Николай Минков – момчето от “Тича”, което си остави сърцето на стадион “Христо Ботев”
Във футбола има играчи, които впечатляват само с футболни достойнства – техника, голове и красиви отигравания. Има и други – футболисти, които печелят уважението на публиката с чисто човешки качества – със себераздаване, постоянство и характер. Именно такъв беше Николай Минков за Ботев Пловдив.
Той никога не беше най-шумното име в съблекалнята и рядко попадаше под светлината на прожекторите, но почти винаги беше сред онези, които оставяха всичко от себе си на терена. От тази все по-рядка порода футболисти.
С присъствието и отношението си Минков спечели уважението на „жълто-черните“ привърженици. Публиката виждаше в него мъжкар, който разбира значението на клуба и тежестта на фланелката. Футболист, който не се криеше в трудните моменти и можеше да поеме отговорността.
За шестте си години на стадион „Христо Ботев“ той остави следа – над 160 мача, голове и асистенции, бронзови медали, спечелена Купа на България и паметни, летни европейски вечери на “Колежа”. Но отвъд статистиката остана и човешкото му отношение към Ботев.
И не трябва да се забравя, че говорим за юноша на Черно море. Момче от „Тича“, което вкара гол срещу родния си клуб като капитан на Ботев, но показа уважение и към мястото, откъдето е започнал пътят му във футбола.
Николай Минков имаше и своите звездни, красиви, запомнящи се моменти с „жълто-черния“ екип – попадението срещу ЦСКА на старта на сезона, прехвърлящият удар при победата над Лудогорец в дебюта на Лъчезар Балтанов, както и голът под Аязмото при 0:6 в Битката за Тракия. Той не винаги играеше най-атрактивния футбол, но винаги си оставяше сърцето на терена, а сърцето е най-важното качество, което всеки футболист трябва да притежава.
Именно Минков носеше капитанската лента при откриването на „Колежа“ – вечер, която завинаги ще остане специална за ботевистите, въпреки негативния развой на самия мач срещу Левски. Имаше и доста други горчиви загуби и моменти.
Какво точно се е случило зад кулисите на стадион „Христо Ботев“, за да се стигне до тази раздяла по никое време, вероятно ще остане известно само в съблекалнята и офисите на клуба. Но дори и в думите си при сбогуването Николай Минков показва що за човек е:
„За мен никога не е ставало въпрос за пари, а за отношение.“
Преди близо година той го показа и с действия в един от най-тежките мигове за Ботев миналото лято:
„Не знам какво ще се случи с клуба, но аз съм верен.“
Николай Минков е момчето, което си остави мъжкото сърце на стадион “Христо Ботев”. Момчето от „Тича“ си тръгва от Пловдив, но оставя следа и пример, които дано не бъдат забравени.
200 Безплатни Завъртания в Betano при регистрация 🎁
