“Правилния футбол” на Стоилов дори и Херо няма да може да поправи

Чакането Ботев да вдигне купа над главите си продължи. Ботев загуби финала с Лудогорец и е време някой да си поеме отговорността и последствията. Три са главните действащи лица във футбола, които могат да окажат негативно или положително влияние на един двубой. Публиката, футболистите и треньорът. Да почнем поред на номерата.
Феновете на Ботев отново показаха, че са една от най-верните публики в родината ни. Близо 12 хиляди души пристигнаха в Бургас, за да викат за любимците си. Като изключим ексцесиите в началото на втората част, всичко си беше перфектно. Атмосфера, хореография, песни, факли и заря. Коя друга фенска маса може да се похвали с такова изпипано представление? Може би само тези на Левски и ЦСКА преди време са правили същото, и донякъде агитката на Локомотив Пд. Колкото и да не искат да си признаят, дори привържениците на Лудогорец се възхитиха на сътворената творба по трибуните от съперниците им. От всичко това може да заключим, че феновете на Ботев бяха на много високо ниво. Пак да кажем, като пропуснем случилото се след 60-ата минута на финала с Лудогорец.
Другите заподозрени са футболистите. В не малко случаи именно тази групичка от хора създават небивали проблеми за клуба. Сега обаче не беше така. Играчите в жълто-черно направиха всичко по-силите си да спечелят финала. Даже и повече. Играчите горяха на игрището, за да зарадват препълнените сектори от хора, които пропътуваха пътя от Пловдив до Бургас, за да ги подкрепят. Разбира се, както във всичко, и в редиците на Ботев имаше изключения. На едни им беше болно и не можеха да си намерят място след загубения финал, докато на други не им пукаше чак толкова. Желанието понякога не е достатъчно, във футбола трябва и мисъл. Вандер Виейра е живият пример за това. Юнес Хамза също не блесне. Публиката очаква прекалено много от него, а той показва прекалено малко. Тунизиецът пристигна с визитка, която плашеше, но само толкова. Нещо при Хамза куца и ако от Ботев наистина искат да всяват страх с него, бързо да разберат къде е проблемът му. И за играчите достатъчно.
Най-големият проблем на Ботев се казва Мъри Стоилов! Всички си го мислят, но ги е страх да си го признаят. С този треньор жълто-черният тим не може да направи повече. Стига до финала, но свали гащите и го загуби. Идеята на Стоилов с Анисе на крилото бе много добра, но криеше и своите рискове. Ботев загуби движещия си халф в средата – този, който може да изведе нападателите в стрелкова позиция. Анисе се изолира на крилото и въпреки скоростните атаки, които опита, не успя да създаде опасност пред вратата на Лудогорец. Томаш Иршак не успя да се справи с техничните офанзивни футболисти на разградския тим, а помощта на Мариян Огнянов бе минимална. Подобни бяха и действията на Сивард Спрокел. Бързо този човек трябва да си събере багажа от Колежа и да не се мярка там. Противниковите играчи си правиха каквото поискат с него. Мъри излезе срещу разградския тим да загуби. Дори думите след мача показаха немощта на хасковския треньор. Бил му виновен съдията. А за това, че футболистите му не играха правилния футбол кой трябва да бъде сочен. Разбира се, че той. Ама стана така, че на крива ракета космосът й пречи.
– Нека съдиите започнат да грешат малко и в наша полза – бе молбата на Стоилов след загубения финал. Съдията има най-малка вина за случилото се на терена или по-точно за не случилото се. Защото на зеления килим нямаше и чак толкова много футбол, колкото отива на двата най-богати отбора.
Време е феновете на Ботев да се примирят, че това е таванът на възможностите на Станимир Стоилов. Думите му за правилен футбол вече писнаха дори и на чистачките в Коматево. Хасковлията не разбра, че тази игра не е правилна и неправилна. За пореден път се убеждаваме, че успехите му в Левски са плод на добрата работа на Наско Сираков и готовия отбор, който получи от тандема Жужо – Гочето. Същите тези играчи само малко преди Мъри да ги поведе бяха премерили достойно сили с европейския колос Ливърпул. Той се възползва от мощта на този Левски и постигна запомнящи се неща в Европа. Но отборът не беше негов, а на Гочето и Жужо
За първи път на Станимир Стоилов му бе дадена възможност да създаде собствен отбор – да си намери играчи и треньори, и да постига резултати. Да върне Ботев сред доминантите в България. С огромна селекция и още по-огромна фенска маса зад гърба си Мъри спечели най-скъпото четвърто място в историята и загуби финал за купата. С тези играчи и бюджет това можеше да стори и някой овчар от Коматево. Пускаш им топката на Доре, Лукин и Хамза и те си знаят. Защото са научени футболисти. Но Мъри си знае неговото и ги принуждава да играят правилния му футбол. Който, колко е правилен, си знае само той. Началниците на Ботев взеха решение не само да оставят Мъри Стоилов за треньор, но и да му сложат чадър. Такъв, под който той да се крие, когато завали нов порой от недоволство. Това е Димитър Димитров. Двамата били добри приятели, затова ще работят добре заедно, без да има задкулисни игри. Добра идея, но дори и Херо не може да поправи „правилния” хасковски футбол. Мъри трябва да е наясно, че никога няма да бъде приет от феновете на Ботев. Не само защото целуваше емблемата на Фенербахче в двубоя от УЕФА през 1992 г. с пловдивския тим. А просто защото Мъри не е за Ботев и колкото по-рано си тръгне, толкова по-добре за всички.

Източник: 7 дни спорт

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>