Чико: Сам щях да бия Лудогорец

Легендарният футболист и треньор на Ботев Динко Дерменджиев винаги има какво да каже. Чико неотлъчно следеше изявите на жълто-черните през сезона и специално за вестник “Марица” даде своя коментар за всичко, което става в тима на канарчетата.

–  Г-н Дерменджиев, Ботев се класира за Лига Европа, но остана без медали и трофей. Много или малко е това? Как оценявате представянето на тима през сезона?

–  С новата селекция от румънци Ботев даваше надежда, че ще тръгне към по-добро, но представянето на отбора през изминалия сезон може да се охарактеризира като колебливо. Изиграхме добри мачове, записахме добри победи, особено на собствен терен. При гостуванията – от страх ли, от липса на самочувствие ли, все не ни достигаше нещо. Само една победа навън срещу Черно море през пролетта. Отборът се сглобяваше в движение и в началото на сезона изигра силни срещи, особено в Лига Европа, където нямаше загуба и бе на крачка от влизане в групите. С Щутгарт Ботев изнесе два много добри мача, на реванша изпуснахме решаващ гол в последната минута. Това бе добра възможност да се види къде се намира отборът, макар че още имаше липса на обиграност. След участието в Лига Европа нараснаха апетитите за нещо по-голямо. Основната цел бе класиране на тима в евротурнирите и тя е изпълнена. В хода на самия шампионат се получи така, че макар и без обигран отбор и с всичките колебания можехме да се борим за шампионска титла. Ако прибавим точките, които загубихме от най-слабите отбори, щяхме да сме редом до Лудогорец. Тези загуби дадоха отражение на спокойствието и самочувствието на играчите, спортно-техническия щаб, цялото ръководство.

– Тогава имаше сътресения, треньорът Мъри Стоилов хвърли оставка. Според вас правилно ли му бе гласувано доверие?

–  Наистина в един момент обстановката стана тежка за работа. Феновете искаха промени и са в правото си, но според мен Мъри Стоилов правилно бе оставен на поста си. Той работи добре. Аз го харесвам като треньор още от времето му в Левски. Собственикът Цветан Василев също харесва Мъри, той го е селекционирал лично. Преди това за една година сменихме четирима треньори – Хубчев, Радуканов, Коце Видолов, Ферарио Спасов. Така не става. Трябва да се даде повече шанс, без да се избързва. Ако нещата тотално не вървят, тогава може да се мисли за треньорски смени.

–  Смятате ли, че контузията и трансферът на Тодор Неделев се отрази крайно негативно на Ботев?

–  Отсъствието на Тошко Неделев даде своето негативно отражение. Той е талантливо дете с много качества. Доби самочувствие, вкара решаващи голове. Играта на Ботев с него беше друга, защото той реализираше голове, а сега това става трудно. Уж създаваме положения, но не можем да вкараме.

– Доста футболисти бяха привлечени в Ботев. Как ще ги коментирате?

–  Не мога да коментирам селекцията – тя е работа на ръководството. Допада ми Лукин, който е грамотен футболист, също и Доре. Имах големи надежди за Хамза, който започна отлично с две попадения срещу Лудогорец, но оттогава насам изживява някаква криза и не прави голове. В Куртеан също има много футбол, но още не се е адаптирал и не му е намерено подходящо място. Румъния винаги е имало добър футбол и школа, но играчите не са от нивото на най-силните европейски държави като Холандия, Франция, Италия, Испания, Германия.

–  Гледахте на живо финала за Купата срещу Лудогорец. Защо Ботев не успя?

–  Преди мача казах, че Ботев е изпълнил целта и трябва да се забавлява и да играе спокойно. Можеше само да се спечели от този двубой, нямаше какво да се загуби. Това не можа да се получи, отново имаше нервност и припряност, дори нямахме и голово положение. Като гледах развитието на мача, си мислех, че ако бяха на терена и бях на 32-33 години, сам щях да бия Лудогорец.

–  Според вас какво трябва да се промени в отбора, за да стане по-силен?

–  Не искам да се бъркам в работата на треньорите, но имам интересни виждания какво може да се направи с този състав, като се преквалифицират отделни футболисти. Имаме много добри крайни защитници в лицето на Христов и Минев. Двамата обаче могат да заиграят като крайна полузащитници, а зад тях – Филипов на десния бек и Луис Енрике – на левия. Двама десничари и двама левичари  – всички с вкус към атаката. Би се получила отлична взаимозаменяемост и подсигуряване. И четиримата са динамични и бързи футболисти. А един Анисе би свършил добра работа като ляв стопер. Цветков трябваше да играе повече, защото винаги може да вкара гол или да подаде добре. Луис Педро също не е лош футболист. Вандер има много интересни хрумвания. Ако играе отляво – може да действа по-свободно и да взаимодейства с Доре и Хамза.

–  Не ви ли притеснява фактът, че в стартовия състав на Ботев имаше само по двама-трима българи?

–  Ще започна от това, че намерението на собственика Цветан Василев е да направи една вложение за бъдещето и да има местно производство, но това ще стане в бъдеще. Иска време. Неговият проект е дългосрочен, в перспектива. Той се захваща за нещо и го довършва до края. Има дългосрочна програма. Това е нещо прекрасно, което ме окуражава като легенда на клуба. Аз съм оптимист и вярвам, че ще стане, но трябва да има спокойствие, търпимост, да няма голямо нарежение, да се работи освободено, стегнато, отговорно. Страхът никога не е бил гаранция за резултати, а нашият отбор играеше малко плахо и страхливо. Може би е било основателно – времето е кратко, гради се нещо, няма синхрон.

–  Идването на Херо?

–  Той е добър специалист. Поема функция на спортен директор. Разбират се с Мъри, дано да намерят общ език в бъдещето, селекцията, идеите. Надявам се, че ще се окаже положително. Дано публиката да го приеме и да има спокойствие. Пожелавам им успех от сърце.

–  Но си доведе негови хора, говори се, че ще е за сметка на хора ботевисти като Бакалов и Пашев?

–  Не мога да коментирам това, но трябва да има и наши хора. Аз също съм изолиран и мен не ме търсят за нищо. Не се сърдя, но винаги мога да помогна с някакъв съвет. В Левски бях треньор на Мъри, самият той е споменавал, че се е учил от мен в треньорската професия, но откакто е тук, не ми се е обадил по едно кафе да пием. Пак повтарям – не се сърдя. Всеки специалист си идва с екип, това е нормално. Аз като треньор също си избирах екипа, но тогава нямаше толкова големи щабове. В Левски отидох само с Никола Дафински.

–  Тогава направихте революция на Герена – 8 победи от 10 мача…

–  Освен това защитих треньорската кауза с искане за по-високо заплащане. Тогава никой от треньорите не коментираше – може би ги беше страх. Но само след няма и година идеята ми се реализира и колегите започнаха да получават по-добри пари. Не може футболистите да получават огромни суми, а треньорите – една смешна заплата. Не зная дали съм сбъркал, но изпреварих времето – като Боби Фишер, който направи революция в шахматната игра и сега там се разиграват милиони. Тогава отидох с адвокат да преговарям за договор, в Левски дори се уплашиха от това мое виждане.

Марица

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>