За вечното дерби на Пловдив – “Локомотив” и “Ботев”. Животът между любовта, омразата и историческите факти извън стадиона според няколко привърженици на двата емблематични местни отбора.
Ти от “Ботев” или от “Локото” си? Ако зададете този въпрос на произволен пловдивски мъж, почти сигурно е, че още преди да сте го завършили, ще получите категоричен отговор. Не съществува друг град в България, в който футболните фенове да са така безрезервно и завинаги отдадени на един от двата местни отбора. Въпрос на страст и колорит, облик, който създава имиджа на града. Както се шегува техен привърженик: “Много често се е случвало фенове от друг град да питат – ти от кой отбор си, аз му отговарям – от “Локо” (Пловдив), а той казва – а от софийските?”
Те са хора на различна възраст, с различни политически възгледи, музикални вкусове и личностни характеристики. Принадлежността към единия или другия отбор се обуславя от израстване в определен квартал, предаване на правата вяра от баща на син и идентификация с определени ценности. “Това е краста, тръпка, идея, любов”, отсичат всички. За футболните почитатели си или “канарче”, или “смърф”.
Двубоят между отборите не отстъпва на вечното национално дерби ЦСКА и “Левски” София и дори го превъзхожда – смята се, че феновете на двата пловдивски тима са най-организираните и отдадени в България. Как се събират, на какво се дължи любовта, какво поддържа духа жив – говорим с няколко представители на “Локомотив” и “Ботев” (Пловдив).
Важно уточнение е, че и в двата фен клуба съществуват няколко течения, различни фракции и поколения и мненията на посочените по-долу последователи не са представителна извадка. Историческите данни са извадени от преки цитати на някои от тях.
“В Пловдив родени сме, черно-бели горди синове,
за “Локо” (Повдив) ний живеем – това е наща съдба,
да бъдем със Локо дори след смъртта.”
С няколко привърженици на “Локомотив” се срещам в един от новите барове в града, т.нар. “Френското”. Тук те се събират почти всеки ден – идват, когато могат, и винаги намират сродна душа. Учудвам се от фиксираното място за среща – стилният централен вино бар с приглушено осветление и нежна музика не се вписва в представата ми за разпалено обсъждане на нова хореография по трибуните. Събеседниците ми обаче стоят естествено в средата – един от тях е самият собственик на бара – Борис от Берлин (живял дълго в германския град), Владо Пешев-Художника, Ангел Ангелов – психолог (на срещата ни той е в качеството си единствено на летописец на историята на клуба, но за това по-късно). “Ние сме представителната извадка на клуба, смеят се те. Не, не искаме да се окачествяваме по подобен начин, само може да ти посочим няколко примера.”
Започват да ме заливат с исторически подробности. Според тях “Локомотив” събира интелигенцията на града и за подобно твърдение има основание. Клубът е създаден в подножието на Стария град от еснафи като контрапункт на армията и милицията. През 60-те футболът избуява паралелно с изкуството – тогава се появява групата на пловдивските художници като Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. По същото време се развива театърът, който пък е контрапункт пък на софийската мейнстрийм сцена в лицето на Любен Гройс, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева. “Всички те са бяха “локомотивци”. Нито една от знаковите фигури на пловдивската култура няма от “Ботев”.
Ангел Ангелов е проследил историята на клуба в епохален труд. Разбирам го буквално по тежестта му – цели пет килограма се стоварват върху ръцете ми, когато ми връчва макета на “Оттук започва любовта. Хроники на Пловдивския любимец”. Първа част от него е издадена пред декември на миналата година (тежи малко над килограм и 300 г) Цялостното изследване отнема на него и съавтора му Владимир Владимиров седем години. Започва от лежерната идея да направят три страници за юбилея на “Локомотив” през 2006 г., но след като се разравят, намират “огромна пропаст под айсберга” и най-вече откриват, че това, което е лансирано като ранна история на клуба, не отговаря на истината, фактите са манипулирани, а именно – той е представен за железничарски клуб, основан през 1936 г. “А началото му е било поставено 10 години по-рано и към 1944 г. е бил най-многобройният клуб в България.”
“Феновете са реално част от нас, но те не могат да направят тази организация, не са на всеки мач, идват самостоятелно на стадиона. Фенът идва на мач и си тръгва, докато ние живеем цял месец с идеята”
Несъответствието ги провокира да прегледат огромно количество информация от Държавния архив, тогавашната преса (пресниманите с фотоапарат статии възлизат на повече от 25 хил. кадъра), разговори с много хора. Изследването на Ангелов показва, че “Локомотив” е схващал мисията си не само като спортна, но и като културно-просветна организация, бил и е школа за нравствено възпитание. Проф. Балабанов и писателят Антон Страшимиров са изнасяли лекции по теми като съвременната жена, бракът, обществото и др. Всеки спортен клуб (както и “Ботев”, уточнява той) е организирал т.нар. народни университети. През 30-те години “Ботев” е имал традиция за организиране на т.нар. Коледни елхи за сираците от войните, чиито бащи са загинали на фронта, за снабдяването им с топли дрехи, обувки, храна и дарения. Питам го кой е днешно време би се интересувал и потърсил това издание. “Всеки, който иска да научи повече за обществото от 20-те и 30-те години, преди 9 септември, смята авторът. Историята трябва да се помни, да има доблестните примери!”
Ангелов говори само и единствено за книгата, не иска да коментира злободневието. Останалите ми събеседници също се пазят от крайни изказвания, противопоставяния и разграничения. “Дали има омраза между двата отбора? Всички обобщения са грешни”, казва Владо Пешев. Според разказите на феновете до средата на 60-те съперничеството между “Локото” и “Ботев” се движи в рамки, докато не се стига до един мач на 3 април 1966 г., преди който Окръжният комитет на БКП нарежда на “Локомотив”, понеже е по-силният отбор и “Ботев” ще изпадне от групата, двубоят да завърши наравно. За целта дори взимат най-опасния нападател Гочо Василев в запас. В крайна сметка от другия отбор се отмятат и в 74-ата минута “Ботев” вкарва гол. От тогава този мач е наречен лъжливото овчарче и именно от него може да се смята, че пътят на враждата е посят.
Другият момент за зараждането на враждата е мач, състоял се на 8 септември 1974 г. Ден преди сакралния за БКП празник 9 септември отборът на армията е на път да преживее непоправимо унижение. “Локо” повежда със 7:1 и двуцифрената загуба на фуражките е съвсем близо. Тогава първата секретарка на ОК на БКП Дража Вълчева, любимка на Тодор Живков, заповядва на шофьора си по време на мача да отиде при треньора на черно-белите Иван Манолов-Орела, който да нареди на футболистите си да не вкарват повече голове. По-старите поколения още разказват как Градския стадион избухва в смях, когато бай Орел излиза на пистата и започва да ръкомаха с викове: “Стига, стига!”
През 2008 г. “най-глупашкото и популистко решение” на пловдивската управа през годините е решението на тогавашния кмет Славчо Атанасов да се дадат по 75 000 лева на фен клубовете, с които да се закупят билети за мачове – своеобразна пиар акция. “Жълтите” си ги прибират, а “Локото” казва – не ги искаме за нас, направете едно игрище за децата. Сега то е факт. Локомотивци отказват да наемат и стюарди с аргумента, че “парата влезе ли веднъж между нас, ние се унищожаваме като общност, а и няма да си бием феновете”, твърдят събеседниците ми.
Благотворителността е сред основните им приоритети.
“Ето един човек, който с един замах може да каже много неща”, представят ми новодошлия Велин Терзиев-Нежния. Велин е част от ръководството на фен клуба, а отскоро и част от сдружението “Бъдеще за “Локомотив”. Той е един от лидерите на ултрас движението. Ако има човек, който знае най-много за днешния живот на “смърфовете”, това е мъжът на 39 години, явно отдаден на тренировките, с дънкова риза. Занимава се с частен бизнес и търговия.
Интересувам се какво стои зад определението ултрас, което го отличава от обикновения фен. “Разликата е, че ние изповядваме фенството като религия. Ултрасите са малко по-крайни, посещават всеки мач на отбора. Крайността не се изразява в чупене и бой, обяснява Велин. Има си начин на живот. Всеки мач се придружава от ритуал. Дали ще се направи хореография, дали ще се запалят факли, всичко, което виждате по големите стадиони, има нужда от някаква организация. По-крайните фенове се занимаваме именно с това.” Решенията не са от днес за утре. Една хореография се подготвя с месеци, зависи какво се смята да се направи – събират се пари между привържениците, изчисляват колко ще струва всичко, отделя се много време. “Феновете са реално част от нас, но те не могат да направят тази организация, не са на всеки мач, идват самостоятелно на стадиона. Фенът идва на мач и си тръгва, докато ние живеем цял месец с идеята.”
Велин е отдаден на този начин на живот от “любовта към отбора” и заради общността. Като не са доволни от любимците си, страдат, но продължават да ги подкрепят. Разказва ми, че един от последните транспаранти, които са направили, е посветен на Марешки. “Бизнесменът Веселин Марешки обеща, че ще построи трибуна за феновете, но се отметна от думите си и ни излъга. Твърдеше, че не иска нищо, условието му беше само на самата трибуна да бъде изписано “Дарение от г-н Марешки на феновете на “Локомотив”. И съответно, когато това не се случи и той се измъкна, ние написахме един транспарант, който стои на мястото на липсващата трибуна “Благодарим ви за трибуната, г-н Магарешки”. Ето – иска да му се пише името – пише го. Така ние защитаваме цялата локомотивска общност и заявяваме да не ни лъжат.”
“Нека и аз да кажа нещо от по-различен ъгъл”, намесва се Борис. “Има хора като мен, които може би често губят интерес към спортния аспект, но пък за сметка да това появилата се динамика през годините във фенската среда, в общността, която се образува и сраства, ги интересува живо. Например имаме обединение на привърженици, което действа на гражданска тематика.” В един и същ момент двамата с Ангел вадят книжка във формата на блок за оцветяване – оказва се точно такъв. Детският албум със сюжети от историята на града с Хеброс, Античния театър и др., в който “смърфовете” са облечени в екипа на “Локомотив”, се раздава на децата в града безплатно.
“Когато живееш в един град, има два големи отбора и се получи дерби, и когато единият от отборите е спечелил, феновете на другия се срамуват да излязат. Чест! Тя е важна и това е закачката.
” Ядосват се, че не се обръща достатъчно внимание на позитивните инициативи като тези, а са въвлечени в отрицателни сюжети, особено напоследък. На следващия ден представители на фен клубовете на големите отбори се готвят да участват в пресконференция, за да представят позицията си. “Това го правят нашите политици, обяснява Терзиев – те изкараха и студентите, че са наркомани и взимат пари. Същото правят и с нас от много години. А ние сме хора. Преди всичко ние сме граждани. Но тях ги плаши, че сме донякъде организирани и че може да излезем масово и искат да създадат тази интрига между нас.” “Футболът е социален феномен, може да акумулира една минимална критична маса сподвижници, допълва Борис. И като има подобни събития, тези привърженици се превръщат в активно цяло. На някои политици им е неизгодно да има такова и ни вкарват в подобни клишета на ултраси, лумпени и т.н., насаждат негативно обществено мнение”. “Те се опитват да го направят при всяка общност, така че в нея да се развият съмнения. Политиците си играят много хитро с народа, това го няма в никоя друга държава. Но ние никога не сме казали – заставаме зад еди-кой си. Ние сме против това, което става”, твърди Нежния.
Споделям с тях разговор с галеристката Веселина Сариева, която миналата седмица ме е запознала със случая – през лятото се състояла кино прожекция с гей тематика и фенове на футболните отбори нападнали някои от присъстващите там. “Да, сещаме се, че имаше нещо такова, но не знаем подробности. Само бих могъл да кажа, че съм против това. Всеки осъзнат човек може да бъде какъвто си иска.”, твърди Нежния.
Според него агресия сред ултрасите има, но той не застава зад нея. “Моят дядо казваше – човек трябва да опита от всичко, за да разбере какво става. Нормално е, човек живее и греши. Някой решават да живеят и така.”
За последно отново ги връщам към темата за вечния съперник – “Ботев”. Събеседниците ми обаче казват, че ще покажат морално превъзходство и ще предпочитат да говорим за приликите между двата отбора, а не за разликите. “За омраза с “Ботев” не може да се говори. Може да има една по-крайна вражда по време на мачове, която не мога да кажа, че прераства в омраза. Аз имам приятели от “Ботев”, но имам и неприятели”, обяснява Велин. Настоявам обаче да намеря рационалната обосновка зад враждата. “Всичко е една спортна злоба. Когато живееш в един град, има два големи отбора и се получи дерби, и когато единият от отборите е спечелил, феновете на другия се срамуват да излязат. Чест! Тя е важна и това е закачката.” (През септември голмайсторът на “Локомотив” Мартин Камбуров казва в интервю: “И после поне до другия мач да можеш да ходиш гордо из Пловдив. За загубилия остават неприятните подмятания.”) “Всъщност съществуването на два големи клуба в град като Пловдив е начин взаимно да се стимулират и конкуренцията им е много важна. Единият отбор нямаше да е толкова голям, ако го нямаше другия”, заключва Борис.
“Красота, вяра и борба, ние “Ботев” сме
и на Пловдив сме господарите!”
С няколко от феновете на “Ботев” (Пловдив) се срещам в малко квартално кафене в квартал “Кючук Париж”. “Ако искаш да разбереш как наистина стоят нещата в Пловдив, трябва да разпитваш такива като нас – от улицата, вътре в нещата. Но сега не е ясно – ти с кои искаш да разговаряш – с фенове, с хора или с граждани? Защото вие, медиите, много извъртяхте нещата, използвате думата “фенове” и ни обобщавате грешно; значи като сме такива – ние сме лоши хора? А ние ходим на работа и се трудим…”
Тук са “канарчетата” (наричани така заради жълто-черните екипи на отбора) Димо Чавдаров, Атанас Божков, Крум Хаджиев, Мария Аргилашка и Васил Павлов-Челото. Последните двама са съпрузи.
Запознали са се на стадиона, отскоро имат и дете. Още в началото се интересувам как Мария, дама и практикуващ адвокат, се е запалила по футбола. Разказва ми, че следи първенството от малка, защото в дома й винаги се е гледало футбол заради баща й – отдаден привърженик на ЦСКА. С приятели започва да ходи на стадионите, където цялата енергия я залива и завладява. “Мимето е такава фенка, че мъже няма като нея, смее се Димо. Тя е пич!” Съпругът й – Челото, има татуировка на дясната си предмишница, на която е изрисувано 12 – номера на тяхната трибуна “Изток”. Той е един от титулярите, дейните хора на стадиона, човекът с мегафона.
Срещат се в различни заведения всеки петък от 2005 г. насам – не са пропуснали и седмица. Представляват основното ядро на една от трите и най-многобройна фракция на “Ботев” (Пловдив). Различните фракции имат знамена, на които поставят своя символ. Тяхната си е направила и суичъри, фланелки, а запазената им марка е номерът 12, който символизира обединението Bultras. Дизайнът е на екипа на феновете, струва 12 лв. и всички приходи от продажбата влизат изцяло в касата на “Трибуна Изток”. Хореографиите си правят сами, със собствени средства и с огромно желание. Събират се, на някого му хрумва идея, дискутира се и ако е приложима – се прави. Смятат го за своеобразен тиймбилдинг. Например, за да нарисуват знамето “Големият канар” – 22 на 10 метра, наемат една палата в Международния панаир и с няколко художници започват да го рисуват на ръка. Димо не ходи на работа една седмица. Консумативите за знамето струват 1500 лв., парите за него са събрани от 50 души. “Накрая го вдигаш за 2 минути и това е. Но докато го направиш – няма такова густо! Когато го видиш, си готов да се разревеш. Неописуемо е.”
За 100-годишнината си пък събират “много сериозна” сума за операция на 11-годишно дете. “В момента “Левски” и ЦСКА също събират пари за благотворителност и това е много хубаво, защото точно такива жестове връщат хората по стадионите, не побоищата по улиците. За това си струва всичко!”, сигурен е Челото. “Ние с “Локото” сме се събирали заедно за много добри каузи. Като например в “Катуница”, макар че там ни изкараха вандали.
Когато правим нещо – за кауза, протести или друго, винаги сме заедно.
За основен катализатор на екскалацията на конфликта и безредиците в пловдивското село Катуница през 2011 г. беше спрягано именно агресивното поведение на пловдивските футболни агитки. “Когато отидем по някакъв повод и местните разберат, че ние, феновете, сме там, те винаги идват и засвидетелстват уважение”, казва Челото. Преди два дни пак са били там. “Майката на едно детенце, дойде и ни прегърна с думите “благодарим ви, че сте тук”. Ние ги подкрепяме морално. Те знаят, че когато нещо се случи, ще отидем веднага, а и често сме там – редовно организираме различни футболни мероприятия, турнири, срещи, ходим на помените, чествания – тогава стоим рамо до рамо всички фенове – на “Локото”, и на “Ботев”, както и онзи ден в Карлово (бел. ред. – става дума за протест срещу решението на Окръжен съд – Пловдив, да даде паметника на културата “Куршум джамия” на Главното мюфтийство). Тогава няма остра приказка, сбивания, ние го правим за България, излизаме като граждани.”
Обясняват ми всичко един през друг. Допълват се и не спорят. Единодушни са, че конфликт в крайния му смисъл между “Локомотив” и “Ботев” (Пловдив) няма. Всеки привърженик в града има и е израснал с приятели от единия или другия отбор. “Основно защото Пловдив е адски широко скроен град, обяснява Мария. Тук живеят най-голям брой етноси, и то мирно, въпреки несъгласието на много от нас за определени техни прояви, но така е открай време. По-сериозен конфликт има при по-младото от нас поколение, които вече са влезли в някакъв филм с побоища и неща, които нямат нищо общо с футбола.” Питам ги дали се разграничават от тях, не ги ли злепоставят. “Няма как, те са едно цяло от нас. Ако подобно нещо се случи по време на мач и ние сме там, никой няма да се отдели. Те просто си стават, нормално”, твърди Челото. “Това се случва ежедневно, причакват се пред къщите всяка вечер. Но това е деградация, обяснява Крум – когато има дерби, стискаме зъби, но тези ежедневните…” (Това лято в интернет беше качен видеоклип, заснет с мобилен телефон, в който фенове на двата отбора се бият до безсъзнание в уговорена предварително битка. Малко по-рано, в началото на юни, в центъра на квартал “Коматево” феновете отново си спретват жесток бой. Само преди няколко дни в полувремето на дербито между “Локомотив” и “Ботев” в Елитната юношеска дивизия до 17 години полицаите предотвратиха масов бой между агитките.)
Според тях обаче основната разлика между феновете на единия и другия отбор е, че “Ботев” не мразят, а обичат. При “Локото” е важно как е приключил градският съперник днес, а не дали те са победили. “Дербито “Локо” (Пл) – Ботев (Пл) за нас е ден преди и ден след мача. А локомотивци живеят с омразата, това им прави удоволствие. Те на стадиона не пеят песни за тях, а против нас. Значи ние сме им пречката. Те не обичат отбора си, те мразят “Ботев”. Ние не ги мразим, ако има някой, към когото сме негативно настроени, това е “Левски” (София) – това е голямото дерби. Те нямат равни и на пропагандата”, категоричен е Димо.
За целта прилагат няколко градски легенди, според тях много показателни – че в “Димовата махала” например, там имало един човек, който си купил едно канарче и му е скубал по едно перо на ден, докато то умре. “Това е абсолютна истина!”
Локомотивци нямало да пият Fanta, да се качат в такси, да ги видиш с жълт анцуг.
“Ние сме основно между 30- и 40-годишни и от отбора си не сме видели нищо хубаво в продължение на 20 години. Но той е подкрепян и оставян така, както никой друг футболен клуб в България. Това е просто една любов, която не можеш да оставиш, както първото гадже не се забравя”, обяснява Димо. “В момента като ти говоря това, ти го казвам с респект – не само към отбора, но към себе си. Понякога дори пренебрегваме семейството и жените си, когато има нещо, свързано с “Ботев”. Няма как да ти го обясня.”
Те ходят със семействата си на стадиона – със съпругите и децата си, и обикалят по други градове с отбора като на екскурзия. “Вече при нас нещата се изгладиха, едно време, преди 10 години, нарочно нажежавахме обстановката, за да може собственикът на клуба да си тръгне, а ние да се успокоим и да водим семействата си и да се чувстваш добре в нашия дом, защото това е първият ни дом!”, казва Димо. “После ще предадем тази любов на децата. Ако се объркат нещо, ще ги върнем в правата вяра.” Те не са фенове, а са приятели. Ходят заедно на пикници, ако някой е закъсал – другият му помага. “Ние сме едно голямо семейство!” Затова и обобщението им под понятието ултрас истински ги учудва.
“Това е чужда дума, описваща чужда култура, коментира Атанас. “Представлява движение, идващо от Италия за експресивни фенове, отдадени на каузата, а тук вече нещата са много изкривени, както всичко в България”, допълва Мария. “При ултрас културата няма агресия.” “Напротив – точно обратно”, твърдят феновете на “Ботев”.
Сега заедно тръгват към концерт в клуб в т.нар. Циганска махала. На следващия ден се събират за дълго, годишно събрание, в което ще обсъждат детайли и планове.
“Kапитал”
Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>
Глупаците, комплексари си проличаха.
Не знам как са взимани тези интервюта,но по всичко си личи,че се опитват изкуствено да потушат напрежението преди мача!
Абсолютно глупости,казани и от двете страни!
Баща ми навремето им е ходил на един мач с Барселона,но е заради тях,а за види Кройф!На стадиона съм виждал хора на средна възраст,че и по-възраснти така да ги псуват и да им се канят,че да настръхнеш!Баща ми е почти на 60,калеко ми е е с няколко години по-голям, и въобще,каквито и съседи и близки да сме имали,всички са локомотивци и не искат да чуят за ботиф!”Вкъщи да ми играят,ще им туря пердето”,казва баща ми!
Преди много време,бяхме отишли с приятели да поритаме на едно от игрищата на Лаута,на връщане жълтурите играеха за първенство с Локо Сф,и исках да погледаме от чисто любопитство,от входа,който е откъм таблото.Издържах не повече от 5 или 10 мин и се махнахме,когато след това му споделих,3 дена не ми говори!
Тези съперничества ги има навсякъде и са нормални!И никой с абсолютно никакви средства няма как да ме накара да ида на тяхен мач!
Още мога да пиша,но нямам време.
ЛОКО ПД ЗАВИНАГИ!!!!!
Имам роднини и от двата отбора. Аз лично съм от Локо. Това е избор който всеки младеж трябва да направи за себе си. Като малък баща ми ме е водил и на двата стадиона като лично той никога не е правил този избор. Един от първите ми детски спомени е мач на Лаута на който тате ни води със сетра ми, тя беше още в бебешка количка, разликата ни във възраста е 5 години. Ще ви оставя сами да направите сметката. Аз продължих семейната традиция с посещения и на двата стадиона до около 13-14 годишна възраст. Гледал съм мачове на Ботев в агитката, с много домашни и чуждестранни съперници, като ЦСКА, Левски, Панатинайкос и един немски отбор на който ми убягва името. Става въпрос за 90-те години. Помня, Сираков и Михайлов в отбора, хората на моя възраст и по-възрастните ще се сетят за кое време иде реч. Въпреки че избрах отбора на мойто сърце на сравнително млади години, аз никога не съм таил лоши чувства към съгражданите ни. Имам много роднини, приятели и познати от Ботев и ме боли че в последните години риториката между двете публики е стигнала до подобни омразни и грозни нива на използване на епитети, прякори и ругатни. Това е пълна дребнавост от страна и на двете публики. Нашата сила, във и извън стадиона произлиза от обединеноста, инакомислието, националната гордост и несломимоста които са опасни оръжия в лицето на народните тирани. Ние като горди българи трябва да се стремим към обединение и съгласие за здравето на нацията и българския народ. Случая “Катуница” е ярък пример на какво сме способни. Подобно гражданска инициатива плаши до смърт силните на деня. Страх ги е от лесно организирана, идеологически настроена гражданска инициативност. Реално, силата лежи в наши ръце. Призовавам всички граждани които милеят за Републиката да работят обединено и повсеместно срещу настоящите и миналите политици които ограбват, изнасилват и заличават нашата свята родина. Нямам политически пристрастия, всички са за затвора, Боко, Моко, Сър Гей, Доган и т.н. Всички! Обединението прави силата! Нека не позволяваме да ни делят с техните дребни постановки и интриги. Надявам се да сте разбрали че ние сме едно страхотно оръжие когато сме обединени в една обща идея.
САМО ПЛОВДИВ !!!!!!!
Папагалите говорят за пропаганда и че Локомотив води по голяма пропаганда от тях???хахахаха трагедия
bravo i da dvete agitki