Спомени: Ботев Пловдив – от „В” група до Лига Европа – първа част
TribunaPlovdiv.bg от днес стартира рубрика със спомени за историята на Ботев от близкото и далечното минало, предоставена от Силвия Минкова. Днешният материал ще е първа част от поредицата “Ботев Пловдив – от „В” група до Лига Европа”.
Футболът е религия, както по света, така и у нас. Нашата малка държава може да не разполага и предлага качествен футбол, но за сметка на това предоставя на зрителя и фена развлекателен футбол, в който всеки ден виждаме нови и нови неща, които, освен че ни карат да се засмеем, ни карат и да се натъжим. Мнозина велики клубове претърпяват сривове и едва ли някой е виждал само върховите моменти на любимите си цветове. Именно тези падения и несполуки обединяват и показват любовта, която витае във въздуха щом се докоснеш до магията, наречена футбол, и в случая жълто-черната магия – Ботев Пловдив . Чрез безкрайната си обич и себераздаване, клубът успешно преминава през хиляди изпитания както и до ден днешен редом с нас – феновете!
Първи стъпки…..
Малки и големи градове в България практикуват и развиват футбола. Както всяка игра, така и тази се заражда от нещо или някого. В годините тази игра се нарича ”ритни топка”, а днес е просто ФУТБОЛ, който е отделна социална , икономическа, политическа и спортна империя, която диктува и променя света в рамките на 90 минути, независимо от националността, възгледите и мисленето на отделния човек.
Клубът, който остава в българската история като най-старият професионален футболен клуб, е Ботев Пловдив . В началото на двадесети век възпитаници на френския колеж „Св.Августин” в Пловдив донасят първите занимания с топка – а именно с футбол. След това започват сериозно развитие и популяризиране на играта, чрез „махленски клубчета”. Футболът се е играл без да се знаят правила, а тактико-технически похвати нямало. Отборът е тренирал на ливади. В очите на хората всички, занимаващи се с футбол, биват наричани „ритнитопковци” и „хаймани”, никой не взима на сериозно дейността, с която са се занимавали ентусиастите. В последствие, когато футболът придобил заслужения интерес от обществото, „ритнитопковците” се превърнали в „звезди”.
Звезди, които сами шият своите екипи и ритат неколкократно лепена топка….но все пак звезди!
Младежите решават да създадат собствен футболен клуб, който да се поддържа и развива във времето. На 12 март 1912 година спортният клуб, от идея се превръща в реалност и така се учредява първото спортно дружество в Пловдив –„Христо Ботев”-футболно дружество’’.Патронът на клуба се избира не кой да е , а самият революционер и писател Хрито Ботев . Със своите революционни действия , той се явява главно действащо лице в прехода, през който преминава България – от поробена държава в самостоятелна и свободна. С избора на името, клубът си гарантира славни и революционни действия и идеи. Клубните цветове са жълто и черно, а прозвището, с което и до ден днешен се свързва клуба е „канарчетата”.
Едва създаден, клубът се принуждава да „замрази” занятията и идеите си заради избухването на Балканската война , в която България участва ,но неуспешно. След края на войната всички членове на клуба започват организация за възраждането на клуба .Със своята история Ботев завладява и извоюва заслужено обичта на Пловдив както и на цяла България. Той е бил, както на върха, така и на дъното и може би именно заради това е обичан по един чист начин от хилядите си фенове. Клубът е два пъти шампион на България, два пъти носител на националната купа, носител на Балканската клубна купа и четири пъти финалист за Купата на България. Ботев е изпадал четири пъти от елитната „А”група. Като последните две отсъствия на Ботев са при управлението на един и същи човек – а именно бизнесмена Димитър Христолов , вторият път се оказва и фатален за канарчетата – те биват изпратени в аматьорската ‘’В” група.
Силвия Минкова
Източници: Диян Никифоров , Илия Кисимов – „Футболните битки за Пловдив”, Румен Минков – „100 годишен юбилей Ботев Пловдив”.
Браво за статията!Браво Трибуна Пловдив!