Николай Киров-Белия: Наско Узунов ми измисли прякора, спокойствието е най-важният елемент в нашата работа

Старши теньорът на Ботев (Пд) Николай Киров даде специално интервю за “7 дни спорт”.

Г-н Киров, как изправихте Ботев на крака за толкова кратко време?

Не мисля, че сме направили нещо впечатляващо. Просто донесох малко по-голямо спокойствие в отбора. От там дойдоха и по-добрите резултати, момчетата се борят на терена.

Само на спокойствието ли отдавате победите?

Променихме донякъде и тактическата схема в последните двубои. Това също се отразява. За футболистите е важно да провеждат подготовката си на спокойствие.

Предстои битка с Берое. Може ли да се каже, че сте фаворит?

Не обичам да коментирам противниците. Гледам видеозаписи на техния отбор, за да ги разучим, така че имам някаква представа от играта им. Най-важното е да подготвим футболистите за това, което ги очаква. Ако успеят да изпълнят тактическите си задачи, ще можем да се преборим за точки от мача.

Стенио е наказан, а Бризола – контузен. Как ще се справите с късата резервна скамейка?

Надявам се да успеем да се предпазим от контузии и наказания, защото дълбочината на състава ни е малка. В момента доста наши играчи са преотстъпени в други клубове до зимата, а щеше да е хубаво да можем да ги използваме. Въпросните млади футболисти вече са сравнително подготвени, за да са в помощ на отбора. Ще можем да разчитаме на тях през пролетта. Сега в състава са няколко момчета, които свикват с обстановката и правят преход от детско-юношеския футбол към мъжкия. Именно този преход е най-важният. Те обаче тренират с отбора само от 20 дни.

Разкажете нещо за футболната си кариера.

Когато бях дете, всички бяха запалени по футбола, така че логично и аз гонех топката. Направих първите си стъпки в школата на Марица, минах през всички възрастови групи, а за мъжкия отбор дебютирах на 16 години. Тогава треньор ми беше Иван Глухчев, а той много обичаше да дава шанс на младите.

Защо избрахте да бъдете вратар?

Харесвах този пост и винаги съм искал да бъда вратар. Първият ми треньор Огнян Атанасов винаги ми е казвал, че трябва да играя като халф. В интерес на истината имам един официален мач като полузащитник с екипа на Марица (Пловдив). Случи се в двубой от турнира за Купата на България срещу Металург (Перник), загубен с 1:3. Тогава разполагахме точно с 11 играчи и треньорът ни Петър Зехтински каза, че ще ме пусне като халф. Никой не разбра кой от двамата ни вратари излезе като полеви играч.

Какво си спомняте от сезон 1996/1997, последния на Марица в “А” група?

Това беше едно наистина много талантливо поколение. Голяма част от футболистите направиха сериозни футболни кариери, всички знаят какви играчи имахме тогава – Краси Чомаков, Сашо Александров-Кривия, Румен Христов, Асен Николов и т.н. По онова време школата на Марица беше истинска люпилня за таланти.

Какви са спомените ви като вратар на Ботев (Пд)?

В състава ме привлече Петър Зехтински. Изкарах три сезона в отбора. През втората година от престоя ми тимът се намираше в първата половина на таблицата. След започването на третия сезон нещата за отбора тръгнаха в лоша посока. Върнах се в Марица, след което преминах в Добруджа.

Защо решихте да прекратите рано-рано активната си състезателна кариера?

На 27-годишна възраст прецених да окача бутонките на пирона. Предприех тази стъпка, защото реших да обърна внимание на образованието си. Дипломирах се като магистър по спортна педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Изкарах и курсовете в треньорската школа.

С какво се занимават вашите родители, те ли ви насочиха към спорта?

Родът ми е такъв, че всички наблягат на образованието. Завършил съм „Счетоводство и контрол” по време на средното си образование, баща ми е счетоводител. Сигурно е по наследство, защото счетоводството ми се удаваше. Още след като завърших средното си образование, баща ми предложи да продължа да се развивам в тази област. Аз обаче бях категоричен, че ще продължа с футбола. Той не се противопостави.

Какво ви подтикна да се захванете с треньорската професия?

Толкова време се занимавах с футбол. Веднъж вече поех по този път, а и образованието ми е спортна педагогика. Затова реших да се хвърля в дебрите на треньорската професия. Започнах кариерата си още на 28-годишна възраст. С Марица влязохме от “В” група в “Б”, а оттам стигнахме и до бараж за “А” група.

Случайност ли е, че сте треньор на отбори, които не разполагат със сериозни бюджети?

Според мен това е по-добрият вариант за един треньор – първите ти години да преминат в по-спокойна обстановка, за да натрупаш опит. След няколко години стаж треньорът започва да усеща нещата. Треньорската професия не се изчерпва само с тренировъчния процес, а има и психология, за което се изисква време и опит.

Лесно ли приехте да поемете Ботев (ПД) при създалата се ситуация в клуба?

Веднага приех, без да мисля. Важно е кадрите на клуба да помогнат точно в тежкия момент и в трудната обстановка.

Съвместяването с длъжността на директор на ДЮШ помага ли ви в настоящия момент?

Най-малкото имах поглед върху състезателите, защото по цял ден съм на базата, а това помага за подхода. Непрекъснато следях по 4-5 тренировки на ден на различните гарнитури.

Как се роди прякорът ви – Белия?

Измисли го Атанас Узунов. Той беше треньор на вратарите в школата на Марица (Пд). Той измисли прякора и на кума ми Александър Александров–Кривия. Узунов беше специалист в тази област. Той лепна прякорите на всички в школата на Марица.

Снимка: botevplovdiv.bg