Голям любимец на “черно-бялата” публика сложи край на футболната си кариера

преди 2 часа

0 972 3 минути четене

Бившият играч на Локомотив Пловдив и голям любимец на “черно-бялата” публика Лукас Салинас сложи край на своята футболна кариера.

Офанзивният полузащитник разкри, че множеството контузии през последните години са наклонили везните именно в тази посока, като той използва официалния си профил в Инстаграм, за да се сбогува емоционално с всички, с които е работил.

TribunaPlovdiv.bg публикува текста без редакторска намеса:

“ФУТБОЛЪТ СПРЯ С МЕН

Обичам да сравнявам моята футболна кариера с мисионерския живот на Павел във Филипяни 4:11-13, където той разказва, че е преминал през всички възможни ситуации по своя път.

Защото във футбола бях неоспорим титуляр, номер 10, резерва и дори от тези, които не влизаха в групата за мачовете. Бях шампион 3 пъти при професионалистите, бях вицешампион, участвах в промоции за по-горна дивизия, завършвах в средата на класирането, празнувах оставане в групата, изпадах. Бях сред най-възрастните, но и най-младият. Играх на големи, препълнени стадиони, както и на лоши стадиони и терени пред празни трибуни. Имаше фенове, които скандираха името ми, и други (или дори същите), които ме обиждаха. Играх в пустинна жега и на сняг. Делих една стая с още 5 души в продължение на една година и изминавах значителни разстояния всеки ден пеша, за да тренирам. Но имах и апартамент с басейн и чисто нов автомобил.

Футболът ми донесе радост от победи, постижения, тренировки и разговори в съблекалнята; но ми донесе и тъга от контузии, поражения, мачове, в които играх зле, и копнеж по семейството. Всичко това изгради характера ми и ми помогна да разбера кой съм, независимо от обстоятелствата.

Затова вярвам, че изживях истинския футбол на различни нива. Посветих живота си на моята кариера от много млад, преминавайки през различни етапи и ситуации. Играх професионално за 10 различни клуба, с които посетих 17 държави на 4 континента, опознавайки различни хора, култури, езици, храна и т.н. Изживявания и уроци, които са необичайни за някого на 30 години.

Изключително съм благодарен на Бога – Той беше Този, Който ми предостави всички тези преживявания, и Неговата Ръка над живота ми винаги бе осезаема. Едно момче, пълно с мечти, ниско, слабичко, без сила, от „школата“, което влезе късно в юношеската база на моята любима Сао Бенто на 16 години, се изкачваше стъпало по стъпало и стигна до това да играе в квалификациите на Лига Европа срещу Тотнъм, отбеляза гол срещу Копенхаген в Лигата на конференциите, стана шампион 2 пъти с любимия Локо в първа дивизия в Европа, както и в лигата на Бахрейн, натрупвайки 10 години международна кариера.

Продължава в коментарите…

Имах 2 операции на коленете и множество мускулни контузии, които ме ограничиха да имам по-дълга последователност от мачове. Днес, за съжаление, тялото ми не може да поддържа ритъма на един професионален клуб. Можех ли да стигна по-далеч? Да, но гледам с голяма гордост на моя път. Продължавам напред в мир и със съзнанието, че винаги съм давал най-доброто от себе си и че мечтата на онова момче беше повече от осъществена.

В някои клубове имах възможността да организирам молитвени събирания и видях много хора да опознават Исус. Никога не съм се чувствал толкова жив, колкото в тези моменти, когато наистина изпълнявах предназначението си.

Благодаря на съпругата си за подкрепата и любовта в тази последна фаза, справяйки се с разстоянията и липсата с много търпение и любов, помагайки ми изключително много да разбера този момент.

Благодаря на майка си, която буквално направи възможното и невъзможното за тази мечта, отказвайки се от много неща и преживявайки ситуации, които само ние си знаем.

Благодаря на баща си, който никога не спести усилия, за да ми осигури най-доброто и да ме подкрепя във всяко решение с голям ентусиазъм.

Благодаря на сестра си за безрезервната подкрепа и подтик да продължавам.
Без вас това нямаше да бъде възможно, ние успяхме!

Андерсон и Ванеса, моята вечна благодарност за цялата подкрепа, грижа и щедрост.
Благодаря на Тиаго и Вилиан за партньорството и възможностите, които промениха живота ми, за това, че винаги вярваха в мен като човек и играч. Направихме история!

Благодаря на всеки клуб, играчи, треньори, щаб, директори, агенти, физиотерапевти, служители и приятели, които създадох и които са Божия благословия в живота ми. Ако спомена още някое име, със сигурност ще забравя някого и би било несправедливо, защото стотици или дори хиляди хора допринесоха по някакъв начин за целия този път. Тук остава моята благодарност и уважение към всичко.

Животът не спира – в момента уча Спортна педагогика (Физическо възпитание) и изучавам други сфери за изява.
Бог направи повече, отколкото поисках и заслужих. Време е да се посветя на семейството и да се опитам да се намеря в други области.

„Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепва.“
Благодаря ти, футбол!”