ЛокомотивФутбол

На тази дата преди 49 години, пловдивското “Юве” надигра “Ювентус”

През 1964 година по правото на панаирен град пловдивският “Локомотив” е записан за участие в турнира за купата на Панаирните градове и става един от първите български клубове, докоснали се до магията на европейските турнири. “Локомотив” по онова време не е сред най-силните в България, все още не е започнала ерата на Христо Бонев – Зума, а тимът e в административната сянка  на градските съперници – армейският “Ботев” и милиционерският “Спартак”, които играят далеч по съществена роля в първенството. “Локомотив” въобще не е долюбван от властта на местно ниво.

Но началото на европейското летоброене за “Локомотив” е повече от успешно. Отборът, воден от треньора Димитър Григоров, отстранява югославския “Войводина” (Нови Сад), но това става едва в третия допълнителен мач между двата тима. Първите два сблъсъка завършват 1:1, за да се стигне до победа в третия с 2:0. Следващият съперник е румънският “Петролул” от Плоещ. Комшиите от север печелят първия мач с 1:0, но на реванша в Пловдив триумфират домакините с 2:0, което им стига, за да продължат в следващата фаза.
Жребият за третия пролетен кръг от турнира посочва за съперник именития италиански “Ювентус”. Случва се и нещо прелюбопитно, на практика макар и мачът да е от фазата на осминафинала, победителят получава правото да играе директно на полуфинал поради липса на пълен брой двойки в тази фаза. Сблъсъкът “Ювентус” – “Локомотив” е сред двете, които дават директно класиране на полуфинал.
Първият от трите големи мача между “Ювентус” и “Локомотив” (Пловдив) се играе на 17 февруари 1965 г. на изпълнения до краен предел “Стадио Комунале” в Торино. Домакините повеждат през първото полувреме с гол на Меникети, но гостите стигат до изравняване в 61-вата минута с попадение на Мулетаров.

Специално за този мач “локомотивци” за пръв път играят с “бяло-черни” раета, като заменят традиционното “червено-черно”. Така при изключително благоприятни обстоятелства на 10 март 1965 година “Локомотив” приема “Ювентус” на градския стадион “9 септември” в Пловдив, където по това време играе домакинските си мачове. Стадионът е претъпкан, официално 40 000 души намират място по трибуните, но абсолютно всички ходове, тунели и въобще всяка свободна територия е заета. Сериозно количество хора са окупирали и клоните на тополите около стадиона, поемайки всички рискове за живота си. Но събитието си заслужава – любимото “Локо” е пред прага на славата.

Съдията Думитреску от Румъния, който става главно действащо лице в двубоя, дава началото и още в четвъртата минута безпощаден изстрел от около 30 метра на Иван Манолов дава гола, с който домакините вече могат да продължат напред. Голът е уникално красив, топката лети към десния долен ъгъл и вратарят Андзулин е безпомощен. “Червено-черните” са на вълната на вдъхновението, продължават да щурмуват италианската врата и в средата на полувремето топката за втори път попада в мрежата на “Ювентус”. Голът обаче е отменен за нарушение срещу вратаря, като местните градски легенди и до днес разпространяват твърдението, че това е било своеобразното отмъщение на Думитреску за неспазеното обещание да му се подари от домакините кожух. Завалията явно не е успял да се примири със загубата на безценното съкровище от световноизвестната продукция на фабрика “Пулпудева”.

Така или иначе и след отменения гол домакините диктуват събитията на терена, изпълняват 5 ъглови удара и създават опасности пред италианската врата. За огромно съжаление на публиката в последните секунди на първото полувреме Мациас засича центриране с глава, вратарят Станчо Бончев не реагира адекватно и противно на всякаква футболна логика гостите изравняват.

Второто полувреме преминава изцяло под диктовката на домакините. Теренът вече е изключително разровен и техническото предимство на италианците е изцяло заличено. Уругвайският им треньор Ериберто Ерера задейства план Б – тотално “катеначо” и почти целият тим на “Ювентус” се връща в собственото си наказателно поле с надеждата, че равният резултат, който дава право на трети мач, ще бъде удържан. Атаките на “Локо”- то са непрестанни, но хиксът остава непроменен за огромно разочарование на публиката. Според някои източници “Ювентус” печели жребия за определяне на домакина на третия допълнителен мач, според други началниците на “Локомотив” се съгласяват доброволно на гостуване, за да посетят за втори път красивия италиански град.

Решителният мач за директно класиране на полуфинал се играе на 14 април в Торино. Централният нападател Иван Кънчев извежда гостите напред в 17-ата минута, но само 4 по-късно аржентинската звезда на “Ювентус” Омар Сивори възстановява равенството. Той не взема участие в двубоя в Пловдив, а неговото присъствие се оказва решаващо. В продълженията на мача Сивори бележи втори гол и така “Ювентус” продължава напред.

При един от головете на южноамериканеца обаче има вдигнат флаг на засада, който не е зачетен от главния арбитър от Швейцария. Тази огромна несправедливост дава основание на другия ден да се появят заглавия във вестниците на Апенините – “Българското “Юве” надигра италианския си съперник”.

При първото си участие в Европа “Локомотив” се представя повече от достойно. Отборът е на крачка от полуфинал в турнира, като безспорно надиграва един от най-емблематичните клубове в света. В състава на “Ювентус” са имена като Сарти, Дел Сол, Да Коста, Салватори, французинът Комбен и споменатият вече Сивори.

В полуфинала срещу “Атлетико” (Мадрид), “Ювентус” пак е от щастливата страна, след като не е признат редовен четвърти гол на “дюшекчиите” в първия мач.

Отново след допълнителен трети мач “Старата госпожа” стига до финала на турнира, където обаче губи от “Ференцварош”. Представянето на “Локомотив” и до днес оставя горчивия привкус за пропуснат шанс за нещо голямо.

4 г. по-късно двата отбора отново играят в същия турнир, но този път “Ювентус” е далеч по-убедителен и печели и двата мача. Митът за героите от 10 март обаче остава здраво вплетен в славната история на пловдивския тим. Имената на вратаря Станчо Бончев, на защитниците Страти Младенов, Илия Бекяров, Иван Манолов и Иван Бояджиев, на офанзивните играчи – Иван Занев, Иван Енчев, Димитър Мулатаров, Спас Илиев, Петър Колев и звездата на отбора Иван Кънчев, остават записани със златни букви в аналите на “черно-белия” тим.

Водени от един истински ерудит в лицето на Димитър Григоров, който при гостуването в Торино развежда отбора по музеите, за да могат подопечните му, да усетят атмосферата на този велик град. Тези играчи поставят основата, върху която се развива талантът на Христо Бонев, който се превръща в следващите близо 20 години в истинска епоха за пловдивското “Юве”.
47 години по-късно този мач ще се помни с това, че на 10 март 1965 г. се е родил митът за пловдивското “Юве”. Отбор с огромно значение за българския футбол. Отбор, без който футболът у нас няма да е същият.

„Труд“

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>

Подобни

Един Коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

:bg: 
:fans: 
:topka: 
:bira: 
:1: 
:happy: 
:red: 
:ole: 
:good: 
:nazdrave: 
:wacko: 
:yahoo: 
:smqh: 
:cry: 
:2: 
:facepalm: 
:blue-white: 
:red-white: 
:white-black: 
:yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни. Сайтът ни НЕ съдържа изкачащи и натрапчиви реклами Услугите, които предлагаме са напълно безплатни Молим Ви да го изключите за TribunaPlovdiv.bg, тъй като рекламата е честният начин медиите да се финансират. Това е важно за нас. Благодарим Ви, Екип на TribunaPlovdiv.bg

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни. Сайтът ни НЕ съдържа изкачащи и натрапчиви реклами Услугите, които предлагаме са напълно безплатни Молим Ви да го изключите за TribunaPlovdiv.bg, тъй като рекламата е честният начин медиите да се финансират. Това е важно за нас. Благодарим Ви, Екип на TribunaPlovdiv.bg