Треньор на Ботев заяви: Нося Левски в сърцето си

Цанко Цветанов е играл за Левски в периодите 1993/1995 и 2001/2002. Три пъти е шампион със „сините“ и два пъти носител на купата на България. Като помощник.треньор на „Георги Аспарухов“ – през 2004/2008, е два пъти шампион и носител на купата, 1/4-финалист за купата на УЕФА (сега Лига Европа) и участник в групите на Шампионската лига. Според специалисти Цветанов заедно със Стефан Аладжов, Петър Петров и Лусио Вагнер са най-добрите леви бекове, играли за „сините“. В навечерието на тържествата за 100-годишнината на Левски, Цветанов се върна към приятни спомени с Левски в ексклузивно интервю за sportonline.bg

– Г-н Цветанов, кои са незабравимите Ви мачове с Левски?
– На са един, или два, но сред тях винаги ще помня как елиминирахме „Рейнджърс“. Играх също четири пъти поред с ЦСКА и записах четири победи. Най-трудна бе първата – с 2:1 след красив гол с глава на Наско Сираков. После бе по-лесно – надиграхме ги с 4:1, със 7:1 след световното и 3:0

– Тези резултати показваха ли реално разликата в класата между Левски и ЦСКА тогава?
– Абсолютно. На терена бяхме много над тях във всяко едно отношение и колкото пъти да ги бяхме срещнали, толкова пъти щяхме да ги победим. Искам да припомня на по-младите „червени“ фенове, че когато Левски стана шампион през 1994-а, ЦСКА остана втори на 23 точки зад нас. Казвам го, защото преди 6 години армейците много се гордееха, че са стъпили на върха, а Левски е с 16 точки зад тях.

– Кои са хората с най-големи заслуги за онзи силен и мощен Левски?
– Точен президент – Томас Лафчис, добър треньор – Георги Всаилев, и можещи играчи, като Наско Сираков, Илиан Илиев, Златко Янков, Гошо Гинчев, Емил Кременлиев, Петър Хубчев, Мъри Стоилов, Даниел Боримиров. Имаше и други, дано не се обидят, че ги пропускам, не е умишлено. Ще Ви разкажа един случай, който показва колко важна е ролята на президента. След изгубен мач в „А“ група всички бяхме оклюмали и с наведени глави в съблекалнята. Влезе Томас Лафчис и ни каза: „Горе главите, момчета. Вие сте най-добрите в „А“ група. Във футбола, както и в живота, загубите са нещо нормално.“ Тези думи на първия човек в клуба оказаха положителен ефект върфу нас.

– През есента на 1994-а бяхте много близо до влизане в групите на Шампионската лига – тогава бяхе само две по 4 тима. Вердер обаче Ви спря. Съжалявате ли
– Повече съжалявам, че отборът на Левски от периода 1993/1995 не бе доразвит. По онова време ние не бяхме близо до най-добрите в Европа, но можехме и да ги достигнем, ако бяхме запазали състава. През лятото на 1995-а обаче Левски продаде 13 футболисти и всичко приключи. Представете си с какво качество е разполагал тогава отборът. А сега може и да подаряваш футболисти, но никой не ги иска.

– Като помощник-треньор на Левски станахте първия български и единствен досега отбор, участвал в групите на Шампионската лига?
– И не само това. Предния сезон стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, сега Лига Европа. Това също е най-големия успех в България, след като излязохме от групи преди директните елиминации. Постигнахме го с 3 пъти по-малък бюджет от настоящия на Лудогорец.

– Съгласен ли сте, че сте били част от един от най-успешните и силни отбори на „сините“ в историята им?
– Не съм аз човекът, който трябва да казва подобни анализи. За един век съществуване Левски е имал много успешни формации и поколения. Веднага например се сещам за селекцията на Шпайдела през 1983/1985. Да не говорим за времето на Гунди, Жоро Соколов, Патрата, за периода 1976/1979 с Павката Панов, когато е елиминиран Аякс и т.н.

– Ще бъдете ли утре на 100-годишния юбилей на Левски в София?
– Разбира се. Как така няма да бъда, след като в Левски минаха най-хубавите ми футболни години и го нося в душата и сърцето си.

– Да не тръгнат приказки, че сега работите за пряк конкурент на „сините“, който ги изпревари в елита?
– Вижте, нивото на интелекта у нас е паднало много. Крайно време е да си променим мисленето и във футбола да не се взема под внимание на кой отбор си фен, а как си вършиш професионалната работа. Тове е единственият критерий, по който биха оценили даден футболист или специалист.

– И за финал. Защо чужденците стават все повече у нас? Любо Пенев заяви преди дни, че има усещане, че гледа чуждо първенство в „А“ група?
– Споделям неговото мнение. Ако един собственик иска от треньор да налага 3-4 години млади футболисти, той ще направи всичко възможно да ги внедри. Но когато собственикът поставя най-високи цели – титла и класиране в Шампионската лига или Лига Европа, той търси бързи успехи. За целта е принуден да привлича по-стойностни изпълнители отвън, след като липсват такива у нас. Според мен успешната формула за един клуб е: осигурени пари, добър ръководител, добър треньор, доверие и търпение!

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>