Бивш играч на Локо: Имахме страшен отбор, биехме всички наред! В този отбор има някаква магия

Танко Дяков е сред най-сърцатите футболисти, играли по българските терени. Роденият през 1984 г. защитник е минал през Берое, Славия, Черно море, Локомотив (Пд), Вихрен и казахстанския Жетису. Отказва се от професионалния футбол само на 31 години. Съдбата обаче му се усмихва и точно тогава той и жена му печелят “зелена карта” и отиват в САЩ, установявайки се в Чикаго. “Железният” защитник има сериозен бизнес и играе за удоволствие зад Океана, като дори става шампион в една от аматьорските дивизии за футболисти над 30 години с екипа на Левски (Чикаго). В България най-сериозни успехи постигна с Черно море, с който завоюва бронзовите медали през 2009 г., а игра и не малко мачове в евротурнирите. В един от тях вкара гол на Йенс Леман от Щутгарт в турнира за Купата на УЕФА. Танка, както е един от прякорите на състезателя, се съгласи да отговори на въпросите на efir-bet.

– Да, доколкото имам възможност. По-скоро следя определени отбори, въпреки часовата разлика. В момента клубовете имат нови селекции, привличат футболисти. Мисля обаче, че фаворити отново са си обичайните заподозрени – Лудогорец и ЦСКА. Надявам се и Левски да се стабилизира. В моите очи Левски и ЦСКА са си грандове. Играл съм срещу тях, когато са били в топ състояние.

– С какво, според теб, Лудогорец бе над всички през последните 10 години и какво не достига на Левски и ЦСКА да му се опънат?

– За мен първото много важно нещо е, че ЦСКА и Левски са грандовете с огромна фенска маса. Не съм играл там, но много приятели ми казват, че напрежението е голямо. Може четири мача да биеш поред, след това падаш в един и става страшно. В Лудогорец го няма това, те са освободени. Като добавим и уникалната база и организация в клуба, става ясно защо е успешен. Още от началото се виждаше, че там не се прави нещо за година-две, а професионално – за доста години напред. Работи се стъпка по стъпка. Затова си мисля, че тази година шампион ще е тимът от Разград или ЦСКА. Трябва да отбележа нещо много важно – ЦСКА има голям коз и той се казва Любо Пенев. Яд ме е, че в активните ми години така и не можах да работя с него. Той е треньор от европейска класа. Колкото до това равенство срещу латвийския Лиапея, не мисля, че трябва да правят трагедии. Все пак е нужно време за стиковане между новите играчи.

– Именно Черно море и Локомотив (Пд) са отборите, за които казах, че си ги следя. Това са двата отбора, които имам ли възможност, дори да съм навън, ги следя на телефона. Илиан Илиев е другият треньор, с който ужасно много съжалявам, че не съм работил. Този човек в годините на кариерата си се е доказал, че може да направи от нищо нещо. Пример за това е Берое, където без пари и някакви звезди постигна солидни успехи. Един от най-добрите български треньори е той. Но според мен такъв тип наставници като него са неудобни на някои хора. Както стана в Левски например. Предстоеше им финал за Купата, бяха на точка или две зад първия и го освободиха. Илиан Илиев е човек с характер, а аз харесвам именно такива хора.

– Връщаш ли се често към онзи гол във вратата на Йенс Леман от Щутгарт и кои са другите ти най-щастливи мигове във Варна?

– Във Варна прекарах три години, от които помня само хубавите неща. Без значение от тежките моменти и неприятните загуби, които със сигурност сме имали, но тях не ги помня. Варна ми е на сърце. За Черно море нито една лоша дума не мога да кажа – шефове, публика, много хора уважавам там. Колкото за гола във вратата на Щутгарт – аз в кариерата си съм отбелязал 15-ина попадения и всичките си ги помня. Естествено, този винаги ще си е специален за мен. Тогава бях в Сандански, и изведнъж отиваш и играеш в турнира за Купата на УЕФА и вкарваш. Няма как да го забравя. Но пък да ви напомня, че там играх и с Марио Жардел. Веднъж от Варна до София му гледахме головете. Сигурно има над 200, а аз имам един на голям отбор и си го помня с удоволствие.

– Някакси в точния момент се събрахме гладни за футбол момчета с много опитни футболисти. Тогава дойдоха и Милен Петков, и Атанас Борносузов, Здравко Лазаров, Александър Александров-Кривия. Големи футболисти. От другата страна бяхме с Жорката Илиев, с Данчо Юруков. Гладни за футбол бяхме и стана много хубава сплав. Може би това беше основното. Имахме шансове и за по-предно класиране, но в крайна сметка и Левски и ЦСКА бяха много силни тогава. Нека да напомня и нещо друго – тогава имаше отбори, които днес ги няма в елита като Марек, Беласица, Вихрен (Сандански). Те разполагаха с много класни и опитни футболисти, трудно се играеше там.

– На “Тича” бе привлечен от Никола Спасов, който за съжаление почина през миналата година от Ковид. Наскоро ти се включи с дарение за бюст-паметника му. Какво си спомняш за бат` Кольо, както всички го наричаха?

– Първо, Бог да го прости. Бях много шокиран като разбрах. За това, че съм се включил в тази кауза, не ми се говори, дори бях помолил да не го афишират. Защото когато човек иска да уважи някого по този начин не е нужно да се обявява. Никога не съм му бил от любимците, но той ми даде шанс, заиграх в отбор като Черно море и винаги съм го уважавал. Нямал съм пререкания с него. Много съжалявам, млад си отиде. За съжаление, загубих и други приятели, като например Ники Щерев, който почина само на 33 години. Ковид взе доста жертви, шокиран съм.

– В Локо (Пд) изкарах 6 месеца и имахме също страшен отбор, биехме наред всички. Емил Велев-Кокала много ми вярваше, играх много силно. В този отбор има някаква магия. Няма значение дали си играл 2 месеца или 15 години на “Лаута”, там има магия. Такова уважение от такава маса фенове… Дори и да губиш, те те подкрепят. Много ме спечелиха, винаги със сърце съм играл там.

– Ти си от Стара Загора, но така и не успя да се наложиш в Берое. Яд ли те е за това и на какво се дължи?

– Не знам, не мога да си го обясня. Почнах в професионалния футбол преди близо 20 години в Берое, по стечение на обстоятелствата там и свърших. Гонил съм топките, израстнал съм там, мечтата ми е била да играя за Берое. Просто не се получиха нещата. Такава ми е съдбата, така се е и случило. Нямам обяснение от моя страна с какво не съм заслужил. Но това не значи, че тая лоши чувства към града и клуба. Напротив! Там живеят родителите ми, страшно много уважавам всички и пожелавам успех на отбора.

– Аз съм си откровен човек. Хубчев не го коментирам като треньор, за мен като човек той не става. За мен е гаден човек и това си е моето мнение. Но въпреки всичко, след толкова време аз съм му много благодарен на него, защото ако не беше той, нямаше да замина за Америка. Аз виждам положителното в това нещо, защото съдбата си знае работата. Аз и семейството ми сме много щастливи в Америка и всичко си е както съм искал да си го направим. Така че съм му благодарен в някаква степен.

– Смяташ ли, че има нужда от промяна в ръководството на българския футбол? Дойде ли времето за нови лица като Димитър Бербатов?

– Резултатите вече толкова години сами си показват за какво става въпрос. Бербатов не го познавам лично, не съм играл срещу него или с него, но за мен в момента най-подходящата опция е неговата кандидатура. Трябва да има промяна и всичко да се подобри. Държа да подчертая, че той има един изключителен коз – Петър Величков. Аз го познавам добре, изключителен човек, интелигентен, ерудиран, с възможности и способности. Най-силният коз на Бербатов. Нужна е свежа кръв и ако Димитър Бербатов спечели, нещата ще тръгнат към по-добро в българския футбол.

– Познавам се с него. Не сме работили заедно, но сме си говорили. Той е от този тип съвременни треньори, много се е развил и улегнал. Просто е много ветровито там. Дано да има късмет, защото няма как да сравняваме футболистите отпреди с тези в момента. Дано да развие отбора и да вдигне нивото му.

– Да те върна в 2016 г. Как решихте да заминете със семейството ти за САЩ?

– Стана случайно. Жена ми пусна документи за “зелена карта” на наши приятели, пусна и за нас и от всички избраха нашето семейство. Бях на 31 години, рано се отказах от футбола. Нямах контузии, но не съжалявам, че спрях. Така и така ми беше писнало от българския футбол. Дали на 31 или на 35, футболът е до време. Не виждах вече развитие. Стана така, че съм много доволен, че дойдохме тук в САЩ и се устроихме добре.

– Нещата са сериозни. Ники Василев от Перник е основател. Има си и спонсори. Но си е на аматьорски начала, тъй като не е професионална лигата ни. Събираме се, забавляваме се. Дори станахме първи в цяла Америка за над 30-годишни преди време. Аз ходя, за да се разнообразявам. Хубави емоции са, събираме се с приятели. Ники е човек, който дава много от себе си за организация, за екипировка и за терени. Ако има повече такива като него, нещата ще са ОК. Спечелихме много уважение, всички ни познават тук в Америка. Хубаво е в събота и неделя да поритваме. В Чикаго има доста български отбори. Понякога играя и в Миньор, и в Бодрус. Тук има и Ботев за над 40-годишни, Пирин. Българската общност в Чикаго е огромна. Сигурно сме над 250-300 хиляди души. Тук играят Росен Каптиев, Миро Манолов, Мирослав Николов и други български момчета.

– С какъв бизнес се занимаваш там?

– Още докато бях футболист гледах по канали като National Geographic и Discovery предавания за хора, които купуват стари и занемарени къщи, ремонтират ги и ги препродават на много по-висока цена. Към това и се насочих в САЩ. Купувам къщи, иззети от банки, или изоставени, ремонтирам ги и ги препродавам. Отделно си имам строителна компания. Много се радвам, че реализирах нещата точно така, както си ги мислех.

– Не, нищо не гледам. Честно казано, дори на бейзбола и американския футбол не им знам правилата. Приятели ме канят на някой мач на баскетболния Чикаго Булс и наистина искам да отида, но вкъщи си имам една кукла на 8 години. Гледам да съм във всяка свободна минутка с нея. Аз съм страшно зает. Освен с работата си се занимавам и с бойни спортове като кикбокс и муайтай, тъй като е добре и да тренирам. Затова ценя всяка минута с нея. Често съм казвал, че 24 часа в денонощието не ми стигат за всичко, което искам да направя.

– Поддържаш ли връзка с други български футболисти в САЩ?

– Знам, че Велко Йотов има школа. Димитър Попов от САЩ`94 е в Чикаго, запознавал съм се с него. С Цецо Йончев се познаваме. Стоичков идва от време на време. Иначе имам страшно много приятели от всички отбори в България, където съм играл. Пиша си с много от тях.

Коледа на четири колела от Palms Bet

Не изпускай нито една новина за твоя любим отбор! Научавай новините пръв с TribunaPlovdiv.bg. Отвори Фейсбук страницата ни, последвай двете стъпки и ще виждаш новините ни веднага след публикуването им: