Кампанията за набиране на средства за съпругата на Румен Трайков (голям фен на Локомотив Пловдив) – Евдокия продължава, като този път тя бе представена под името “Живот за Ева”.
TribunaPlovdiv.bg публикува текста без редакторска намеса:
Здравейте, казвам се Евдокия, майка на две малки дечица, и искам да живея!
Обръщам се към Вас с надежда и молба за помощ. Последните няколко месеца се превърнаха в Ад за мен и моето семейство. Всичко започна в една петъчна вечер с лека болка в главата и продължителна отпадналост. Така през уикенда обиколих всички спешни кабинети, в които се твърдеше, че съм клинично здрава. В понеделник, на 25-ти май, личният ми лекар ме прати на скенер и това беше преломния момент.
Съобщиха ми най-страшната новина – изключително агресивен, 6 сантиметров, злокачествен тумор в мозъка.
В следващите седмици едвам започнах да се възстановявам, защото след интервенциите съм с пареза на десните крайници и затруднен говор. Малкото моменти, в които можех отново да прегърна двете си деца, ми даваха сила и надежда. Благодаря много и на мъжа си Румен, който в нито един миг не ни остави и се грижи напълно сам за мен, сина ни Виктор на 7 г. и дъщеричката ни Божидара която е почти на 2 годинки. Радостта ми обаче бе краткотрайна, защото след поредните изследвания ми на 15-ти май ми съобщиха, че въпреки премахнатата малка част от тумора към този момент същият се е увеличил. След като съпругът ми обиколи половината болници в България стана ясно, че единственото място, което ми дава шанс за успешна черепно-мозъчна операция с пълно отстраняване на тумора и единствен шанс за живот е в Турция в град Истанбул.
Средствата за необходимото лечение са непосилни за моето семейство. Всеки дарен лев е лъч надежда за мен, шанс да видя как децата ми растат, да се радвам на техните усмивки и да бъда част от живота им. Моля ви, помогнете ми да си върна нормалния живот. Вашата помощ ще ми даде възможност да продължа да се боря и да живея. Вашата подкрепа е шанс за мен да продължа да бъда майка, да се радвам на всеки миг с моите деца и да се боря за тяхното бъдеще.
С благодарност и надежда, Евдокия