Ботев ПловдивТопФутбол

Лилчо Арсов: Това не е моят Ботев, кого да гледам като отида? Третото място бе късмет

Славният вратар на Ботев Пловдив Лилчо Арсов става днес на 50 години. По повод половинвековния му юбилей “Тема Спорт” се срещна с големия като физика и сърце страж. Той ни посрещна на игрището на училище “Свети Седмочисленици” в кв. “Тракия”, където е базирана школата, която управлява – ФК Пловдив 2015.

Г-н Арсов, честит юбилей. Какво е усещането да си на 50 години?

– Супер е, като на 30 (смее се). Благодаря ви за вниманието и интереса към моята скромна персона.

Бързо минава времето…

– Да, за съжаление. Колкото повече остаряваш, толкова по-бързо минава, лети направо.

Доставя ли ви удоволствие работата с децата в школата Пловдив 2015?

– Футболът е моят живот. Когато даваш и създаваш, е още по-хубаво. Играли сме футбол, свършихме с него и пак се насочихме в тази посока с школата ни. Вече сме от другата страна.

Оттам погледнат, процесът по-труден ли е?

– Определено. Когато си футболист е лесно. Два часа тренираш сутрин, два следобед, играеш мачове и слушаш треньорите. Това е. Докато сега е много по-различно и трудно. Теб те слушат и носиш отговорност за всичко. Доста организация трябва, за да се случи всичко това.

Приключихте ли с професионалния, мъжкия футбол? Ако се появи вариант, може ли да се върнете като треньор на вратарите или нещо друго?

– Повече не мисля да ги правя тези глупости. Особено в България, абсурд. Вече не мога да си зарежа школата и да мисля за такива неща. За последно бях в Ботев Пловдив при втория престой на Ферарио Спасов (б.р. – 2019/2020). И то отидох заради него. Ако не беше той, никога нямаше да го направя. Просто сме много близки и нямаше как да му откажа.

Girl in a jacket
Усещам ви някак дистанциран от работата или по-скоро сте разочарован…

– Може да се каже разочарован, защото отидохме в много труден момент. Ботев беше на две точки от изпадащите тогава. Записахме осем поредни победи и когато трябваше да се премине към следващата стъпка и ниво, никой нищо не направи, за да се надгради този отбор, който го имахме. Между другото, в историята си Ботев Пловдив няма друг случай с осем поредни победи. Никога! Но както и да е, минало е…

Как се случи всичко с футбола при вас?

– Като с всяко дете тогава, постоянно тичах по топката. Квартална работа. Идваха по училищата и ни събираха. Започнах с футбола в Локомотив, защото навремето беше по квартали. В който квартал живееш, в този клуб отиваш, а аз живеех до старото игрище на Локомотив. Училището ми също беше там. Дойде треньор, който събираше деца, и така започнах с топката. В началото стартирах като халф, но в осми клас преминах в Ботев и там бат” Мишо Карушков, Бог да го прости, ме насочи към вратарския пост (б.р. – Михаил Карушков е легендарен вратар на Ботев Пд, част от шампионския тим през 1967-а). После и Димитър Вичев много ми помогна да се развия. Така че съм имал честта да се уча в занаята от две от легендарните фигури на Ботев. Това, че в началото бях халф, после ми помогна в мъжкия футбол. Защото, когато започнах да пазя по-сериозно на 20 години, промениха правилата. Когато ти върнат топката, вече не можеше да се хваща с ръце, а трябваше да се отиграе с крак. Това беше в плюс за мен, че съм играл като полеви. Имаше колеги, които се чудеха как да ритат топката, а аз знаех (смее се). В Ботев вратари бяха Боби Михайлов и Васко Василев, от които можеш само да се учиш. Крадеш от опита им.

Минал сте през Ботев, Локо, Спартак… Само в Марица не сте бил, за да направите Голям шлем в Пловдив.

– Имаше възможност да ида и в Марица, но вече няма значение. Така ме завъртя животът. Но за сметка на това съм бил в друг тим от региона Сокол Марково, с който без малко да изхвърлим Левски за Купата на България. Така че пак си е Голям шлем (смее се). Те бяха водени от Люпко Петрович. Едвам ни биха с 2:1 през ноември 2000 година (б.р. – на 1/16-финал). Вкараха головете си в края на мача буквално. Тогава даже при единия имаше фаул на Георги Марков, Бог да го прости, срещу мен при центрирането. Във вестник “Марица” още си спомням снимката как беше запечатан точно този момент. Но не го свирнаха и паднахме с 1:2.

Пазихте дълго време, близо 30 години, очаквахте ли го, макар че за вратарите сякаш е нормално?

– Не съм очаквал, ако трябва да съм честен, но така се развиха нещата. Успях да се опазя и от сериозни контузии, като изключим счупванията на пръстите, но те са нормално нещо за един вратар. Имам само една операция на лакътя, но тя е по-скоро козметична. В Ботев накрая всичко ми се беше отщяло. Даже и не помня кога беше това (б.р. – 2008/09). Аз честно не следя тези неща кога съм започнал, кога съм спрял, колко мача съм изиграл.

Имате над 350 двубоя. Кои са най-паметните ви моменти, макар че сигурно са много?

– О, цял ден няма да ни стигне за случки, мачове (смее се). В крайна сметка не това е най-важното. По-важно е приятелствата, които си имал и си създал, хората да са те запомнили, да си оставил нещо след себе си. Интересното е, че най-силно са ми се запечатали моментите с по-малките отбори. Като Сокол Марково, за който разказах, или Чирпан, с който отстранихме ЦСКА през ноември 1993 г. пак на 1/16-финал за купата. Бихме с 1:0 с гол в края на продълженията, вече се готвехме за дузпи. Треньор ни беше Тенчо Тенев. Бяхме отбор от В група, а в ЦСКА играеха Лъчо Танев, Христо Марашлиев, Ивайло Андонов, Тодор Праматаров, Христо Коилов и Анатоли Нанков…

ЦСКА май са ви на кадем, през есента на 2003-а хващате две дузпи на Емил Гъргоров при победата на Ботев с 3:1 на “Христо Ботев”?

– Да, срещу ЦСКА между другото са ми най-хубавите премии (смее се).

Какво му пречеше или не достигаше на Ботев Пловдив в онези години, в които вие играехте, за да се превърне в по-сериозен фактор, а защо не и да се бори за титлата, каквито бяха амбициите по времето на Брокерите?

– Много неща са, съвкупности. Като се започне от ограничени финанси, слаба организация, дрязги фенове-президент, разпродаване на отбори… Минали работи са, не обичам да се връщам назад. Преди италианците също имахме добър отбор. Братя Миневи, Георги Христов, Тимонов, Манчев, Саидходжа, Васко Василев… Но тогава пак, вместо да надградим, двама, трима си тръгнат. Може би това му беше грешката на Христолов, че не успявахме да стигнем следващото ниво. Но все пак нещата опират до възможностите на президента. Когато никой не ти помага и си вадиш парите от джоба, е трудно. Издръжката беше 50-60 хиляди лева и никой не му помагаше с нищо, въпреки че може да чуете много приказки по тази тема. В Ботев или сме имали много пари, или нищо… В двете крайности, средно положение няма. Съжалявам, че Цветан Василев не можа да се задържи, защото щеше да се случи нещо голямо.

Имало ли е шанс да попаднете в националния отбор и съжалявате ли, че не се е случило?

– Може и да е имало, но не съжалявам. Когато направих най-силния си сезон в Ботев Пловдив – 1997/98, после ни освободиха осем човека. Тогава, ако трябва да съм честен, не ми се започваше пак да играя професионално. По случайно стечение на обстоятелствата се върнах да пазя в А група после, и то в Локомотив, а след това бях и в Спартак. Впрочем с играчите на Локомотив сме били в прекрасни отношения, въпреки че на терена можеше и да се бием. Но после си бяхме заедно по ресторанти, по барове.

През 2009 година, при италианците, когато Ботев победи Локо Пловдив с 1:0 обаче наистина здраво се бихте на терена в края…

– Голям срам. Тогава се занимавах с вратарите на Ботев, но още нямах треньорски лиценз и затова бях картотекиран като играч, за да бъда на пейката. Но и тогава с тези италианци беше голяма тъпотия, объркана работа.

Излиза, че доста пъти сте били на ръба да се откажете, и то по независещи от вас причини?

– След като виждаш, че с парите, които изкарваш, не можеш да изхранваш семейството си, да избуташ месеца и няма перспектива, е нормално да търсиш други варианти. Изведнъж идва моментът, в който спираш с футбола и се озоваваш в нищото и се чудиш откъде да захванеш.

Имало ли е варианти да преминете в някои от столичните отбори?

– Имах опция за Славия след престоя ми в Чирпан през 1993-94. Бях в “Овча купел” на проби. Треньори бяха, Бог да ги прости, Стоян Коцев и Александър Шаламанов. Белите искаха да ме вземат, но още го нямаше правилото “Босман”. Тогава Ботев казаха, че могат да ме преотстъпят, но Славия не се съгласиха. Дойдоха в Пловдив да преговарят с Коце Костадинов, който тогава беше изпълнителен директор. Но той бе категоричен: Аз футболисти на Ботев не продавам. И така не ме пуснаха да отида в София.

С Ботев Пловдив в сърцето ли си оставате завинаги?

Girl in a jacket
– Ходя на мачове на Ботев в Коматево, почти не пропускам двубой, но това не е моят Ботев. Кого да гледам като отида? Само чужденци играят. Сега и Тошко Неделев го няма, дано се оправи по-бързо момчето. Станислав Работов, доколкото знам, е с тежка травма, а сега за двубоя с Пирин Благоевград и Виктор Генев ще е наказан. Пращат българските момчета в дубъла, а в първия отбор се взимат недоказани чужденци. Това ми е болно. Трябва да имаш дупе да пуснеш младите, юношите, да играят. Пълни глупости са сега. Локо не ги следя, но и там играят повече българи. Най-добре в това отношение са Славия, въпреки че всеки плюе Венци Стефанов. Той показа модела. Сега ревем, че нямаме национален отбор. Ами как да имаме?! Като играят по 10 чужденци в отборите. Добре, че има момчета, които излязоха рано навън и се появи човек като сърбина Кръстаич, дето му стиска. Аз модела, в който има 20 чужденци, не го харесвам. Третото място за Ботев през миналия сезон бе на късмет.

Не успяхте да излезете да пазите в чужбина, имахте ли такива варианти?

– Не. За мен не е било приоритет. Като ни изгониха от Ботев Пловдив през 1998 година, аз се пуснах от хорото. После се върнах в Ботев на 30 години, но нещо в мен вече беше прекършено, не беше същото. Никога не съм напъвал да излизам в чужбина.

Какво ви даде и взе футбола?

– Даде ми много приятелства, и то истински. Срещи с много хора. Връзки, които са оцелели с годините. А какво ми взе… Ще видим след още някоя година, когато травмите започнат по-сериозно да се обаждат (смее се).

Марин Бакалов ли беше в основата на възраждането на Ботев Пловдив след Христолов?

– Да, главно той. Пълен професионалист. Бях на всички срещи тогава. Бакалов бе човекът, който обедини хората да се възроди футболния клуб. Много хора казват, че е имало обединение с Металик Сопот. Няма такова нещо. ФК Ботев Пловдив не беше закрит в регистъра, когато е правено акционерното дружество. Членовете тогава се издириха и бе взет само лицензът на Сопот, за да се играе във В група. Нищо повече.

Толкова ли бе тежък престоят на Димитър Христолов, когото мнозина фенове на Ботев Пловдив дори презират?

– Всеки търси вина в него. Този човек е давал от личните си пари за Ботев и аз лоша дума за него няма да кажа. Няма да го плюя, няма да стане никога.

Най-голямата болка на всички ботевисти е стадиона. Имаш ли надежда, че ще гледаш мач на “Колежа” скоро време?

– Аз живея на 200 метра от стадиона и всеки ден минавам от там. Естествено, че е най-голямата болка. В момента, в който стане стадионът, ще се променят доста неща. Дано сегашното ръководство на Ботев не губи инерцията, в която се влезе по отношение на стадиона. Защото, повярвайте ми, на първия мач на “Колежа” ще е страшно. Ще видите… Ако беше останал Цветан Василев, стадионът щеше да е построен много по-бързо и с много по-малко пари.

Играли сте и на стадион “Пловдив”, който вече започна да се руши…

– Тук вече е ролята на държавата. Тя трябва да се ангажира. Да се направят четири нови стадиона ли е проблемът на държавата?! Вижте в Унгария какво направи Орбан. През 2022 година в България нямаме нито един чисто нов, изцяло изграден, стадион…

Betano официално е в България с Уникални Бонуси за Нови Клиенти – ВЗЕМИ ГИ СЕГА

Не изпускай нито една новина за твоя любим отбор! Научавай новините пръв с TribunaPlovdiv.bg. Отвори Фейсбук страницата ни, последвай двете стъпки и ще виждаш новините ни веднага след публикуването им:

Подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker