Ботев Пловдив играе, бори се и мечтае
Ботев Пловдив играе, бори се и мечтае. Понякога бие, понякога пада. То така е май винаги било. Годината 2014 побира цялата му история само в 365 дни – гръмки настроения, бомбастични очаквания после пропадане, срив и наново изправя снага от жаравата на изпепелените си мечти. Дързък поглед в бъдещето, и отново, и отново, и отново… старата орисия – или тотално отписан за живот, или наблъскан с хипер надути очаквания. Просто Ботев Пловдив.
От януари до юни се залъгвахме с Хамзата, Ферибота, Мадагаскар-2 (любимо филмче на Лаута), рицаря на “правилния футбол” Сър Мов, бързия и яростен Домо с back-up легендата Везалов и любезния Педро. Истинско съзвездие в царството на сънищата! И се събудихме де, макар и с цената на “изпълнена задача” от колосалния Станимир Стоилов.
Какво има да му се сърдим за безобразните ни мачове и липсата на доблест, липсата на грижа, дори на слабо усилие да се задоволи пловдивската амбиция по футбола? Мърлявият Стоилов похарчи чували с пари и успя – класира ни за евротурнир!
Гранде успех на фона на мършавите години с Христолов. Подробности за дребнавци е, че стана през задния вход с 4-то място и загубен финал. С пожара от рекламните пана на “Лазур” изгоряха и надеждите за идващи насреща успехи в жълточерно. Челният сблъсък с тях не се състоя, само един Санкт Пьолтен дойде за сутрешното ни кафе.
Вече е друго, наближава обяд, шеф Вуцов яко е запретнал ръкави в кухнята ни. Дали защото баща му тръгва от Ботев и му е придал частица от отношението към БПФК, дали защото просто темпераментът на Вуци съвпада с колорита на ботевизма, но засега му се получава. Велислав Вуцов, с всичките си минуси и плюсове като тренер успява да направи вкусно меню за апетита на пловдивчани.
Ботев Пловдив играе весело, с много перипетии и без да се взима на сериозно. Дали е 8-и или 5-и на кого му пука, нали прави мачове 3:3 като домакин, губи в последната секунда на Герена и хвърля бомба в Ловеч. Това е стойност, а не безпочвените каламбури от празни приказки за “надграждане”, “облик”, “владеене на инициатива”.
Играем с Чунчуков, Гамаков и Алекс, държим се здраво в реалността с Цар Иван (да се свети името му!), Мацата и Иршак, и се радваме на живота, който имаме. Живот с Ботев Пловдив (завинаги!).
Една година като цяла една история. Една година в която единствено липсва “Колежа” за да бъде щастието пълно. Кога ли пък е имало пълно щастие с Ботев Пловдив?
Няма значение!
Щастието, всъщност, е да живееш с Ботев Пловдив.
Бъди благословен, Мой Ботевъ!
Автор: bultras on location
P.S. В последния кръг, срещу традиционно силния отбор от Ловеч, присъстваха не повече от 200 бултраси. Задължително бе тази победа да бъде видяна от пъти повече жълточерни сърца, както сме го правили често в града на “оранжевите”. Да, сега срещу Левски ще бъде друго, ще ни бъде трудно, но базата ще е като крепост на пловдивския столетник. Всички дружно ще искаме победата повече от всичко. Сигурни сме, че футболистите ще дадат всичко от себе си, за да поставят на колене вечния син дразнител.
Следва обаче и важно гостуване на Овча Kупел, на което жълточерната доминация задължително трябва да бъде над всичко друго, както на онзи исторически мач преди 3 години, когато Ботев Пловдив се завърна в елита след победа над Своге с 2:0.
Ботев има потенциала да бъде домакин, на който и стадион да играе.
bultras.com
Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук и научавай новините пръв>>
