Станислав Шопов, или просто Слави Шопов, се отличи по време на държавното първенство по футбол при децата, родени 2002 г.
Още тогава отбелязахме, че ако в България имаше награда за “Най-полезен играч” (MVP), както в американските спортове, то нямаше да има друг кандидат за нея освен Шопов.
№10 на Ботев (Пловдив) не само се отличи, той бе с класа над всички останали.
В последната година Слави дава доста поводи да се говори за него. Той вдигна три купи и стана национал във възрастта на набор 2001 – при по-големите с една година.
На 30 юни 2016-а Шопов стана шампион на България при децата с родените през 2001 г. юноши на Ботев. Той изпълни решителната пета дузпа във вратата на Черно море и донесе титлата на “канарчетата”.
Вземи 100% бонус до 100 лв. за нови клиенти в bet365. Гледай над 100 000 мачове. Залагай на живо удобно от твоя мобилен телефон и печели с още много страхотни бонуси в bet365. Започни с бонус от 100 лв. от сега оттук >>>
По-малко от година по-късно – през пролетта на 2017-а, плеймейкър пак пое отговорност с дузпа №5 на финала за Купата на БФС при юношите младша (2001 г.) срещу Левски. И минути по-късно Ботев прегърна купата.
Има общо между двете изпълнения – че Слави отправи топката в долния ляв ъгъл на вратите, вратарите хванаха ъглите, но нищо повече.
На 1 юли тази година, отново на ст. “Ивайло” във Велико Търново както и през 2016-а, капитанът Шопов вкара изключително важния първи гол за победата с 2:0 над Лудогорец. Направи го в 34-ата минута с удар отдалеч. Беше красиво и беше точно навреме.
Оставете купите и титлите. Слави блести с брилянтната си техника и погледа върху играта. Той е №10 от класически тип. Дриблира, подава, шутира, ръководи, направлява, организира…
№10 продължава да е класика във футбола. И в българския, и в пловдивския в частност. №10 с екипа на Ботев беше Петър Зехтински, наричан Зико на великия бразилец. И той №10, разбира се. С десетка играеше и Тодор Неделев.
Десетката е отговорност, а както личи Слави вече може да я носи. Той е фигура за решителните моменти. Но и за малките, онези, които не се помнят толкова много, а са ключови.
Станислав Шопов, или просто Слави, е роден на 23 февруари 2002 г. в Пловдив. Потомствен ботевист е. Както голяма част от кадрите на “канарчетата”, учи в СУ “Св. Климент Охридски”.
“Тренирам футбол от 1 клас, веднага започнах с набор 2001, спомни си младият футболист пред колегите от Viasport.bg. – Одобриха ме с по-големите. Стефан Стоянов е първият ми треньор. Още от 3-4-годишен съм с топка в краката. Баща ми искаше да ме запише да тренирам от четвърти клас, но едни хора му казаха да го направи по-рано и така се случиха нещата. Стигнах дотук, но тепърва ще продължавам да работя здравата и занапред.”
Той казва, че за него школата на Ботев е най-добрата в България, а че ръководството на клуба чака Слави да навърши 16 г., за да му предложи професионален договор. Това трябва да стане на 23 февруари догодина.
Шопов играе със самочувствие и увереност, но извън терена е скромен и стъпил на земята. Дано така продължава, защото десетки негови предшественици около тази възраст “излетяха” рано-рано и това спря футболния им път.
Плеймейкърът е наясно, че има още много да работи:
“Много неща трябва да подобрявам, нищо още не е на 100 процента. Има треньори за тези неща, те ще ме напътстват. Целта ми е във всяка тренировка и всеки мач да се раздавам напълно. Дай Боже, един ден това да ми се отплати и да играя голям футбол.”
Тийнейджърът е добро момче. Футболно момче. Той мисли само за любимата игра, понякога рита и извън тренировките и мачовете на Ботев.
В свободното време си почива, излиза с приятели. Играе билярд. Понякога гледа лека атлетика, но най-вече футбол. Любимият му отбор извън България е Барселона, мечтае еди ден да облича екипа на каталунците.
Ами училището?
“Гледам да съчетавам и двете неща – да вървят заедно. Но едното изостава леко. Старая се да уча и всичко да е точно. Добър ученик съм.”
Покрай това, че целият отбор от набор 2002 на Ботев учи в СУ “Климент Охридски”, Шопов изтъква колективната роля за успехите на тима.
“Усещането е страхотно, чувствам се щастлив, защото с момчетата работихме много здраво, за да постигнем този успех за нашата школа. Беше трудно, пътят беше тежък, казва Слави Шопов. – Да, на терена сме задружни, тъй като извън терена сме като едно семейство. Помагаме си, когато някой има проблем другите го подкрепят. Така нещата се получават.”
Дано на Слави Шопов да му се получат нещата, дано продължава все така – на терена и извън него. Българският футбол има нужда от такива момчета.
снимка: viasport.bg
