ЛокомотивТопФутбол

Бивш играч на Локо: Дойдох в България заради Крушарски, Русия има най-добрата армия в Европа

Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) Лукас Масоеро даде обширно интервю за руското издание „Мач ТВ“, в което разказа интересни неща за престоя си в Локомотив, за запознанството си с бившия собственик на клуба Христо Крушарски и за трудностите, които е имал в Пловдив.

Аржентинският бранител на Нижни Новгород започна втория си сезон в клуба, като до момента е изиграл 26 двубоя, в които все още не се е разписал.

При пристигането си на „Лаута“ авторитетният специализиран сайт transfermarkt.de оценяваше бранителя на 150 000 евро, а в момента цената му е 900 000 евро.

– Разкажи ни как премина в Локомотив от Пловдив. Преместването от Аржентина в България не е най-очевидният маршрут.

Да, беше странна ситуация. В Аржентина играх за клубове от втора и трета дивизия, въпреки че на ниво младежи имаше възможност да премина в по-сериозни отбори – Естудиантес, както и Ланус. Но тогавашният ми клуб не ме пусна (Индепендиенте Ривадавия). И когато изтече договорът ми със следващия отбор Депортиво Майпу, се появи опцията с България.

Не знаех много за тази страна, но бях в много добри отношения с президента на Локомотив Пловдив Христо Крушарски. Той от своя страна имаше бизнес в родния ми град Мендоса. Той дойде там и изгледа мачове на моя отбор – така се запознахме. Преместването ми в България до голяма степен се дължи на факта, че се доверих на този човек. Както се оказа, не напразно – под негово ръководство Локомотив спечели две Купи на страната и Суперкупата на България.

В същото време България ми се стори доста странна. Културата е съвсем различна. Бих могъл да нарека Русия също „странна“, но поне знаех много повече за нея.

В България в началото беше много трудно – например да създадеш някакви запознанства, а също и да започнеш да общуваш със съотборници. Това важеше не само за езика, но и за ежедневието.

– Съвсем различни ли са българите и аржентинците?

Ние имаме много по-силни връзки със семейството и приятелите. В България видях момчета, които не общуваха с близките си със седмици, въпреки че аз лично не мога да изкарам ден, без да се обадя на майка ми или баща ми.

В Аржентина можете лесно да поканите приятелите си на барбекю, да изпържите месо. Но в България срещнах малко по-студени отношения и беше доста трудно. Но по-късно, когато и други латиноамериканци дойдоха в отбора, се почувствах по-добре.

– Чух, че преди да преминете в Русия сте се консултирали с Есекиел Понсе от Спартак.

Наистина е. Писах му и му зададох няколко въпроса: Исках да разбера повече за вашата страна – за нейното ежедневие, както и за политическата ситуация.

Понсе отговори, че животът в Русия е добър. Между другото, не толкова отдавна разговарях с латиноамериканците от Зенит и те са на същото мнение. Казват: „Ако си футболист, който играе в Русия, значи животът е тръпка“.

В нашата родина, ако си футболист, значи просто нямаш личен живот. Не можете просто да вървите по улицата, защото феновете винаги са там. Не, те не причиняват неудобство, но усещате постоянно внимание към себе си – трябва да направите снимка, да се усмихнете на камерата.

В Русия живея щастливо – нормален живот и никой не ме притеснява. Понсе и други латиноамериканци, говорещи тук, също ми казаха за това.

– Намерихте ли нови приятели в Русия?

О да! Най-добрият ми приятел тук е сърбинът Иван Миладинович, който игра за Нижни миналия сезон под наем и сега се завърна в Сочи. С него се чуваме всеки ден – звъним си, говорим. Той е страхотен човек, заедно изживяхме много, много прекрасни моменти. Друг мой добър приятел е унгарецът Акош Кечкеш.

Между другото, сега уча руски, за да намеря повече приятели в Русия. Разбира се, за легионерите е по-лесно да се държат заедно. Но когато научиш език, това кара местните хора наистина да те харесват. Започвате да се разбирате по-добре. И искам да бъда не само добър партньор на терена, но и човек, който може да помогне на някого в ежедневието, включително и на младежите. И когато знаете правилните думи, е по-лесно да го направите. Е, нов език е просто интересен.

– Учиш ли руски с учител?

Да, клубът ми помага за това, намерих си учител. Работим от вкъщи и изглежда сме продуктивни. Между другото и аз научих езика в България. Поради това руският ми е по-лесен – разбирам граматиката и вече знам как да чета на кирилица.

– Съответно разговорът с партньор на руски не е проблем?

Онзи ден разговарях с Кирил Гоцук. Около 40 минути, той дори изненада себе си! Понякога, разбира се, използвам някои английски думи, които не знам на руски, но това не се случва твърде често. Между другото, новият ни треньор говори добре английски, така че намерихме общ език без проблеми.

– Как беше при предишния треньор?

Можехме да общуваме с Кержаков на испански, също няма проблем. А английският на Галактионов е може би дори по-добър от моя!

– Какво друго си спомняш за Кержаков?

Всичко беше наред с него – направихме страхотен сезон и се наложихме в руската елитна лига. Той свърши страхотна работа, мога само да му благодаря. Сега имаме нов треньор. В световен мащаб нашата система остава същата, но много подробности се променят. С него ще играем футбол по друг начин – ще контролираме повече

– Колко?

Ще вървим от мач на мач. Разбира се, искам да завършим първи, но всяко място от второ до осмо ще се счита за достоен резултат.

– Как реагирахте на решенията на ФИФА, които позволяват на легионери в руското първенство да спират договорите си с клубове?

Нека започна с това, че моят идол е Марадона. И много добре си спомням как той бе една от легендите, които имаха конфликт с ФИФА заради действията на президента на организацията Джани Инфантино. Според мен Марадона постъпи правилно. Не разбирам решенията на ФИФА. Смятам ги за нечестни. Футболът е спорт, а не политика. Ако най-общо формулирам каква беше реакцията ми на последните решения на ФИФА, тогава всичко това е много лошо. Всички веднага започват да ти звънят: „Здрасти, къде искаш да отидеш? Искате ли да напуснете Русия?

В един момент семейството ми наистина се изплаши. Те казаха: „Върни се у дома, по-добре да играеш в Аржентина“. Но, както казах по-рано, животът на футболист в Русия е идеален – нямам проблеми.

Да, не можем да пренебрегнем нещата, които се случват по света, но в Русия хората живеят щастливо. Затова се опитах да обясня на семейството си, че тук съм в пълна безопасност. Колкото до решенията на ФИФА, просто не ги разбирам. Да, има легионери в Украйна, където първенството е спряно, но ние играем в Русия.

– Казахте, че семейството ви се е изплашило в един момент. С какви думи успокоихте семейството си?

Като начало обясних, че съм далеч от военните действия. И тогава казах, че Русия има най-добрата армия в Европа.

Разбира се, първите две седмици беше трудно – майка ми звънеше много често и питаше дали всичко е наред. И когато имах полети, веднага се свързвах с нея веднага щом самолетът ни кацнеше на земята.

Разбира се, в началото те не можаха да разберат каква е истинската ситуация тук. Но сега при нас всичко е спокойно – близките ми се радват, че не съм заминал. Те знаят, че съм щастлив в Русия.

– Вие сте на 27 години – можете ли да си представите, че ще играете за Нижни Новгород до края на футболната си кариера?

Е, не зависи от мен (смее се). Но наистина харесвам града и клуба. Хората са мили с мен, а служителите са истински професионалисти.

Разбира се, бих искал да остана тук възможно най-дълго, но семейството ми в Аржентина е важен факт. Знам, че биха искали да играя година-две в родината си.

– След като сте живели в Русия пет години, можете да кандидатствате за гражданство. Между другото, вашият приятел Миладинович направи това.

Вече имам два паспорта – аржентински и италиански. Ако може да се издаде трети – руски, само ще се гордея с това.

– Малко по-рано казахте, че вашият идол е Марадона. Как реагирахте на новината за смъртта му?

Спомням си, че седяхме с приятели в едно кафене и тогава лошите новини току-що започнаха да се появяват. Постоянно актуализирах записа и когато прочетох, че Диего е починал, просто станах и излязох от заведението. Прибрах се вкъщи – прекарах час-два в пълна самота. Опитвах се да не съм тъжен, но не се получи. Марадона не беше само футболист за мен. Той е нещо повече. Не разбираше как и защо му се случи това.

– Беше ли тежък ден за вас?

Не беше само един ден, а може би месец. В този момент той беше треньор в клуба от първа дивизия „Гимназия“ и чаках мачовете на неговия отбор всяка седмица. Просто да видите колко е щастлив: излизайки на терена, той беше абсолютно щастлив човек. Беше ми много трудно да гледам мачовете на неговия клуб без Марадона на пейката.

– Казахте: „Марадона е нещо повече от футбол“. Можете ли да дешифрирате?

Той направи нещо, което никой освен аржентинците не може да разбере. Той не само играе футбол, но и се бори за правата на бедните. Бори се за тези, които нямат глас в обществото. Хората го обичаха заради това.

Ако вземеш футбола, със сигурност никога повече няма да има такъв играч. Аржентина беше във война с Великобритания през 1982 година, а през 1986 г. се проведе Световното първенство, където играхме с британците. Тогава Марадона отбеляза най-красивия гол в историята на футбола. И вкара гол с ръка, заради който всички бяха много ядосани. Но аржентинците в този момент бяха най-щастливите хора, защото британците ни откраднаха Фолклендските острови.

Сигурно сте гледали клипове от улиците на Буенос Айрес – когато хората излизаха да се сбогуват с Марадона. Вървяха километри, за да го видят за последен път. Наричаме го „религията на Марадона“.

– Чували ли сте за теорията, че духът на Марадона е помогнал на Аржентина да победи Италия във финала за трофея „Финалисима 2022“?

Това също, между другото, се отнася до „религията на Марадона“. Година след смъртта му Аржентина спечели Копа Америка, а Италия спечели Европейското първенство. Как може да пренебрегнете факта, че Марадона е бил близо до тези страни?!

Колкото до „Финалисима“, Марадона тогава беше с Аржентина, това е сигурно. Той беше обичан и от италианци, и от аржентинци. Но ако имаше възможност да избере само една държава, това определено щеше да е Аржентина.

– Говорихме за „религията на Марадона“, но колко религиозен сте вие? Видях, че се кръстиш, когато влезеш на терена.

Правя това за майка си. Тя е най-религиозната в нашето семейство. Папа Франциск, между другото, също е аржентинец и аз много го уважавам. Но истинската ми религия е моето семейство. Това, в което наистина вярвам, са онези моменти, когато с майка ми, баща ми и брат ми сядаме на масата за вечеря в неделя.

Имаме просто семейство: много взаимна подкрепа и любов. Така че ми е наистина трудно да съм далеч от дома. Когато дойда в Аржентина, да речем, за един месец, се опитваме да прекараме цялото това време заедно.

Бетано Лято – Всеки Ден Безплатни Завъртания и Залози за Спорт

Не изпускай нито една новина за твоя любим отбор! Научавай новините пръв с TribunaPlovdiv.bg. Отвори Фейсбук страницата ни, последвай двете стъпки и ще виждаш новините ни веднага след публикуването им:

Подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker