство пред и около наказателното си поле.

Също така се добавя нов човек в халфовата линия, като вече “двойката” в центъра става “тройка”. Тримата обикновено са играчи с различни функции и взаимно се допълват. Единият е по-здрав физически и борбен, умее да печели високи топки и като цяло има добро пласиране. Има широка крачка и може да изнася добре. Вторият е човекът на пасовете и креативизма. Третият може да бъде добър в изнасянето на топката и също да има добър поглед към случващото се на терена.

Така при преса срещу противника, вече не един от опорните халфове може да притиска съперника, а двама. Третият халф ще остане на позиция в центъра и ще търси по-добро позициониране, при евентуално минаване на топката зад гърба на неговите колеги, които са тръгнали напред.

3-5-2 акцентира много върху wing-becks, или познатите у нас халф-бекове. Те имат тежката задача да сноват непрекъснато по терена по вертикална линия – напред и назад. Те трябва да се включват при атаки на своя тим, да имат добро центриране, понякога могат и да навлизат навътре към центъра, ако самият треньор реши да размени позициите на двамата бекове – така наречените “обърнати крила/бекове”. Те трябва да са добре подготвени физически, защото им предстои да се включват във всяка фаза на играта.

Те носят така нареченото “числено предимство” в зоната на топката. Обикновено отборите решават да изнасят топката през някои от фланговете, тъй като там не е толкова пренаселено от играчи, както в центъра на терена. Именно това е зоната на халф-бековете, които трябва да стоят високо, почти пред централната линия, при изнасяне на топката от противника. Също така те трябва да се връщат бързо, ако топката мине зад техния гръб.

В споменатия вече отбор на Челси Маркос Алонсо и Виктор Моузес само за един сезон направиха голямо име, играейки в тази роля. В годините на Конте в Ювентус wing-becks бяха Квадво Асамоа и Стефан Лихщайнер.

Като цяло 3-5-2 може да се възползва от някои слабости на 4-4-2, най-вече в центъра на терена. Обикновено големите сблъсъци се печелят в централния кръг и около него, така че, който спечели тази зона, извоюва и половината мач. Това завоюване на центъра ти носи възможност за повече пасове, диктуване на темпото, разпределяне на играта в отделните зони. Също така, при загуба на топката във финалната фаза на атаката, играчите в центъра могат бързо да се прегрупират и позиционират при опит за контра на съперника, тъй като числено са повече от отбора, който използва 4-4-2.

Как подходи Бруно Акрапович?

В двубоя с Верея босненецът върна опорния халф Райън Фрикеше между централните защитници Везалов и Николов. Така тримата в защита имаха задачата да неутрализират двамата напред за Верея Илиян Йорданов и Велери Домовчийски. Фрикеше беше човекът, който се нагърбваше с изнасянето като излизаше леко напред, създавайки един триъгълник между себе си и останалите в отбрана. Попринцип това е най-добрият метод за изнасяне през центъра – с пасове в триъгълник и движение напред на някои от играчите в тази зона. Халф-бековете бяха Велковски отляво и Муса отдясно.

Целият този тактически замисъл обаче отива на вятъра, когато противникът е разположен “високо”, пресира още при втория пас при твоето изнасяне и опитва да спечели топката още в твоята половина. Най-неприятно е, когато даден тим за първи път играе с подобна специфична схема на игра, тъй като бързината на пасовете трябва да е голяма, за да мжое да се преодолее поне първата вълна от преса на съперника. Тъй като Локомотив (Пд) няма футболисти с нужните умения да задържат добре топката, да се предвиждат бързо на няколко метра, за да потърсят топката, и в крайна сметка плавно да изнесат играта, се получават три неща:

– изритани топки в предни позиции, които обикновено не носят почти никакъв успех

– лесна загуба на топката спрямо агресивния съперник

– липсващо разиграване по земя и разстройване на цялата схема на треньора

В момента “черно-белите ” не разполагат с отбор за този тактически план, защото просто няма играчи с техническите умения, които да могат да си подадат топката повече от 4-5 пъти, без да я загубят.

През първата част на двубоя се видя огромното предимство на гостите, които усетиха колебанията на нововъведения стил на игра в тима на “смърфовете” и непрекъснато притискаха защитниците и полузащитниците в тяхната половина, в опит да ги накарат да сгрешат. Така и стана още в 7-та минута.

Верея спечели една топка в центъра, Витанов разсече статичната защита на “черно-белите” с хубав пас по земя, а Йорданов сам срещу Пиргов не сгреши. По всичко личеше, че 3-5-2 няма да донесе дивиденти.

Нападателите бяха откъснати в предни позиции, без видима полза при разиграването на топката. Единствените два удара на домакините към вратата на противника през първата част бяха дело на Николов с глава след статични положения.

Верея имаше още няколко добри положения за гол до края на първата част, но повече удари бяха отдалеч, тъй като Локомотив (Пд) се усети, че разиграването не върви, започна да рита топката напред и върна халф-бековете в линията на тримата защитници. Така “черно-белите” заиграха в схема с петима бранители, което до голяма степен им позволи да запазят резултата непроменен до почивката.

В първите минути след паузата нещата не се промениха кой знае колко – Верея имаше инициативата, пресираше високо и искаше да вкара втори гол. Направи го, но той бе отменен, заради игра с ръка.

Малко след 60-та минута Акрапович видя леката умора и поспадналата агресия на гостите и реши да промени схемата. Той заигра с четирима защитници и четиримата нападатели, след направените смени – 4-2-4. Умарбаев застана като плеймекър в центъра до Банович, а напред бяха Райков, Бакалов, Марчев и Аяри. В защита останаха Велковски, Муса, Николов и Везалов.

Локомотив (Пд) нямаше какво да губи и заигра по-освободено. Присъствието на бързоногите Райков и Умарбаев донесе свежест в играта на тима. Бе спечелена дузпа, с която впоследствие “смърфовете” се добраха до точката в един двубой, можем спокойно да кажем, изпълнен с тактическо надлъгване и любопитни промени на схемата на игра. Най-вече в “черно-бяло”.

Локомотив (Пд): Илко Пиргов, Муса Мухамед, Димитър Везалов, Пламен Николов, Димитър Велковски, Ванчо Траянов (Симеон Райков 65’), Раян Фрикеше (Умарбаев 79′), Игор Банович, Янко Ангелов (Кхалед Аяри 79′), Веселин Марчев, Димо Бакалов

Бюлент Мюмюнов/ TribunaPlovdiv.bg

Илиан Илиев: Винаги съм уважавал Локомотив, срещнах само приятели днес

Илиан Илиев: Винаги съм уважавал Локомотив, срещнах само приятели днес

Илиан Илиев: Винаги съм уважавал Локомотив, срещнах само приятели днес

Видео: Диема