Габи Петрова: Промених драстично тренировките, гоня личен резултат през тази година

През 2015 година Габриела Петрова беше избрана за Спортист №1 на България, след като спечели сребърен медал в тройния скок на Европейското първенство в зала в Белград, а през лятото се нареди четвърта на планетарния форум в Пекин с личен рекорд на открито. 2016-а ѝ предложи коренно различни емоции – недоразумение с така прословутия мелдоний, пропускане на голямо първенство, контузии, трудно завръщане в сектора и резултати, които не я задоволиха.

Възпитаничката на Атанас Атанасов успя да се справи с премеждията през миналата година и вече гледа смело напред към 2017-а.Петрова сподели в интервю за Sportal.bg как се чувства след първите си стартове за годината, какво още трябва да се усъвършенства в скока ѝ, с какво желание се завърна в сектора и още други интересни подробности.

Габи, вече направи два старта през сезона в тройния скок. Как се чувстваш след дългото отсъствие от пистата?

Още съм плаха, пристъпвам, така се усещам. Ще ми трябва малко повече време, за да се върна такава, каквато аз искам. Това голямо отсъствие явно си е оказало влияние – повече от десет месеца без състезание. Но работим и върху скока, и върху психическия момент, защото той също изиграва много важна роля. Надявам се още на следващото състезание да се върна.

Как се чувстваш в сектора?

Наложи се да променим тренировките заради дисковата херния. В момента избягвам всякакви щанги – не качвам нищо върху гърба, за да пазим максимално гръбначия стълб. Но стъпя ли в сектора, усещането е това, което аз обичам и търся. Но мисля, че емоцията и още по-голямото желание ще дойдат с резултатите.
Асоциацията на балканските федерации по лека атлетика с нов спонсор+15

Вече имаше и старт в Диамантената лига (б.а. Рим – 11-о място), където се срещна с всички най-сериозни конкурентки в сектора. Резултатът със сигурност не е такъв, който да те задоволява, но присъствието ти отново сред всички големи имена надъхва ли те за остатъка от сезона?

Разбира се, всеки един такъв старт с всичките момичета ми действа много мотивиращо, много надъхващо. Виждам, че нещата не са извънземни и нещо, с което не мога да се справя. Ще продължавам да си търся моите резултати до дупка.

Нормативът за Световното първенство в Лондон от 14.10 м е напълно преодолим за теб, но в двата старта до момента не успя да го покриеш. Сега ти предстои едно състезание, на което винаги скачаш добре (б.а. Европейското отборно първенство, I лига) и когато скачаш за отбора, винаги се стягаш. С какво настроение ще заминеш за Финландия?

Винаги с положително и изключително мотивирана. Още повече, че както каза и ти, това е за отбора – каузата е много по-голяма. Искам да покрия норматива и да имам спокойствие. Иначе самото 14.10 м не би трябвало да ме стряска. На фона на това, което съм скачала и каквото съм си поставила като цели тази година, не искам това да ми е препятствие, което не мога да преодолея.

А все още ли скачаш от половин разбег или вече направи опити и от цял?

Това също е едно от нещата, които още напасвам. Скачам вече от цял разбег (б.а. в Рим), на тренировки не достигаме до целия разбег. На когато нещо дребно наруши подготовката, нещата се забавят. Иска се едно оттрениране и на този разбег. Това са нещата, заради които до момента още не съм достигнала 14 метра.

Успя ли да забравиш всички перипетии, през които мина през миналата година и да погледнеш смело към новия сезон и състезанията?

Казах си, че тази година няма да давам повече интервюта за миналата година. Мисля, че не остана нещо неизказано. Това нещо беше много тежко, трябваше да мине повечко време, докато се отърся. Няма как да не се връщам – то е част от живота ми, дори и да искам да го загърбя, но мисля, че съм по-силна от преди и тази сила ще ми помогне.
Асоциацията на балканските федерации по лека атлетика с нов спонсор+15

Отстрани изглеждаше, че получи много подкрепа от близки, приятели, фенове. Ще успееш ли да ги зарадваш отново тази година?

Много искам. Навсякъде го казвам – ако не беше тази огромна подкрепа от сеймството, приятелите, институциите, феновете, може би нямаше да успея да издържа и да участвам на Олимпийските гири. Всеки един мой резултат от тук нататък, който е висок, ще бъде за тях, надявам се да ги зарадвам и на Световното. Ако постигна нещо голямо, то ще е посветено и на тях.

Предстои ти още едно диамантено участие – в Рабат през юли, имаш ли други големи турнири, които вече са потвърдени?

За момента не. До Рабат има доста време. Мисля, че като дойдат хубавите резултати, ще наредим и нататък турнирите. Мениджърката се грижи за това, сега гледам към най-близките състезания.

Как те приеха съперничките в сектора след малко по-дългото отсъствие?

Нормално. С момичетата, с които имам добър контакт, ме приеха нормално. Има и такива, с които не си говорим, все пак сме конкуренция и всеки гледа по различен начин на контактите по време на състезание.

Само за загрявка ли използваш скока на дължина или ще те видим в тази дисциплина отново през сезона?

Ще ме видите и на Европейското отборно първенство от I лига във Финландия. Така се получи, че трябваше да се определи съставът до държавното първенство и моят резултат беше първи. Като човек, който иска да помогне на отбора, с отворено сърце се съгласих да скачам. Ще се опитам да извлека максимума точки и в двете дисциплини.

Какво си пожелаваш да празнуваш или да си спомняш в края на годината, когато вече са минали състезанията?

Най-малко един личен резултат.