Как загубата на Кубрат, всъщност е една голяма победа

Да, Кубрат Пулев загуби. Загуби от Владимир Кличко и не успя да сбъдне своята мечта, а вярвам, че и мечтата на милиони българи. Да, може би Кубрат прегоря още преди мача, може би не изигра двубоя стратегически добре, може би и просто не бе готов да се изправи срещу Империята на Кличко (а тя наистина е повече от мощна).

Не ми се иска да пиша толкова за играта, тъй като и не претендирам, че съм най-големия боксов експерт. Иска ми се да обърнем внимание на едно друго нещо, което бе далеч по-важно. За една голяма победа, която постигна Кубрат. Една победа, която постигна и цяла България и всеки един носещ българското в себе си.

Може би за първи път от 1994 година насам, България бе така обединена. От дни милиони българи от цял свят не спираха да се обединяват около една българска кауза. Една кауза, която ни липсваше години, за да сме едно цяло.

И няма нищо по велико от това, че голяма част от българския народ оцени това, което направи Кобрата. Няма нищо по-велико от хилядите възгласи “сърце, душа, за България”, които заглушиха дори аудио уредбата в залата, когато Пулев бе на земята и бе победен. Защото истинските хора, подкрепят идолите си когато те са долу, когато те губят. Защото когато те печелят е лесно.

Кобрата успя да ни обедини, но за жалост всичката тази единност трая едва 15 минути. Минути след като той загуби, за жалост не един или двама трудно ми е да ги нарека българи, започнаха да хулят по световно признатия претендент. Но ние в българите в това сме най-добри. Мразенето ни е национален спорт. Ясно ми е, че във всяко стадо има мърша, но в България тя е в по-висока норма от допустимото. Толкова за мършата, тя е нещо долно и пошло и изобщо няма нужда от коментар. Мършата предаде българското, но Кубрат не го направи. Всъщност той им го каза преди време – Колкото повече умения имаш, толкова по-малко комплекси имаш – кратко, точно и ясно.

Днешната загуба всъщност бе една голяма победа за българския народ. Бяхме истински обединени. Дано за в бъдеще да бъдем все по често така, но не само покрай Кубрат или Григор. Дано да бъдем и така когато става въпрос за нашето бъдеще и бъдещето на децата ни. Дано когато трябва да излезем на протест вече да го правим.

Вчера Пулев на практика ни показа какво се случва когато тялото се предаде, а сърцето не. Вчера преди мача завърших с тези думи, днес след загубата на великия българин, отново ще завърша с тях!

Кубрат е примера за това, че има защо да мечтаем. Той е пример и за това, че мечтите се сбъдват!

Цветан Инджов/ TribunaPlovdiv.bg

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>