На прага на големите неща, страхът обрече Ботев на провал

Вместо да бъдат фактор в първенството, в Пловдив се задоволиха само с това да бъдат силни у дома

В края на 2013 година отборът на Ботев Пловдив определено не оправда очакванията на своите фенове. Пловдивчани са един от отборите с може би най-високия бюджет в “А” група, с един от най-добрите стадиони и с една от най-скъпите селекции, но са едва седми и това донесе голямо напрежение в клуба. Всъщност напрежението бе породено не само от слабите резултати, но и от липсата на добра игра. От Ботев се очакваше да се бори за титлата и да е основен фактор в първенството, но големите очаквания явно дойдоха в повече на играчите и те се издъниха сериозно. Вина тук има и треньорът Станимир Стоилов. В моментите, когато отборът губеше мачовете си и трябваше да има промяна Мъри не знаеше какво да прави и Канарчетата не успяваха да стигнат до повече от точка.

На Колежа Ботев бе почти безпогрешен – 9 победи, 1 равенство и 1 загуба. Това поражение обаче бе едно от най-болезнените. Новаците от Любимец взеха трите точки с желание и битка, докато жълто-черните се разхождаха по терена и нямаха представа какво да предприемат, за да вкарат топката във вратата. Берое е другият отбор, който успя да си тръгне с нещо от визитата си в Пловдив. Всички останали, които дойдоха на Колежа, си тръгнаха победени. Още в първия кръг Левски бе надигран с 2:1, а на Колежа съжалиха, че сините не бяха разгромени. Литекс и ЦСКА също бяха отнесени с добра игра, а отборите от втората половина на таблицата още с идването си знаеха, че няма как да спечелят. В домакинствата си жълто-черните бяха безмилостни, но проблемите им ясно проличаха, когато минаваха табелката “Пловдив”.

В гостуванията си Ботев успя да запише едва 2 победи – над Черноморец и Славия. Петте равенства не са кой знае какво, при положение че и загубите също са толкова. Ботев забрави как се играе футбол, когато насреща си има отбор, който се затваря в собствената си половина и чака своя шанс на контраатака. На 2 пъти Канарчетата се уплашиха, че могат да спечелят навън срещу силни съперници. При малко повече мъжество от страна на Мъри Стоилов жълто-черните можеха да си тръгнат с победи от Ловеч и Разград, но треньорът предпочете да заложи на сигурната игра и просто да не загуби.
Това бе основният проблем на отбора през есента – Ботев го беше страх.

Беше го страх да изпълни поставените цели, защото след това очакванията можеха да станат още по-големи. След силното представяне в Лига Европа, където пловдивчани не загубиха нито един от шестте си мача, феновете се настроиха за титла от първенството. С играта от тези мачове Ботев можеше да е далеч по-близо до лидерите Литекс и Лудогорец, а и да победи Щутгарт в третия квалификационен кръг от Лига Европа, но страхът бе бариерата пред играчите.

Страданията не бяха само на терена, но и в ръководството на отбора. Спортният директор Александър Александров започна да се изживява като най-големият фактор в Ботев, а Станимир Стоилов все по-често започна да се оправдава с терените и времето.
Сезонът до момента трябваше да е приказка за Ботев, но се оказа кошмар. Страхът владее играчи и ръководители, собственикът им дава шанс след шанс, но едва ли търпението му е безгранично.

Дарин Димитров, “7 дни спорт”

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>