Акрапович хвърли бомба: В Локо не искаха Митко Илиев, криеха картотеки на играчи

Бруно Акрапович е едно от най-интересните имена във футболна България през последните години. Босненският специалист в момента ръководи Хебър (Пазарджик) и има нелеката задача да запази елитния статут на пазарджиклии. В миналото обаче Акрапович направи име у нас с Локомотив (Пловдив) и ЦСКА – София, а преминаването му от „смъфовете“ при „червените“ се помни и до днес.
Ще бъде трудно. Позитивното е, че по-лошо няма как да бъде. Трябва да показваме нашите качества. Изграждаме стил на игра, който ще бъде неудобен за нашите противници. Точките, които ни трябват, не са толкова много. Трябва да влезем в серия. Шансовете да останем в елита са реални, защото и другите отбори имат своите проблеми.
Не виждам промяна в българския футбол. Всичко си е така, както от времето, когато напуснах. Лудогорец е топ, а другите се борят за Европа. Черно море работи страхотно. Ботев се вдигна, Локомотив падна надолу. Причините за спада в Локомотив са много. Не се е работело с поглед за година напред и да се намират качествени играчи, които да останат в отбора.
Хора, които бяха близо до клуба и не разбират от футбол, опитаха да направят интрига между мен и господин Крушарски. Този опит не успя и продължих смело работата си. От финала с Ботев нещата тръгнаха напред, защото показах, че няма да стане, както те искат, а както аз искам. Винаги съм работил така и ще става така, както мисля аз. Нямам проблеми, ако някой реши да ме изгони. Работя честно. Трудно ще е някой да надмине това, което направихме с моите помощници.
Имаше неща, които се бяха случили преди моето тръгване към ЦСКА. Например скриването на картотеки на играчи, които според мен трябваше да играят. Някой реши да не ми дава тези картотеки. Това е най-голямата причина да си тръгна. Малките неща се натрупваха и беше близо ситуацията да експлодира. Преди да експлодира нещо, аз си тръгвам честно.
Постигнах страхотни резултати в ЦСКА. Мисля, че съм един от треньорите, който спечели най-много точки средно на мач. Имахме страхотна серия и се представихме добре в Европа. Целият щаб си тръгна, но се оправих с тази ситуация. Смениха ми петима играчи, за които взеха много пари, но и с това се справих.
Там беше и Алън Пардю като съветник. От един съветник очаквах да каже: „Оставете го, той работи добре“. Това не беше направено и ситуацията след това не беше добра. Стигнахме и до финала за Купата. Много-много успешен период.
Гриша Ганчев знаеше точно какво иска. Целта му беше да има отбор, който да функционира. Имаше добра връзка с агенти и неслучайно се продадоха добри играчи. Нямахме много разговори, защото имаше много хора между нас. Имахме два-три разговора. С привличането ми ЦСКА отслаби Локомотив. Взимаш успешен треньор и качваш отбора на втора позиция. Ние бяхме 5-7 точки зад Локо с ЦСКА, но успях да ги задмина, но след това „Чао“.
Аз се скрих горе и започнах да гледам техниката му. Казах си – уникално! Изпуснахме момента да се подсилим още, за да стигнем Лудогорец. С ЦСКА бяхме на две точки от Лудогорец и имахме мач в Разград. В автобуса влезе едно високо момче – два метра. Говоря за Мено Кох. Не го познавах и никой не ми беше казал кой е той. Попитах Алън Пардю и кондиционния треньор кой е този играч, а те – „Това е новият защитник“. С такива неща работих в ЦСКА. Това не е извинение, а просто такава беше ситуацията.
Димитър Илиев дойде в Локомотив на проби. Това беше труден момент за него, защото отборът беше много здрав, а той нямаше подготовка. Почти никой не видя нещо от него на тренировка. Аз обаче видях, че той притежава интуиция, което малко футболисти имат. Той намираше решения, без да мисли много.
Продължавам със своите методи, които възпитават футболистите и в същото време им показват кой е шефът. Някой трябва да зададе посоката, а групата да го следва. Темата с физкултурника… няма треньор, който да тренира играчите си с топка повече от мен. При мен всичко е с топка, няма упражнение без топка. Това изисква много знание и труд. С времето играчите забелязват това и го приемат добре.
Не приемам критиката, че залагам на много чужденци. Трябва да бъдат критикувани хората, които произвеждат български играчи. Привлякох един българин – Тома Ушагелов. След като подписа, станах и го прегърнах силно, защото взехме български играч. На когото и българин да сме се обадили, той иска повече пари от чужденците”, заяви Акрапович пред “Спортал”.