Анализи и коментариБотев ПловдивЛокомотив ПловдивСпартакФутбол

Един славен футболен клуб се разпадна – или как Държавата абдикира от пловдивския спорт!

Онзи ден (11.08) от ФК Спартак “Пловдив” дойде изключително тъжната новина, че клубът ще разпусне представителния си отбор и няма да вземе участие в започващото днес първенство на Трета лига в Югоизточната “В” група, поради липса на средства.

Шефът на “синьо-белите” – президентът Георги Колев – заяви, че повече няма възможност да издържа клуба и “просто” се оттегля, оставяйки на самотек един от ярките стожери на спортна България.

Малко са клубовете у нас, които са ставали шампиони на страната по футбол. Е, пловдивчани, гордейте се, защото не само грандовете на нашия град – Ботев и Локомотив – имат титла от вътрешното първенство. През 1963г. революционният футбол на Спартак (Пд) успява да им донесе мечтаната слава и да ги превърне в най-силния отбор на България.

Каква обаче е причината подобни спортни икони, които зад гърба си имат богато наследство от отличия, вдъхновяваща история и велики имена днес да боледуват жестоко? Да са на ръба на тоталното унищожение. Да натъжават до болка нормалните фенове и граждани, които просто искат да са част от великото социално явление наречено “спорт”.

Няма да ни стигне целият месец август, ако тръгнем да говорим за проблемите на българския спорт. Затова ще се съсредотичим само върху гр.Пловдив – градът, дал най-много спортни шампиони на страната през годините…

Преди петнайсетина дни се проведе най-чаканото спортно събитие в града – Дербито на Пловдив. Срам! Хиляди пловдивчани пропътуваха сумати път до Бургас, за да гледат срещата на живо. И всичко това, защото най-спортният град в България не може да им предложи нужните условия за провеждането на един-единствен мач.

В онзи ден всички останали фенове в страната им се присмиваха като на главните герои в някоя комедия, защото пловдвичани, видите ли, не са успели да запълнят дори името на срещата – Дербито на Пловдив – със значение. А как да го запълнят, след като от години се провежда мащабна кампания за потискане и смаляване на пловдивския спорт, футбол, или както искате го наречете…

Да, добре чухте. От много години насам към Пловдив се изтреляват невидимите стрели на омразата и завистта, за да не може спортния живот в града да просперира (и не само той, но това е тема на друг разговор!).

Първо, в Пловдив няма нормален футболен стадион за игра – стадион “Христо Ботев” и стадион “Пловдив” общо вече имат толкова стаж като паметници на културата, че дори и Античният театър би им завидял.

Да, вярно е, че на бившия “9 септември” се провеждат някои лекоатлетически състезания през лятото, вярно е, че няколко формации на футболни школи играят мачовете си на терена, но дотам. Трибуните са в покъртително състояние. Вътрешните входове приличат на карибски затвор, а външната фасада на стадиона може да отблъсне дори и най-търпеливите любители на архитектурното изкуство.

Преди 5-6 години голямата легенда на българския футбол Христо Стоичков доведе няколко испански инвеститора, за да огледат съоражението и да видят какво може да се направи. Една-две делегация, начело с Камата, минаха веднъж през входовете на стадиона и това беше. Повече ни се чу, ни се видя. Испанците ли се отказаха, някой им забрани да се намесват в “отлично подредената” ни спортна къщичка ли…? Този въпрос все още битува на ниво градски легенди, но е факт, че от онзи момент нищо покрай ремонта на ст.”Пловдив” не е мръднало.

Ние обаче сме по-склонни да вярваме, че някой “отгоре” е сложил спирачка на проекта, защото някак си няма да бъде удобно Пловдив да се превърне в града, който има най-голямото и модерно спортно съоражение в България. А ст.”Пловдив” има целия потенциал на света да се превърна в такъв, ако, разбира се, му бъде позволено…

От време на време се чува гласът на Славчо Атанасов покрая кметските предизборни кампании, но и неговият ентусиазъм се разпада на парчета, когато финансовият министър го клъцне с отговора “Сега не е време за излишни разходи”.

При “стадион Христо Ботев” чистият късмет просто изигра лоша шега на всички. Вярно е, че работатата на Цветан Василев миришеше още преди разпада на КТБ, но все пак средствата отиваха за благото на Ботев (Пд), малко или много. Неразбориите покрая Корпоративната банка изпратиха Василев далеч от България и проектът “Ботев” просто остана в устите на феновете.

Може да звучи елементарно, но за любителите на конспирации можем да отворим една скоба, че пак “някой” не пожела крупният бизнесмен Василев да се бърка където не му е работата и да прави футболна империя там, където не и е мястото…в Пловдив. Избутаха от пътя Василев, а това бе двойна доза спокойствие, защото и спортният проблем бе “решен” – с един куршум два заека.

Идва ред и на другия значим обект за развитието на спорта (в частност футбола) в града – ст.”Локомотив”. Преди година на “Лаута” дойде нов човек, който пожела да дава пари на ПФК Локомотив “Пловдив”, Христо Крушарски. Още с встъпването си в длъжност, той отвори дума за чисто нов стадион, който да даде тласък на спортното развитие в града.

Изготвен бе проект, идеите бяха налице, а и парите бяха в джоба, както се казва. Но от Община Пловдив 8 месеца сучеха и овъртаха, но така и не пожелаха да дадат стадиона за безвъзмездно ползване на Крушарски. Всъщност не на Крушарски, а на самия пловдивски спорт. Защото дори босът на “черно-белите” сам казва, че всичко, което прави, го прави за благото на хората след него.

За да се откаже на един от малкото бизнесмени, навили се да инвестират в спорта Под тепетата, Общината пак изкара сумати клиширани доводи, че “на единия може, а на другия – не може”, че “законът не позволява…”. Ааа, когато става дума за изграждане на нещо хубаво, винаги до последната алинея на закона го опирате, а иначе…?

След проекта на ст.”Хрито Ботев”, сега и този за ремонта на ст.”Локомотив”, май, просто ще увеличи купчината от неосъществими спортни копнежи на пловдивските привърженици. Айде, няма как да не отчетем, че през последните години един спортен проект все пак бе завършен – Колодрума. Ама и там бе едно ходене по мъките…

Строежът стартира през 2007г. и завърши през 2015г., струвайки на държавната хазна общо 49 млн.лв. После стана ясно, че състезанието по определяне на фирмата-строител е било с един участник, който е бил в консорциум с любима на управляващите през последните години строителна фирма (тя си знае коя е!).

Педесет милиона за една зала!!! Тук отвсякъде мирише на много, ама много силен “прах за пране”, който така омекотява дрехите, че никой не вижда останалите петна върху тях. Хвърлиха ни някаква мижава заличка, в опит да ни затворят устите. Че и ние да имаме нещо, да сме доволни. Да ни се струва, че и за нашия град се мисли. Стига глупости, както се казва в онази реклама. “Тия за какви вземат?”

За толкова пари можеха да се вдигнат 5 зали с по 5 тренировъчни терена покрай тях. Разбира се, при добро желание.

Защото, уважаеми читатели, така стават тия неща в нашата държавица. Всичко се прави по предварително изготвен план, който да е удобен…Това е думата – удобен. Когато ви боли гърбът от сън, веднага бихте сменили матрака, нали? Е, по време на демократичния Преход спортен Пловдив влезе в ролята на твърдия матрак, на който не може да се спи спокойно. Който трябва да се изхвърли, защото от него изкочиха много пружини за оправяне, а те боцкат силно някого в гърба!

В Пловдив няма нормална спортна зала за лекоатлетически състезания – в залата на ст.”Локомотив” състезателите мръзнат от студ през зимата, а само по-талантливите като Габриела Петрова успяват някак да се измъкнат от калта, да намерят спонсори и да избягат в чужбина, за да се подготвят.

В Пловдив няма нормален басейн за подготовка на професионални плувци – басейнът “Младост” може и да е добро начало за най-малките, но когато дойде време за подготовка на големите шампиони, той просто е негоден.

В Пловдив няма, няма и няма нужните условия за изгражането на “златни медалисти”. Това е факт! Виждате сами какво е положението с представянето на родните спортисти на Олимпиадата в Рио.

И сега нека се върнем на въпроса на ФК Спартак (Пд), защото този отбор изтърпя много и заслужава внимение. След няколкогодишно съмнително управление на бизнесмена Георги Колев, сега спартаклии останаха без финансов благодетел.

В момента излизат приказки, че някакви спонсори щели да помагат на школата, за да може все пак да се развиват млади кадри. Но как да стане това, като няма пари? Тези спонсори толкова ли са мощни, че да осигурят нужните средства както за заплати на треньорите, така и за прилична организация на тренировъчната база? Или пак ще бъде поредното мъчително оцеляване, в което малките се опитват да си дадат два паса на калната нива на ст.”Тодор Диев”…

Вижте, когато нито един читав бизнесмен не вижда изгода в даден проект, на преден план излиза Държавата. Или Общината, на местно ниво. Тя е длъжна при такива кризисни ситуации да подаде едно рамо, защото футболните клубове събират огромна фенска любов, а при правилна работа, това може да доведе до големи успехи.

На никой обаче не му пука за по-скромните отбори в страната. Всеки си мисли, че такива отбори като Спартак нямат нужната фенска маса зад себе си, и го тъпчат както искат. Но всъщност не е така. Спартаклии имат верни фенове, които обичат своя отбор, въпреки трудни му дни. И не само това.

Много от феновете на другите отбори, нормалните граждани и просто хората, които искат да вървим напред биха застанали зад Спартак (Пд). Всъщност сега е моментът да го покажем!

Но дали някой има 20 или 2000 души на стадиона си, не е от знаечение. Тук трябва да се мисли за благото на целия ни спорт. А да не говорим, че само заради своята история Спартак (Пд) не заслужаваше подобно отношение…

…не ви ли е болно, бе, господа “властимащи”? Не ви ли е болно, че едно по едно спортните и социални богатства на България се рушат пред очите ни? Всъщност Спартак (Пд) е само един символ на цялостното отношение към живота на хората, и в частност спорта, от страна на онези, които дърпат юздите. В тази ситуация пак се видя колко далеч от нормалните граждански проблеми стоят управляващите. Пак се видя, че те едва ли някога ще бъдат едно цяло с народа и ще работят в негова полза.

И, нека за финал да завършим с думите на гореспоменатия екскмет Славчо Атанасов – “Пловдив внася в държавната хазна около 1 милиард лв. годишно, а получава около 100 млн.лв”…

Е, коментарите оставяме на вас!

TribunaPlovdiv.bg

Снимка: bgclubs.eu

Подобни

Един Коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker