“В името на баща ми”
Бяха първите дни на 2013 година. Спомням си ги, защото зимата не беше от най-студените, а точно обратното. Денят бе 6 януари. Богоявление. Денят, в който хиляди смелчаци в България скачат в реки, за да хванат кръста, който ще им донесе здраве и благоденствие през годината. Едно младо момче във Враца обаче бе получило изключително тежката новина че е загубило баща си едва 17 годишно.
Бе останал без своята пътеводна звезда в живота и без своя герой.
Сам в големия град София, където неговият баща го бил пратил с думите “един ден ще ми благодариш”. Тези думи дълго време били в съзнанието на младока в следващите месеци. През главата на Стивън Петков минавали какви ли не мисли – “сега накъде”, “да можех да го чуя за миг”, “татко, а сега кой ще ми даде съвет”… Съдбата обаче била подготвила още сериозни тестове за волята и характера му, и то точно в момент, в който получавал възможности в първия тим на Левски. Само няколко седмици след като изкарал проби в английския Блекбърн, а по-рано бил тестван и от испанския Хетафе, получил тежка контузия.
В тези мрачни моменти обаче една позитивна мисъл не напускала главата на Петков. История от периода му в базата на тима от графството Ланкашър. История, която сблъска таланта с един от най-класните нападатели на Португалия през новия век Нуно Гомеш. Таранът по това вре ме бил в Блекбърн, а в една от тренировките се случило така, че да играе в един квадрат заедно със Стивън Петков. На няколко пъти португалецът прокарал топката между краката на младока, а след заниманието му дал автограф. Момент, който накарал Петков да се откъсне от мъката и да потърси спасение в любовта на своя баща – футбола.
Но съдбата готвела нов огромен тест за волята му. “Изхвърлят Петков от футбола заради черно тото”. Спомням си много добре заглавията в първите дни на август 2014 година. Дни преди националният отбор до 19 години, от който част бе и Стивън, да замине на Европейско първенство в Унгария. Младокът обаче е изваден от тима, макар да отрича да е замесен в каквото и да било. Селекционерът Александър Димитров, който до този момент е близък с Петков, отказва да чуе и дума от таланта на лагера в Правец.
Голяма част от съотборниците и щаба го определят за “продажник”, а тогавашният му клуб Лудогорец прекратява договора му. Правата на нападателя са спрени от БфС, а месеци по-късно следствието доказва, че Петков е невинен – срещу него въобще не е повдигнато обвинение! В крайна сметка Стивън получава право отново да играе, а ръка му подава Петър Хубчев, който по това време води Берое. 18 мача и 1 гол за заралии е равносметката от периода му под Аязмото, но отношението, което получава той от клуба и феновете, е отлично. По-късно пътищата отвеждат Петков на стадион “Огоста”. Именно там той успява да разгърне част от своя потенциал. Нападателят се разписва 7 пъти в 23 срещи през сезон 2016/17 в Първа лига. Мотивацията му е само една – не спира да си повтаря – “знам, че ме гледаш отгоре”. В края на кампанията обаче Стивън получава тежка контузия в глезена и пропуска близо 2 месеца, като не успява да помогне на тима си 8 баражите за оцеляване и Монтана изпада.
На 14 август 2017 започва новата глава от неговата история. Той подписва с Ботев Пловдив по настояване на Николай Киров-Белия. И няколко месеца по-късно Петков се превръща в Златното канарче. 258 минути с жълто-черната фланелка, 6 гола във всички турнири, все като резерва… Впечатляващо! А една мисъл продължава да води Стивън и до днес – “В името на баща ми!”.
“Тема спорт”