Румънците от Ботев за три месеца станаха майни
Tрима румънци носят румънския флаг в пловдивския “Ботев”. По-малко от три месеца им бяха достатъчни да се влюбят в “Старинен Пловдив”. “Атмосферата там много ми напомня на тази в старата част на моя роден град Брашов”, твърди 24-годишният защитник Александру Бенга.
Сънародникът му Александру Куртян и приятелката му Крина пък дори си наеха жилище в квартал “Капана”, който е в самото подножие на Стария град и в непосредствена близост до Римския стадион и Главната улица на Пловдив. Там се виждат на чаша кафе или на вечеря със Серджан Лукин и съпругата му Амелия.
Трима румънци, вече полупловдивчани, които се чувстват като у дома в Града под тепетата.
“Имаме си вече 3-4 любими ресторанта в Стария град и центъра – казва вечно усмихнатият Лукин. – Пловдив е рядко красив град, а хората тук са много топли. Спират ни за автографи и снимки. Чувството е много приятно, защото все пак сме в чужда държава.”
Серджан разбира почти на сто процента български, тъй като във вените му тече и сръбска кръв. Лукин е родом от градчето Вариаш, което се намира близо до Тимишоара и румъно-сръбската граница. Колегите в националния отбор на Румъния пък му викали Сърбина.
“Последният ми мач за Румъния бе на 5 март тази година, в който имах удоволствие да играя 15-ина минути срещу Лионел Меси и Аржентина. След мача не успях да взема неговия екип, но пък си разменихме фланелките с Роберто Паласио от “Интер”, разказва Серджан Лукин.
Приятелството между Сърбина и Куртян е със 7-годишна история и започнало по лагер-сборовете на младежкия национален на Румъния. Преди 5 сезона двамата се събрали в “Политехника”, а оттам насетне Лукин и Куртян преминават редом в “Динамо” (Букурещ) и “Ботев”.
“Серджан ми е като брат. Без него не бих дошъл в България и затова много се зарадвах, когато от “Ботев” ни поискаха и двамата”, твърди дясното крило Куртян. Той е родом от Сибиу и произхожда от спортно семейство – баща му Дан през 80-те години на 20-и век е бил футболист на “Стяуа”, майка му Кармен е бивша професионална хандбалистка. От 5 години Александру е влюбен в приятелката си Крина, с която са сгодени и планират сватба през 2015 г. Още не са мислили за кумове, но е вероятно това да са Лукин и съпругата му Амелия.
До сватбата догодина доста ще е порасъл и малкият Милан Лукин, който е само на 2 месеца. “Вечно е гладен – и през деня, и през нощта не мога да мигна от неговия рев – смее се Серджан. – Затова помолих шефовете на “Ботев” да ми намерят по-голям апартамент. Повечето чужденци в клуба живеят в “Капитал Сити Център”. Там апартаментите са двустайни и ни беше тясно.”
Лукин признава, че никога в живота си не е бил толкова уплашен, колкото в 40-ата минута на прекратеното дерби с “Локомотив”, когато на метър от него на терена гръмнаха 2 бомбички.
От румънците в “Капитал Сити Център” остана да живее само Бенга. Той обитава жилище с огромна тераса, от която се открива страхотна гледка към Бунарджика (Хълма на освободителите) и Джендем тепе (Хълма на младежта). “Винаги съм живял в къща и ми бе интересно да сменя обстановката. На съпругата ми Юлия и дъщеричката ми Наталия им харесва и нямаме намерение да се местим в по-голям апартамент”, казва бранителят. Той може да бъде видян из Пловдив по-често с доскорошните си съотборници в “Петролул” Феребори Доре и Хамза Юнес (сега в “Ботев”), отколкото в със сънародниците си.
Въпреки че по средата на хола в апартамента му от части на “Лего” е сглобена детска къщичка, любимата играчка на дъщеричката му Наталия е короната на Крал Хамза. Феновете на “Петролул” я подарили на тунизиеца в знак на уважение.
“Ходихме до Асеновград и Бачковския манастир. С жена ми Юлия, която е запалена по зимните спортове, карахме ски на Пампорово”, разказва Бенга. Той владее английски и немски, а от месец насам заляга усърдно и над учебниците по български език. Вече знае всички футболни термини и дори всички значения на думата “дърводелец”, която била любима на зевзеците в тима на “Ботев”.
А за първите думи на български на някои от легионерите в “Ботев” се носят легенди – холандският нападател Ромарио Кортзорг например веднъж шокирал съотборниците си на събиране в ресторант с поръчка на чист нашенски: “Една наливна бира, моля!”…
