ГЛЕДАЙ: Милосавлиевич: Бях доста нещастен преди да дойда в Локо! Косич е строг и невероятен, защо да не спечелим Купата?
Един от най-добрите футболисти и превърнал се в голям любимец на феновете на Локомотив (Пловдив) – Боян Милосавлиевич, застана пред камерата на TribunaPlovdiv.bg, за да разкаже изключително любопитни неща около своята кариера като вратар, преминаването му в “черно-белия” клуб, както и да коментира много други теми, свързани със “смърфовете”.
– Здравей, Боян! Благодаря ти, че отдели време, за да поговорим за Локомотив и за играта, която всички обичаме – футбола. Обикновено аз представям своите гости, но нека този път разменим ролите. Ако сега се запознаваме и не знаехме нищо за теб, как би се представил?
– Аз съм Боян Милосавлиевич. На 27 години съм и съм играч на Локомотив. Това е всичко.
– Тъй като разговаряме на 1-ви април (деня на шегата) и предстои тренировка на отбора, планираш ли да направиш шега на съотборниците си? И ако да, каква ще бъде тя?
– Ние си правим шеги всеки ден. Много сме щастливи и обичаме шегите. Това се случва всеки ден. Първо преди тренировката, а след това и след нея. По време на тренировката обаче – със сигурност не.
– Кой беше футболният ти идол, когато беше дете?
– Труден въпрос, защото винаги съм се старал да взимам нещо добро от всеки вратар. Бих казал, че може би Касияс (бр. Икер Касияс), като всяко малко дете, което започва да играе като вратар. Следвах Касияс и Мануел Нойер, както и Оливер Кан, всички тези големи имена. Винаги се опитвам да взема най-доброто от всеки.
– Кой отбор подкрепяше?
– Вероятно, както повечето – Реал Мадрид.
– Защото печелят?
– Да, защото печелят (смее се). Имат добър манталитет.
– В България има една шега, че вратарите са различна порода футболисти, но в същия момент ти си решил, че това е твоят път. Кога разбра, че искаш да станеш вратар? И можеш ли да ми разкажеш повече за себе си, преди да се присъединиш към Локомотив?
– Да, когато бях на около 14 години, започнах да играя като вратар. Преди този момент съм бил полеви играч. И тогава вратарят се контузи. И да съм честен, не ми харесваше да тичам толкова много. Затова отидох на вратата и се получи доста добре. И след три години отидох във ФК Цюрих. В академията им играех в отборите до 18 и 21 години. След това отидох в клуб от втора дивизия – ФК Винтертур. Две години по-късно, полезни години, отидох в Кипър за четири години и половина, почти пет. И сега вече съм тук.
– Да, разбира се. Имаш голяма отговорност. Ти си последният играч на терена и каквото и да се случи, зависи от теб. Когато допуснеш гол, когато направиш грешка, ти си човекът, който вади топката от мрежата и гледа отбора отзад. Така че да, трябва да си наистина уверен. Трябва да вярваш в себе си и на хората около теб. Да, това е трудна позиция.
– Вратарят е отговорен за организирането на защитата пред себе си. Това предизвикателство ли е за теб, особено като се имат предвид различните националности в отбора?
– Не бих казал, че е предизвикателство, защото съм от Сърбия. Езикът е подобен и от самото начало улавям много думи. Така че бих казал, че предизвикателство е, че имаш например Райън (Лукас), като Андре (Киндриш), чийто език не е толкова подобен на, да речем, нашия сръбски или български. Така че просто трябва да се оправяш и когато говориш, трябва да го правиш на английски, а после говориш с Русков на български. Така че през повечето време използвам английски – това би било универсално за всички.
– Нека се върнем към края на януари миналата година, когато подписа с клуба. Какво те убеди да се присъединиш към Локомотив и защо България беше правилният избор за теб?
– Бих казал, че е вярно, че преди бях доста нещастен, а после се появи възможността с моя треньор на вратарите, който ме доведе от Кипър тук и ми предложи да дойда. Аз не се замислих много, присъединих се директно към Локомотив. Познавах отбора, честно казано, още преди да чуя за него. Когато видях всички съоръжения, всички фенове, нямаше много какво да мисля.
– 100% съм направил правилния избор.
– Първите ти месеци бяха предизвикателни. Бързо се превърна в титулярен вратар, но отборът се бореше да остане в лигата и да премине през плейофите. След успешна развръзка ти подписа нов договор. Гледайки назад, как се чувстваш за този период?
– Беше труден период и за мен, защото не играех мачове, тренировки и всичко останало. Присъединих се към голям клуб като Локомотив. Присъединих се обаче в отбор, който в момента се бори за оцеляване. Напрежението беше голямо. И да, все пак след няколко мача започнах наистина да се наслаждавам на футбола и на това, че съм тук, и да играя без напрежение. Хората тук, които ме подкрепят, хората около мен, хората в клуба, персоналът, треньорът на вратарите – Крис Томов в началото също много ми помогна. И да, сега Петър Зовко и по-младите.
– Работил си в Локомотив единствено с Душан Косич. Разбира се, имаш и своя треньор на вратарите, но бих искал да се фокусираме върху Косич. И двамата пристигнахте като чужденци и относително непознати в България. Бързо се превърнахте във важна част от отбора. Как би описал работата си с него и кои от неговите принципи имат най-голямо влияние?
– Да работиш с Косич е невероятно. Мисля, че за всеки играч е човек, с когото можеш да говориш за всичко, не само за футбол, но и който ти помага с каквото и да е нужно. Можеш да говориш с него и за лични проблеми, не само за хубави неща. Той е отворен човек, много строг, за да поддържа дисциплината в отбора. Мисля, че всички се наслаждават на тази връзка. Все още е много професионален, но и много отворен, и не е като да има напрегнати емоции тук, в съблекалнята.
– Може да се каже, че е твой приятел освен треньор?
– Преди всичко е треньор, но в отношенията си той говори малко и като приятел, което ни кара да се чувстваме комфортно и, както виждаш, да се представяме много добре на терена.
– Само за една година Локомотив премина от борба за оцеляване до конкуриране с всеки един отбор в лигата. В момента сте шести в шампионата и стигнахте до 1/2-финал в турнира за Купата на България. Какви положителни промени забеляза през този сезон и колко сте доволни от напредъка досега?
– Разбира се, това е голямо нещо и за Локомотив, защото клубът има добра традиция с купата, а също и в първенството да бъде високо в класирането. Много се радваме за това. Работим много усилено, за да стигнем дотук. Ако си спомним какво беше миналия сезон и сега, за мен е особено, че сме в тази позиция. Много съм щастлив да бъда част от това.
– Разбира се, атмосферата, денят преди мача, седмицата преди мача. Подготвяме се по по-специален начин за този мач. Не, не мога да кажа, но ако гледате, ще видите и ще усетите атмосферата и всичко около вас. Невероятно е.
– Какъв е ключът към успеха в такова дерби, защото това е голям ден за целия град?
– Да, разбира се. Мисля, че ключът е, както казвате, мотивацията. Който е по-мотивиран, той ще спечели този мач. И който има повече огън в себе си, той ще спечели дербито. Това е странен мач.
– Когато пристигнахте като чуждестранен играч преди година, вероятно не знаехте много за клуба. Гледайки те на терена, присъствието ти в отбора показва влиянието ти, но осъзнавал ли си някога, че играеш за един от клубовете, който ще отпразнува своя 100-годишен юбилей?
– Да, това е наистина голямо събитие, особено като се има предвид, че се навършват 100 години от създаването на Локо. Този сезон засега върви добре. Това е невероятно.
– Би било чудесно да отпразнувате рождения ден на клуба с класиране за Европа или спечелване на Купата. Смяташ ли, че тези цели са постижими?
– Гледаме мач за мач. Разбира се, ние сме някъде зад тях. Те са в съзнанието ни, имаме го в главите си. Всички мислят, че това е възможно, и защо да не е? Гледаме обаче мач за мач и оставаме скромни. Както винаги ни учи треньорът. Но защо не?
– С твоите спасявания беше въпрос на време да се превърнеш в любимец на феновете. Този сезон обаче изиграхте доста мачове без фенове по трибуните. Как това се отрази на преживяването ти на терена?
– Не се чувстваш добре, когато феновете не са до теб. Когато не са с нас… те са 12-ият играч на отбора, но дори и това се случва и понякога играехме без тях. Чувствахме, че нещо ни липсва. Но също така, не знам как да го опиша… Чувствахме енергията им, сякаш понякога чувахме гласовете им, дори когато ги нямаше. И разбира се, това е хубаво. За съжаление се случи така, че нямаше фенове на някои мачове, но ние се нуждаехме от тях да се върнат възможно най-скоро.
– Това е голяма подкрепа. Това е увереност за следващия мач. Те са зад нас, дори когато загубихме с 0:4. Какво да кажа, това е наистина невероятно. Невероятно усещане.
– Да бъдеш избран за играч на годината през 2025 от феновете, сигурно е било специално. Как се почувства, когато получи наградата?
– Беше огромно удоволствие за мен. Когато бях там и казаха името ми… Щастлив съм, че успях да помогна, откакто дойдох, и се отблагодарих за доверието на хората, които ме докараха тук и ми дадоха възможността. Беше просто невероятно. И също така за феновете, които ме подкрепят – сякаш им се отблагодарих.
– Договорът ти е до лятото на 2027 година, когато ще си на 29 години. Виждаш ли себе си да останеш в отбора и за по-дълго?
– Никога не казвай никога. Не мисля толкова напред. Наслаждавам се на всяка секунда тук, всяка минута. Бъдещето ще покаже какво ще бъде, но разбира се, мога да си представя себе си тук. Това е моят дом.
– Не знам, не бих казал. Слушам много немски рап или сръбска поп музика. Не бих казал, че имам любима песен. Винаги е малко от различните стилове. Не се придържам към една.
– Какво е посланието ти към феновете на Локомотив и всички, които гледат това интервю?
– Радвам се, че Локомотив имат толкова добри и многобройни фенове. Ще направя всичко, за да ги зарадвам във всяка минута на терена, а също и извън терена, особено заради 100-годишнината на клуба – големия клуб Локомотив. Само Локо!
