България приключи най-кошмарните си квалификации от 69 години насам

преди 3 седмици

0 835 4 минути четене

Българският национален отбор по футбол завърши квалификациите за Евро 2024 в Германия без победа, а в осемте изиграни мача бяха спечелени само четири точки – всичките от равенства. В останалите четири срещи “лъвовете” претърпяха поражения.

И така се стигна до последното място в група “G” на пресявките в компанията на сочените и предварително за фаворити Унгария и Сърбия, Черна гора и Литва. И докато първите два отбора затвърдиха позицията и претенцията си на водещи в групата, но изоставането от Черна гора и особено от Литва беше прието болезнено и гневно от феновете и от хората, които откровено не симпатизират на ръководството на БФС. Особено това се отнася за срещата с Литва в София, загубата (0:2) в която подпечата последното място.

За последен път българският национален отбор приключва квалификация без победа в пътя си към Мондиал 54, провел се в Швейцария. Тогава целият футболен свят е разпределен в 13 групи, 10 от тях са за Зона Европа. 27 страни участват на Стария континент, където са добавени отборите на Израел и Египет. Всички групи са от по три отбора, някои са с два. Четири са единствено британските нации Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, които предпочитат да не пътуват из континента и са съгласни на такъв формат.

Тогава България попада в 8-а група заедно със съставите на Чехословакия и Румъния и в четирите си мача печели едва една точица – 0:0 при визитата на Чехословакия в последния и оказващ се без никакво значение за крайното класиране двубой. Преди него домакините имат два пункта повече от румънците, които са изиграли вече мачовете си.

Тогава България вкарва три гола в четирите си мача и те са дело все на личности, по-късно превърнали се в истински икони на българския футбол – д-р Стефан Божков, Иван Колев и на един от най-успешните по-късни треньори в историята на Славия Добромир Ташков. Треньор на тима е друга огромна фигура – Стоян Орманджиев, дядо на настоящия изпълнителен директор на ЦСКА, който носи неговото име. Всъщност в квалификациите за Световното първенство през 1954-а година българският отбор в нито един мач не води събитията – винаги изостава в резултата, като единствено при домакинството на румънците бележи своя гол за 1:1 чрез Иван Колев и в крайна сметка губи. Трябва да минат още 8 години, за да стигне България до първо участие на световни финали (в Чили през 1962-а година) и това става заради тогавашния регламент. България и Франция имат равни точки, а головата разлика с 5 попадения в полза на французите не се зачита като показател и ФИФА налага допълнителен плейоф. Той се играе на стадион “Сан Сиро” в Милано, а легендата на ЦСКА и българския футбол Димитър Якимов вкарва единствения и решаващ гол в него.

В завършилата вчера кампания България отбеляза 7 гола, три от които са на капитана Кирил Десподов. Останалите четири реализираха Марин Петков, Преслав Боруков, Георги Русев и Спас Делев. За първите трима попадението с националната фланелка беше дебютно.

Двама треньори водиха българския тим. Квалификациите започнаха с Младен Кърстаич, който не можеше да се похвали с особен комфорт през цялото време, и завършиха с Илиан Илиев.

Общо при двамата селекционери шанс да играят получиха 42 футболисти, в това число петима вратари. За първи път бяха повикани играчи, които към момента на дебюта си за България все още нямаха дори и 1 минута в мъжкия футбол като Никола Илиев и Димо Кръстев. Кърстаич държеше на своето, че резултатите ще бъдат едни и същи, без значение кои играят, просто защото и младите, и старите са продукт на една и съща футболна система – българската. И предпочиташе да дава игрови опит на младите, пред които е бъдещето. В един момент той се обърна и към някои опитни, но не продължи тази тенденция. Наследникът му Илиан Илиев пък се изказа положително за работата на сърбина и подчерта, че голямата бройка използвани състезатели всъщност е една добра база за преценка на кого кога може да се разчита.

Но и при двамата треньори едно нещо няма как да бъде изпуснато от погледа. България стана вероятно рекордьор по пропуснати победи и точки в добавеното време или в заключителните минути.

Това каза и ден преди мача в интервю звездата на Черна гора Стеван Йоветич: “Такова нещо не съм виждал през целия си живот! Все някога трябва да се върне на българите този лош късмет!”. Всичко започна при визитата на Литва – 1:1 при червен картон на играч на домакините още в 17-ата минута. След това 27 на 4 удара за българите и 20 на 3 корнера не промениха нищо. Три дни по-късно тимът на Кърстаич изигра прекрасен мач срещу фаворита Сърбия, но беше наказана от Дарко Лазович в 6-ата минута на добавеното време. На 10-и септември дойде гостуването в Подгорица. Там при 1:1 същият този Йоветич вкара за 2:1 в 7-ата минута на добавеното време.

След поражението у дома от Литва сръбският треньор беше сменен и работата пое Илиан Илиев. Наставникът на Черно море не промени почти нищо в селекцията, но смени схемата на игра връщайки линията на защитата с четирима, вместо с трима. Домакинството на Унгария беше белязано от много нефутболни моменти, но бойката игра на хората на терена не бива да остава забравена. България обърна мача от 0:1 до 2:1 и беше наказана и този път в 7-ата минута на добавеното време, когато Алекс Петков си вкара автогол. Точката класира унгарците, а същото се случи и три дни по-късно на новия стадион в Лесковац. България водеше с 2:1 осем минути преди последния съдийски сигнал, за да се случи отново 2:2 и точка за класиране на домакините. Двете резултатни равенства срещу двата най-силни отбора в групата донесоха умерен оптимизъм за бъдещето, но също така подсказаха и проблеми в играта, които са видими и при положителен развой.

Илиев притежава огромен опит и безкрайно набито око за детайлите във футбола. Често обяснява пред журналистите своите решения с термини от съблекалнята, така че със сигурност му е ясно. Причината не е единствено в липсата на късмет, има и много други фактори. Само не се знае дали той има времето и физическата възможност да ги промени, за да има по-добър национален отбор на България. Но сега футболистите с герба на страната няма да се събират до месец март 2024-а година – достатъчно време, за да се случат много събития в българския футбол.