Твоята Трибуна: Пловдив бе в очакване, но…

TribunaPlovdiv.bg продължава дава думата на своите читатели чрез рубриката “Твоята Трибуна”. Днес в пощата ни пристигна нов коментар на Тинко Дончев.

TribunaPlovdiv.bg публикува текста без редакторска намеса:

Родният ни Пловдив разтвори гостоприемно улиците си и тихо,тихо ни приюти в малките часове на новия ден.Завръщахме се от Бургас.Обратният път изминахме с тягостно мълчание в колата.Петимата бяхме с объркани мисли и навъсени погледи.Градът и той обиден сякаш, ни се видя един затворен,мълчалив и тъмен. А друго беше замислено да става!Централният площад още светеше в ярка прожекторна светлина, за да посрещне героите на града.Колко ли народ щеше да се изсипе тук в ранните часове на новия ден?Небето щеше да се оглася от светлината на зарята и от усмихнатите лица на множеството.Песните щяха да се носят из майското небе над града.По същите пловдивски улици само радостни и засмяни хора ще вървят,повечето пристигнали директно от стадион Лазур в Бургас.И аз с моите повече от 60 години щях да бъда тук.Директно от финала, с всички празнуващи този голям ден за любимия Ботев.А не сега да преминавам притихналия площад заедно с боричкащите се самотни котки пред мен.За друго нямам сили освен да се запитам: Защо се получи така? Дали не беше малко в повече клубната еуфория за краен успех,обхванала рано нашето фенско съзнание?Вярно е,че любимата песен……..”Ботев ще прегърне,ще прегърне купата……….” изпълваше тотално нашите сърца и мисли по отбора ни. Дали радостната болка по възраждането на тима и извоювания шанс отново след 19 години да докаже себе си, не намери точното място и време? Дали създалата се около отбора картина на всяка цена купата като единствена постижима цел през тази футболна година, не дойде малко като излишна тежест в краката на футболистите ни преди решителната среща? Дали голямата ни обич към този тим, доказвана с присъствието ни на стадиона и чрез многобройните коментари във фейсбука не „изнежи” малко прекалено градивните ни взаимоотношения с него? Дали този единствен в България 12 играч,силен и незаменим с вярата в отбора,със себераздаването си за него и не на последно място с готовността да му отвърне с огромната си любов навсякъде и по всяко време,не избърза в мечтата си за щастливата беритба на плодовете на успеха? Всичките действия що се случиха във времето около финала в Бургас говорят за гореизложеното. Еуфорията завладяла града беше невероятна!Отпуснатите билети се разграбиха за нула време.Подготовката за участието на многобройните фенове беше на много високо ниво.В самия ден на срещата родното море ласкаво посрещна по крайбежната улица хилядите в цветовете на Ботев-Пловдив.Навсякъде се пееха клубните песни .Познати и непознати се обединяваха в единствената си мечта- по прегръщането на купата.В стадиона и по телевизията българските любители на футбола замираха пред професионално изпипаната хореография на препълнения сектор с подръжници на жълто-черния отбор.Небето над Бургас бе тотално заредено от силно открояващите се песни на жълтата агитка. Но защо стана неочакваното!?! Честно трябва да признаем,че футболистите ни не играха достатъчно силно в името на победата.В чисто нападателен план атаките им потъваха безславно в полето на противника.Основни имена с доказани качества в минали срещи,днес се губеха на терена незнайно защо.Само желанието в борбата за първа топка не бе достатъчно за създаването на голови ситуации и от там за крайната победа.На моменти разликата в класите на двата отбора се чувстваше осезателно.И това непростимо активизира лошо,грозно и ненужно определени скрити демонски сили в редиците на стройната ни фенска маса.Фоерверките на терена,замерванията по съдии и играчи от чуждия отбор,безпрецедентните запалвания,чупенето и хвърляне на пластмасови седалки и безцеремонното нахлуване на терена от определени лица бяха върхът на така лошо провежданата за нас финална среща.Нищо и никой не може да извини сторената”меча „ услуга на състава ни.Прекъснатото игрово време можеше при нормално развитие на играта да донесе до така чакания гол в чуждата врата. И тук е редно да се запитаме какво спечелихме от всичко това? Как бързо се сгромолясаха надеждите ни за героичния финал на финала!Изведнъж загубихме за симпатизанти на Ботев Пловдив много любители на красивата футболна игра от страната ни!Тук е задължително и без отлагане да се изолира това заразно ядро от хилядите верни по „европейски”, фенове на отбора. ТОВА ТРЯБВА ДА СИ ГО КАЖЕМ ЧЕСТНО СЕГА! В името на бъдещето на този отбор, трябва да си го кажем! С мисъл за благоприятните години които настават за него, трябва да си го кажем! За да настъпят коренни промени в игровия облик на отбора, трябва да си го кажем! За да се изреже съществуващата гнила част в редиците на фенската му маса трябва, да си го кажем! За да го обичаме истински този отбор и да му помагаме безусловно,трябва да си го кажем! Този отбор не е птичка за едно лято. Замисленото за него в материално и морално отношение е определено за по-дълъг период от развитието му. Не само мен ме боли,че не можах да се зарадвам истински след близо 19години.Но аз съм сигурен,че избрания път за развитие на този отбор е правилен и скоро ще донесе очакваната радост.Просто трябва да сме му верни ,за да се радваме „с цяло гърло”в кокетния и модерен клубен стадион в родния ни град. „Ботев”-Пловдив се нуждае от дълбока и истински извършена ревизия на отбора в игрови план с необходимото и рационално кадрово обезпечаване.И не на последно място на коренна промяна в качеството на фенската маса ,чиито отрицателни явления носят на тима само беди. За да може всички ,без изключение,да пеем възторжено„САМО БОТЕВ- ПЛОВДИВ”! ……………………дори и най-малките наши деца! Един ден след финала.

Изпратил: Тинко Дончев

TribunaPlovdiv.bg – Трибуната на твоя глас

TribunaPlovdiv.bg не носи отговорност за съдържанието на материалите, както и за свързаните с тях авторски права.

Искаш да споделиш своя новина, анализ, коментар или друго със спортен Пловдив? Изпрати ни го и ние ще го направим достояние на хиляди пловдивчани.

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>