Извън БългарияЛокомотивФутбол

Тунчев: Медалът от Лестър ми е от най-скъпите спомени, на „Лаута“ ми се подиграваха

Настоящият футболист на Локомотив (Пловдив) Александър Тунчев е бивш футболист на Лестър. Във връзка със спечелената първа титла в историята на клуба БЛИЦ СПОРТ потърси 34-годишният защитник. Ето как протече разговорът ни.

-Сашо, като бивш футболист на Лестър предполагам си щастлив от спечелената титла?
-О, разбира се. Мисля, че не само аз, но и много хора в България, които се интересуват от английски футбол, са доволни от това, което направи бившият ми отбор. Лестър стана симпатичен на доста фенове, защото не е от богатите клубове и защото за една година измина разстоянието от изпадащ тим до шампион на Англия. Това е забележително.

-Ти вярваше ли, че чудото е възможно?
– Честно казано, не очаквах. Повярвах пет-шест кръга преди края, че Лестър може да спечели титлата. Даже моите съотборници в Локо (Пловдив) постоянно ми дуднеха на главата: „Ето сега ще се издънят, ето сега ще се провалят!”. Ама за щастие „лисиците” успяха. Всъщност, покрай цялата тази еуфория доста от съиграчите ми на „Лаута” станаха симпатизанти на Лестър. Снощи даже заедно гледахме Челси – Тотнъм и се радвахме след края на мача.

– Беше част от Лестър в периода 2008 – 2012 година. С кои от настоящите футболисти тогава си бил съотборник?
– Когато отидох там, в състава беше Анди Кинг. Той и в момента е в тима, макар че рядко го пускат в игра. В последния ми сезон на „Кинг Паур Стейдиъм” бяха привлечени вратарят Шмайхел, настоящият капитан Уес Морган, Даниел Дринкуотър, както и Шлуп. Като гледам щаба на мениджъра Клаудио Раниери, той почти си е същият от моя период. И треньорът на вратарите е там, и двамата масажисти, и лекарят.

– Що за хора са изброените от теб футболисти?
-Знаеш ли, още по мое време силата на Лестър беше в колектива. Така е и сега. Бяхме много сплотени. А всички бяха много добри момчета. Уес Моргън например е кротък и добродушен. Дето се вика – и на мравката път прави, макар че е здрав като бик. Но на терена се превръща в страшилище за съперника. Шмайхел е малко по-затворен, но има чувство за хумор.

– Какви спомени пазиш от престоя си в Лестър?
-Повечето са хубави. Когато отидох там, тимът се намираше в третото ниво на английския футбол – Лига 1. Успяхме обаче веднага да влезем в Чемпиъншип. Еуфорията беше невероятна. При награждаването все едно бяхме станали световни шампиони – фойерверки, конфети, шампанско. Представям си какво е в момента… Връчиха ни златни медали. Моят още си го пазя вкъщи – много скъп спомен ми е. Един от най-скъпите, въпреки че имам шампионски медали от България. На следващата година достигнахме до плейофите за влизане във Висшата лига, но на полуфинала паднахме с дузпи от Кардиф. Неприятният ми спомен е свързан с тежката контузия, която получих на един мач за Купата на Англия. Травмата ме извади за 6 месеца от игра.

– Футболен град ли беше Лестър по твое време?
– Беше и още е! Хората там лягат и стават с футбола. Докато бяхме в Лига 1, на домакинските ни мачове идваха между 15 и 18 000 зрители. После в Чемпиъншип публиката нарасна до 23-25 хиляди средно на мач, а сега стадионът се пръска по шевовете. Когато гостувахме, редовно ни подкрепяха по 1000-2000 фенове.

-Когато премина в Лестър, мениджър на тима е Найджъл Пиърсън, нали?
-Точно така. Той беше начело на отбора до миналото лято, когато Клаудио Раниери го замени. Пиърсън е много добър треньор, а и феновете го обичаха.

-Имаше ли българи в Лестър?
– Да, има малка група наши сънародници. Не пропускаха мач, когато аз играех. Сега се чувам често с някои от тях. Поддържаме си връзка. Те продължават да ходят на мачовете и, предполагам, са на седмото небе след спечелената титла. Говорих с един от приятелите ми в Лестър преди около две седмици. Тогава той ми каза, че целият град очаква титлата и че всички са напълно убедени, че тя ще попадне във витрината на клуба. Ето че това се случи.

-Ти как си обясняваш сензацията – отбор, който допреди година беше пред изпадане, сега стана шампион?
-Две са причините. Първата е споменах – това е колективът. Хиляди пъти съм казвал, че няма ли колектив, няма успехи. Ако ще и отборът да е пълен със звезди. Втората е в Клаудио Раниери. Този човек заслужава овации. Много големи овации!

РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ

Подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

:bg: 
:fans: 
:topka: 
:bira: 
:1: 
:happy: 
:red: 
:ole: 
:good: 
:nazdrave: 
:wacko: 
:yahoo: 
:smqh: 
:cry: 
:2: 
:facepalm: 
:blue-white: 
:red-white: 
:white-black: 
:yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни. Сайтът ни НЕ съдържа изкачащи и натрапчиви реклами Услугите, които предлагаме са напълно безплатни Молим Ви да го изключите за TribunaPlovdiv.bg, тъй като рекламата е честният начин медиите да се финансират. Това е важно за нас. Благодарим Ви, Екип на TribunaPlovdiv.bg

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни. Сайтът ни НЕ съдържа изкачащи и натрапчиви реклами Услугите, които предлагаме са напълно безплатни Молим Ви да го изключите за TribunaPlovdiv.bg, тъй като рекламата е честният начин медиите да се финансират. Това е важно за нас. Благодарим Ви, Екип на TribunaPlovdiv.bg