Ако българският клубен футбол бе дружество, което се листва на борсата, акциите му тези дни трябваше да отбележат рекорден спад. Да замръзнат някъде под нулата. И това щеше да се дължи на друг рекорд – този уикенд на 6 от 8-те мача в Първа лига на стадионите имаше по-малко от 500 зрители.
Изброяваме ги: в петък на Ботев Враца – Славия (делничен ден, но след работно време), в събота по обед Локо София – Арда, по-късно привечер Крумовград – Спартак Варна, в неделя по обед ЦСКА 1948 – Берое, после Лудогорец – Хебър (ало, шампионите?!) и в понеделник Септември – Ботев Пд.
Извън негативната класация остават гостуванията на ЦСКА на Локо Пловдив и на Левски на Черно море.
Нека уточним, че на половината от тези 6 мача имаше дори по-малко от 250 човека на трибуните. Ситуацията е толкова тиха и кротка, че на един от мачовете на терена влезе куче, а наскоро в „Надежда“ на пистата до терена таксиметров автомобил направи маневра, на метри от корнера. Тези кадри вероятно са попаднали във видеообмените на големите телевизии и може и да ги видим по Коледните празници в специализираното обзорно предаване WATTS на Eurosport, където вероятно ще попадне и кадърът на подремващите зрители на възловия мач от Втора лига Монтана – Пирин.
Много неуместно ще е да правим сравнения с население на градовете и процентна посещаемост. Нелепо ще е дори да си помислим как на събрание на борда на директорите на някой клуб, в бюджета се залагат потенциални приходи от продажба на билети и абонаментни карти. Та нали се сещате, че на тези 6 мача през уикенда близо половината зрители са влезнали гратис. То не си струва да се инвестира в турникети и каквито и да е хора и системи за пропускателен режим.
Естествено, че темата е дълга и напоителна и ако търсим причините, трябва да пишем два дни и три нощи без прекъсване. За „приноса“ на държавата и липсата на нови и хубави стадиони, за спортното министерство, което изписа милиони левове за физкултурни салони, които са на етап идеен проект, за БФС, за клубовете, за школите и за футболната култура на българина, който обича да ходи на мач, когато отбора му е силен и се бори за нещо, но трябва и времето да е хубаво. Но при такива тенденции, централизирано провеждане на първенството в три града – София, Пловдив и Варна ще бъде добра идея. Какъв е смисълът да се строят нови стадиони, след като няма кой да ходи на трибуните?!
Какво ще гледа, е друг въпрос, но самото посещение на спортни мероприятия като процес вече силно е изгубил (дано не е безвъзвратно) своя смисъл. Част от аудиторията вероятно предпочита да гледа по телевизията със смартфон в ръка и да си прави залагания, или пък във форуми, чатове и други платформи да си обсъжда мача с приятели и неприятели. Друга част си намира като причина да не отиде на стадиона състоянието са съоръжението, трета наличието на много чужденци и „какво да им гледам на тия“ и изобщо всеки си има своите доводи да не е на трибуните. Но такова чудо – на 75 процента от мачовете в елитната група да няма и 500 зрители (при население от 6.5 милиона), го няма никъде. И тогава БФС и клубовете какъв точно продукт менажират и управляват?! Така ли развиваме футбола?
Желю Станков/Тема Спорт
Не изпускай нито една новина за твоя любим отбор! Научавай новините пръв с TribunaPlovdiv.bg. Отвори Фейсбук страницата ни, последвай двете стъпки и ще виждаш новините ни веднага след публикуването им:
