А, между другото, к’во става със ст.”Христо Ботев”?

За трети пореден сезон на феновете на Ботев (Пд) ще им се наложи да преглътнат наранената си гордост и да започнат новото футболно първенство далеч от своя дом – ст.”Христо Ботев”.

Мина се не мина, вече две години един от символите на пловдивския футбол тъне в разруха, кал и много суров бетон. Най-лошото обаче е че няма никакви индикации това скоро да се промени.

Само преди няколко дни в Бургас се игра Дербито на Пловдив. Тъжна гледка! Хиляди пловдивчани пропътуваха сумати път до морето, за да се насладят на срещата. И това само защото най-спортният град в България – Пловдив – не може да предложи читав стадион на отбора домакин Ботев (Пд).

А най-лошото е, че дори базата в Коматево, на която “жълто-черните” домакинстват в последните повече от две години, вече все по-честно не успява да покрие нужните критерии на Лицензионните комисии. Постоянно излизат някакви спънки. Ту ще е осветеление, ту ще е пресзона, ту ще е паркинг…

Но ако се замислим реално, това ли е истинският проблем на Ботев (Пд)? Да сложи осветление на Коматево? Категорично, не! Съгласетете се, че каквото и да става, там – в онзи крайградски квартал – не е мястото! Коматево просто не е мястото за нещо голямо. А Ботев (Пд) не е клуб на малките неща. Наболелият въпрос е съвсем друг. Той в повечето случай се подминава, но неговата сянка продължaва да тегне над “жълто-черната” общественост…

Преди точно три месеца ПФК Ботев “Пловдив” се сдоби с нови собственици – Румен Чандъров и Георги Самуилов. Мнозина знаеха отпреди това, че двамата помагат финансово на клуба, но в онзи дъждовен майски следобед всичко стана официално.

Датата е 12 май 2016г. В залата за пресконференции на клубната база в Коматево председателят на УС на Ботев (Пд) Ангел Палийски през сълзи обявява смяната на собствеността на клуба. Гръмки речи, раздаване на целувки и прегръдки, ръкопляскания…

Дойде обаче ред на тежкия въпрос – ст.”Христо Ботев”. Нека тук да отворим една скоба, че няма значение кой ще помага на Ботев (Пд). Важното е този някой да има ясното намерение да върне “жълто-черното” море върху седалките на неговия дом. Видя се, че новите хора в клуба видимо имат желанието да решат веднъж завинаги проблема на бултрасите. Поне с това впечатление останаха всички след първата им публична изява.

На онази пресконференция направи впечатление, че Чандъров и Самуилов не пожелаха да дадат категоричен отговор на въпроса – кога ще се поднови строителството на ст.”Христо Ботев”. Разтегляха, сучеха, овъртаха, но ясна дата за рестарт на ремонта не последва. Все пак, за да задоволят хапливия интерес на медиите и широката футболна общественост, се спряха на срок от 2 до 3, максимум 4 месеца, в които ремонтът трябва да бъде възобновен. Отделно на феновете бе обещано, че за началото на настоящия сезон ще бъде изготвен план, по който да се работи за изграждането на стадиона. А той от своя страна, ще бъде представен и обявен публично.

В онзи момент целият коментар на двамата около темата за стадиона се изчерпа с това, че са наети хора, които да анализират, оптимизират и преструктурират предишния проект.

Е, точно три месеца след тези думи, все още нищо не е изнесено пред феновете! Няма съобщения от клуба. Няма дори мнение на някой от силните хора в Ботев (Пд), който да излезе и да каже какво, аджеба, става с този прословут стадион. Думичка не е обелена за предварителното планиране, което двамата собственици още тогава казаха, че правят. Те може и да имат някакво решение, но не е ли по-добре да излезнат и да го кажат. Все пак новото първенство започна, а Ботев (Пд) все така си се занимава с волтажа на осветлението в Коматево…

Някак човек остава с впечатлението, че тези хора може и да са точните, но никак няма да са най-експедитивните. Могат да протакат всичко до безкрай, а това безмълвано чакане изнервя. От около година и малко стадионът всъщност е на етап – “следващия месец започваме”. Който и фен на Ботев (Пд) да питате, все ще ви каже, че има информация за наближаващото начало на ремонтните дейности. Източникът не се съобщава, но така се говори.

Много време се мина обаче, а съоражението край Бирената продължава да натъжава феновете на футбола като минават по бул.”Източен”. Колко вече, три месеца откакто са дошли новите хора, а все така няма раздвижване. Защо? Каква е причината?

Вярно е, че на Чандъров и Самуилов им трябваха няколко месеца за адаптация, да си стъпят на краката и да видят ситуацията отгоре. Но на едни опитни бизнесмени като тях едва ли им е нужно много, за да се аклиматизират към новата бизнес среда.

Много лошо впечатление направиха техните думи в началото, когато те натъртиха на факта, че няма  да се бърза с нищо. Всяко нещо ще се изпипва докрай и всичко ще става постепенно. Сякаш, за да се подсигурят предварително, ако в краен случай нещо се обърка и строежът не тръгне до Нова година, да кажем (не дай си боже!).

Но какво търпение да проявят претръпналите бултраси, които вече две години чакат с ококорени очи и се надяват следващото домакинство все пак да е едно от последните на “Коматево”. Толкова ли е трудно да се планира ремонтът на един полуготов стадион? Толкова ли е трудно да се направи проект, да се представи пред обществеността и да се каже точната дата на неговия старт?

Вижте, тук или имаш пари да направиш това, което се очаква от теб, или нямаш. Ако новите хора нямат пари, значи не са за тази работа. Какво сега, да ги чакаме да съберат средства чрез другите си бизнес сделки, за да инвестират в ст.”Христо Ботев” – това е немислимо!

Те или могат, или не могат да направят този стадион, трето положение няма! И с напредването на времето все повече се набива на очи тяхното бездействие. Летните месеци си отиват един по един, а работа все още не се върши. После идва зимата, а тогава ще падне сняг и просто няма как да се работи. И какво излиза – ремонтът ще започне през пролетта, ако не и през следващото лято.

Защото знаете ли, на всеки нормален човек – било то фен или обикновен гражданин – му трепва, докато минава покрай стадиона и види бунището за старо желязо, в което се е превърнала тази славна футболна арена.

Сега някой ще излезе и ще каже, абе тези какво си мислят, че е толкова лесно всичко. Че всичко става, ей така. Не, разбира се. Всичко хубаво, изисква търпение и последвателност. Но често в България хубавите неща просто не стават…

TribunaPlovdiv.bg застава зад цялата “жълто-черна” общественост – “Кауза Колежа”, обединени фенове, различни фракции, организирани и неорганизирани привърженици, масова общественост, която милее за благото на родния спорт – и пита: “Кога ще има яснота около рестарта на ст.”Христо Ботев”?”, “Кога най-сетне ще излезе някой и ще каже на какъв етап е планирането на ремонтните дейности на съоражението?” и в крайна сметка “Кога ще започне този ремонт?”.

Защото новото първенство започна, а на засрамените ботевисти пак им се налага да обикалят България и да търсят алтернатива на сламената си къщичка в Коматево, на която наистина не може да се играе голям футбол.

Всъщност въпросът вече е не “КОЙ?”, а “КОГА?”…

TribunaPlovdiv.bg