Това е дъното!
След двете загуби от Франция и Швеция на всички стана ясно, че класирането на Световното първенство в Русия е химера за националите ни. Трябва да стане чудо, за да имаме някакви шансове за едно от първите две места в групата, най-вече заради факта, че в два двубоя срещу стойностните тимове в нея записахме 1 (един) удар в очертанията на вратата и той бе при изпълнението на дузпа от Михаил Александров на “Стад дьо Франс”.
Некласирането за Русия ще отвори шанс да се навърши почти четвърт век от последното ни класиране, и то при условие че по някакъв начин стигнем до следващото в Катар. При положение че президентът на ФИФА Джани Инфантино прокара решението за увеличаване на отборите, шансовете ни стават по-големи, но така си мислехме и за европейското във Франция, което обаче мина това лято отново без България.
Некласирането за първенството в Русия освен всичко означава, че вече имаме абсолютен антирекорд в историята на националния отбор по футбол. Никога до момента не сме пропускали пет поредни първенства, след като сме участвали в квалификациите. Това означава, че вече трето поколение национали не може да стигне сред най-добрите отбори на планетата.
За първото световно в Уругвай през 1930 година единствено може да виним работодателите на тогавашните национали.
България е на официалния плакат на шампионата, след като домакините са били сигурни, че ще приемем поканата, която са ни отправили.
Българската национална спортна федерация (БНСФ), която тогава управлява целия спорт, обаче отказва, защото няма как отборът да отсъства от работа толкова дълго време. Европейските тимове са натоварени на кораб от Франция към Южна Америка и всичко трае 2 месеца, заедно с мачовете.
Така отказваме поканата, тя отива в Сърбия и съседите тръгват. За да станат бронзови медалисти, което е най-доброто им класиране в историята и до днес.
След това младият ни национален отбор прави две неуспешни кампании за първенствата през 1934 и 1938 година.
БКП слага край на серията. След двете некласирания идва моментът да не участваме в квалификациите, което слага край на тази серия. Точно в този момент се прави тоталната реорганизация на спорта и футбола в България и всички минават по съветски принцип към различни ведомства, като в нея не са засегнати само ЦСКА и Славия. След това идва втората серия от две световни, на които не се класираме.
Минава още един експеримент. Заради квалификациите през 1953 година националният отбор се включва в първенството под името “Сборен отбор на ДСО”. В него влизат играчи на столичните ЦДНВ, Ударник и Спартак, а като треньор е назначен Крум Милев. По този начин съставът щял да се обиграе.
Отборът участва в “А” РФГ до 10-и кръг, като изиграва общо 13 мача. Има 11 победи и 2 загуби с голова разлика 37:8. В края на месец май 1953 таблицата се оглавява от сборния отбор с 22 точки, следван от Спартак (Пловдив) с 14, Динамо (Левски) и Спартак (Плевен) с по 13 точки, ОСГ (ЦСКА) с 12 точки и Ударник с 11 точки.
Ha 1 юни 1953 отборът е изваден от първенството, а резултатите са анулирани. Таблицата бива прекроена по следния начин: първи е “Динамо” с 15 точки, пред “Спартак” (Пловдив) с 14 и “Спартак” (Плевен) с 13. На футболистите от сборния отбор не е разрешено да се завърнат в отборите си, а продължават с лагерите и едва накрая започват да играят редовно.
Експериментът е напълно неуспешен, след като в световните квалификации правим само едно равенство на Чехословакия, и то в последния си мач, когато всичко е решено. Чехите отиват на финалите, а нашите – последни. Преди това падаме с 1:3 от Румъния в Букурещ, с 1:2 от Чехословакия в София и отново с 1:2 у дома от северните ни съседи.
За да дойде историческата дата 16 декември 1961 година. На стадион “Сан Сиро” в Милано Димитър Якимов вкарва гола срещу Франция, който ни праща за първи път на световни финали. Преди това двата отбора са завършили в групата с по 6 точки, като в последния мач отново срещу “петлите” Христо Илиев-Патрата в последните секунди вкарва за 1:0, което ни докарва до плейофа.
И от този момент нататък максимумът, който пропускаме, е две световни първенства поред. Това са Аржентина и Испания.
За да дойде сегашната криза, когато се лишаваме от пето поредно. Такова чудо не се е случвало в историята на българския футбол. А според играта, която показваме, шестото поредно чука на вратата. Единственото ни спасение е Европа да има около 50 финалисти в даден момент и така да се закачим.
Но, от друга страна, идва и остров Джърси, който ще бъде приет за член на УЕФА и не се знае точно с какви футболисти разполага една от най-популярните офшорни зони на планетата.
“24 часа”
