Ива Пранджева за допинг скандала от 2000г., раздялата с мъжа си и “Сървайвър”

Ива Пранджева завършва спортното училище „Васил Левски“ в Пловдив. Най-големите си успехи постига под ръководството на Румен Йоцов, който е с нея до края на кариерата през 2000 г. Отказва се, след като получава доживотно наказание за употреба на допинг. Европейска шампионка на троен скок в зала от Стокхолм \’96. Сребърна медалистка от световното в Гьотеборг \’95. Единствената лекоатлетка с две отличия от един голям шампионат. Постига го на два пъти в зала – Маебаши \’99 (сребро и бронз на планетата на открито) и Гент \’2000 (сребро и бронз).

2000 г., олимпиадата в Сидни. Едно момиче се прощава завинаги с мечтите си, след като научава, че трябва да прекъсне спортната си кариера. Днес, 17 години след допинг скандала, Ива Пранджева е по-мъдра и по-успешна от всякога. Признава, че ако е била на сегашния си акъл, със сигурност би преживяла нещата по-леко и философски. Ала затова човек върви по пътя – за да си научи уроците.

А един от тях гласи, че всичко, което ти се случва, е за добро. Трябва обаче да минат години, за да го осъзнаеш, смята лекоатлетката. Когато се наложило да прекъсне състезателната си дейност, за нея сякаш дошъл краят на света. „Бях на 28 и го преживях тежко. Слава богу, бързо излязох от дупката”, спомня си Ива.

Спасението дошло от връзката с мъжа Матей. Почти веднага след като с него станали двойка, Ива забременяла. „Това беше такава радост за мен! Винаги съм си мислила, че с този тежък спорт няма да мога да имам деца, но ето – случи се”, казва Пранджева. И допълва, че с всяка криза идва нещо, което ти помага да излезеш от нея. „Може би, ако бях продължила със спорта, нямаше да имам тези деца, този мъж…”, благодарна е на съдбата Ива.

Въпреки че с Матей не са заедно от 4 години, той продължава да е около нея и децата. „Разделихме се интелигентно – като големи, зрели хора, като приятели. До ден днешен сме си близки. Уважаваме се и може би се обичаме повече от преди”, казва треньорката.

Признава, че в сегашната ситуация се чувства перфектно. Това лято той, Ива и децата ходили на 7-те рилски езера. Редовно са заедно край басейна и на волейболни мачове. „Сега, след като се разделихме и аз минах през други връзки, си давам сметка, че на този етап от него по-добър не съм намерила”, откровена е спортистката.

На същото мнение изглежда са и двете им момичета – Ема (10) и Никол (16), които всеки ден се чуват с баща си. Растат успешни и спокойни деца, защото двамата им родители са щастливи. И двете вървят по стъпките на майка си. Играят волейбол в „Марица”. Никол е в Спортното училище, а Ема учи в „Цар Симеон Велики”.

Различни са като характери, като темперамент, но и двете са добри хора, състрадателни, чувствителни. Голямата е много разбираща, малката е по-своенравна. Отнасят се с уважение към възрастните хора, към треньорите. Това у много малко деца се среща в днешно време”, не спира да ги хвали майка им.

Освен с Ема и Никол, Ива е щастлива и с още една дъщеря – Александра Начева. Въпреки че не е нейна плът и кръв, Ива я обича като собствено дете и говори с неподправено вълнение за нея. Алекс е сред най-големите надежди на спортен клуб „Пранджева”. Подобрява няколко пъти републиканските рекорди на Тереза Маринова. Става втора на световното в Кения за младша възраст и четвърта в старша възраст на Европейското. Тя и Никол са връстнички и са израснали като сестри. „Приятелки са от 3-годишни, тръгнаха заедно на детска градина. Като започна да говоря за тях, и ми става едно такова мило… Защото аз съм близка и с нейните родители. Те са ми скъпи и любими хора. Много важни са за мен – и тя като дете, и те като приятели”, признава атлетката, през чийто клуб за 15 години са минали стотици деца.

От началото на следващата година обаче Пранджева няма да работи по стария начин. Тя ще закрие своя клуб и ще обедини усилия с още един треньор – Стойко Цонов, бащата на тройния скачач Георги Цонов. „Отивам в неговия клуб – „Ботев Пловдив”, но на практика нищо няма да се промени. Той ще е треньор на големите, а аз на малките”, обяснява треньорката.

По думите , всяко обединение води до по-добри резултати, особено в не много големи градове като Пловдив. “Тук условията за спортистите не са на ниво. Управата е тотално абдикирала от спорта. Стадион „Пловдив” е пред срутване. Залите са неотоплени. 20 дни нямаше трифазен ток и не можеха да поливат тревата, беше изсъхнала. В нашия град може би е направено много, но специално за спорта – почти нищо”, смята Пранджева.

Според нея спортът никога няма да бъде на това ниво, на което е бил 80-те-90-те години на миналия век. Но ще е жалко при наличието на толкова талантливи деца да не се отпускат средства за развитието им. „Да не забравяме, че спорът беше една от силите, които прославяха навремето нашата малка страна в цял свят. Ако не бяха Стоичков, Стефка Костадинова, Христо Марков, Николай Бухалов, едва ли щеше някой да е чувал за България”, убедена е Ива.

Тя е против усилията в спорта да се полагат кампанийно. „Лесно е да се направи един крос или друго мероприятие еднократно. Да спортуваме днес. Ами утре, вдругиден… Ами всеки ден?”, пита риторично атлетката.

По думите , спортът не е само за професионалисти. Той носи позитиви на всеки, който е минал през него. „Имала съм случаи на дечица с диабет, които идват на тренировки при мен. Спортувайки, те се подобряват значително. Имам едно момченце – Яни, който е с ментални проблеми. Докато общува с другите дечица, той също се развива. Спортът може само да даде на едно дете, без значение дали то ще стане голям спортист”, убедена е Ива.

“Сървайвър” на квадрат: Оцеля и във Филипините

Ива Пранджева е от вида „оцеляващи” и го доказва с двете си участия в „Сървайвър”.

През 2009 г. е главно действащо лице в четвъртия сезон – на Филипините. Стига до финала, но не успява да спечели формата. Но преживяването според нея не е за изпускане, затова през 2014 г. се включва за втори път в предаването. Петият сезон се снима в Камбоджа, а Ива се класира във финалната петица.

„Няма такава емоция. Тя трябва да се изживее. Това, че го гледаш по телевизията, няма нищо общо с реалността. Това е игра, в която трябва да вкараш много мисъл, а не само мускули, да си стратег, да мислиш ходове напред. Изобщо не е лесно да се спечели. Бих участвала в Сървайвър отново”, вълнува се Пранджева.