Новини

Акрапович с обширно интервю: Спечелихме Купата в съблекалнята, често спорим с Крушарски

3 коментара 📁 Локомотив, Футбол 🕔26.май 2019
Акрапович с обширно интервю: Спечелихме Купата в съблекалнята, често спорим с Крушарски

Треньорът на Локомотив (Пловдив) Бруно Акрапович гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Една от големите изненади във футболния сезон в България избухна в турнира за Купата на България. Най-неочаквано за първи път в историята си пловдивският Локомотив ликува с трофея. Също дебютно видяхме пловдивско дерби в дуела за трофея, а фаворитът Ботев не успя да повтори подвига срещу ЦСКА и заради отличната тактика на съперника. Начело на Локомотив е босненец с германски разбирания за футбола и живота. Играл в Бундеслигата, бил е два пъти вицешампион на Гибралтар и Македония. Но в България щастието му се усмихна и вече е не само победител, но и част от историята на Пловдив.

– Добър ден, г-н Акрапович. Колко часа празнувахте купата на България?

– Добър ден, празнувахме я много. Обиколихме много заведения в Пловдив. Радвахме се. Беше исторически мач, историческа победа и трябва да се празнува.

– Това ли е най-големият успех в кариерата ви досега?

– Случвало ми се е в Македония и Гибралтар. Но не съм попадал в подобна ситуация. След всичко, което се случваше преди мача, не вярвах, че можем да направим сериозен резултат, затова и победата ме направи много щастлив. Именно това ме радва още повече.

– А какво най-много ви ядосваше в дните преди мача?

– По принцип не съм човек, който обръща голямо внимание на нещата около мача. Концентрирам се върху това, което трябва да се случва на терена. Нищо не ме ядосва, не позволявам напрежението да влезе в мен. Концентрирам се само върху мача и върху моя отбор.

– Имали ли сте проблеми с феновете на Локомотив, защото такива неща се говореха?

– Директно не съм имал проблеми, но забелязах, че феновете са разделени. Не знам защо беше така, но тази ситуация не беше добра нито за отбора, нито за феновете, нито за самия клуб. Това ме ядосваше, защото винаги съм казвал, че ако искаме успехи, трябва да сме всички заедно. На това ме научи опитът като играч и треньор – не сме ли заедно, няма как да функционираме.

– Сега вече заедно ли сте?

– Тази победа може да бъде хубав сигнал за бъдещето. В конкретната ситуация всички да осъзнаем, че само заедно можем да направим големи неща.

– Къде Локомотив спечели купата?

– В съблекалнята. Аз съм добър мотиватор. Преди мача забелязах, че играчите са крайно концентрирани, нямаха търпение да излязат на терена. Това позитивно чувство, тази енергия се отрази върху играта и резултата.

– Защо Ботев беше смятан за фаворит?

– Не и от мен. Но за останалите беше нормално като гледат класирането. Преди финала казах, че в подобни мачове това е без значение. Ако са два мача, тези фактори може и да имат значение, но в един – не. Този мач е толкова специален. Важно е как ще реагират играчите – уморени ли са, дали са във форма. Тактическата подготовка също е много важна. За мен всеки финал е 50 на 50.

– Какво означава за вас да сте първият треньор в историята спечелил Купата на България с Локомотив?

– Все още всичко е много прясно, още сме във фаза на празнуване. Осъзнаването ще дойде след някой друг ден. Когато отидохме да празнуваме пред общината, видях колко щастливи са хората, колко голямо значение има за тях тази победа. Автоматично това и за мен означава, че е постигнато нещо много голямо. Щастлив съм, че е аз и отборът подарихме Купата на тези хора.

– Няма много време за празненства, скоро идват мачовете в Лига Европа. Какви са целите там?

– Да презентираме по най-добрия начин българския футбол. Винаги съм казвал на играчите, че можем да бием всеки, ако сме концентрирани и работим професионално. В първенството проблемът ни беше, че не бяхме постоянни, нямахме например серия от шест, седем, осем мача, в които поред да играем на високо ниво. Отборът е сравнително нов, имахме много чужденци, които бяха дошли скоро и не беше лесно да се компенсира това, което липсва за добри резултати. Знаех това горе-долу, но феновете и журналистите са нетърпеливи. Не дават време за обиграване. А на нас ни трябваше време да се покажем. За Европа обаче няма време. Трябва да се подготвим добре, трябва да работим много върху физическия аспект. Ще бъдат трудни мачове и много важни за нас. Искам не просто да участваме и да сме там, а да направим добър резултат.

– Колко нови футболисти според вас са нужни за едно добро представяне?

– Не е нужно много сред титулярите, които играха. На пейката също имаме футболисти, които могат да помогнат. Не трябва да гледаме наивно. Необходими са ни двама-трима, които да повдигнат нивото, за да сме конкурентни в Европа.

– С изключение на Лудогорец, българските отбори имат нисък коефициент в Европа. Кое според вас би било добро представяне? Колко изиграни мача?

– Зависи срещу кого ще ни хвърли жребият. Ако дойде някой силен отбор, ще изникне въпросът дали имаме достатъчно качество. Мисля, че ако късметът е с нас, можем да минем два-три кръга. Това направихме с Шкендия. Никой не вярваше, а стигнахме до последния кръг и бяхме на половин час да влезем в групите. В крайна сметка Гент успя. Показаха, че се по-силният отбор. Това си личеше и от бюджетите. Техният беше много по-висок от нашия.

– Решихте ли къде ще играете домакинските мачове? За съжаление Локомотив няма добър стадион.

– За съжаление е така. Тези мачове са за феновете – да се радват и празнуват. Доколкото знаем – Бургас или София, но не съм сигурен.

– Националният стадион явно ви носи късмет.

– Да, носи късмет. Вярвам, че ще дойдат достатъчно фенове да ни подкрепят.

– Слуша ли президентът Христо Крушарски вашите въпроси?

– Слуша. Често влизаме във вербална битка. Нормално е, различни хора сме. Казваме си всичко право в очите и после се разбираме. Правим компромиси, за да стигнем до най-доброто, което можем да направим.

– Но отношенията ви предполагам са много добри в момента. Много сте щастливи.

– Сега – да. Футболът е така – след мач и преди мач. Не бива да забравяме, че след всичко, което направихме, ни предстои подготовка, още сериозна работа и трябва да се концентрираме върху това.

– Разкажете малко за вашата кариера. Роден сте в Босна и Херцеговина, макар че тогава е било Югославия, но още много млад през 1988 г. сте отишли в Германия? Защо емигрирахте?

– Бях подписал договор с Челик (Зеница). Те обаче искаха още по-дълъг договор и направиха някои неща, които не бяха редни. Бях млад, по това време нямаше мениджъри, нямаше кой да ми помогне и аз инстинктивно реших да скъсам договора си и да отида при сестра си, която живееше в Германия. При нея вече реших да се пробвам в някой отбор и да видя ще стане ли нещо. Пробваха ме, бях 15 минути на терена.

– В кой отбор?

– Арминия (Хановер). И мениджърът на отбора дойде с договор, заведе ме на тренировка и ми каза: „Вече си тук, няма да ходиш никъде“. И така стана.

– А на какъв пост играехте?

– Дефанзивен полузащитник.

– И цялата кариерата така ви мина, като такъв?

– Това беше моята позиция, не съм я сменял. Номерът ми беше 8, а през 1988 г. тръгнах за Германия и през цялото време играх с 8.

– А какъв се чувствате повече – босненец или германец?

– Босненец. Щастлив съм, че съм такъв. Родината ми е в сложна политическа ситуация. Има три нации и не функционира така, както трябва. Хората са прекрасни, но са разделени от политиката. Всеки има различна цел. Само с единството, което Локомотив показа за Купата, и моята родина може да стане по-добро място за всеки един човек. Всеки път, когато имам възможност, казвам, че съм босненец.

– Живели сте 20 години в Германия, но имате италиански паспорт. Защо не германски?

– Имах възможност да играя в Италия. Минах проби в Месина. Бившата ми жена беше италианка. Казаха, че ме искат, но във Втора лига не може да играе чужденец. Извадих много бързо паспорт, за да може да се развива кариерата ми. Клубът обаче банкрутира, отиде в девета лига и нямаше как да ида там. Така останах в Германия.

– Най-големият ви успех са два сезона в Бундеслигата с Енерги (Котбус). Помните ли, че там играехте с един българин?

– Обади се да ми честити победата с Локомотив. Много добър човек.

– Нека да кажем кой е все пак.

– Цанко Цветанов. Много добър човек. Щастлив съм, че го познавам. Има добър характер, годините в Енерги бяха добри. Това е първият отбор, който играеше с 11 титуляри чужденци, а след това влизаха още трима чужденци. Бяхме мулти-култи отбор. Хубаво време беше.

– По ваше време в Бундеслигата играеха едни от най-големите български футболисти? От кого имате впечатление?

– Бербатов.

– Но не по ваше време.

– Засякохме се. В първите му години в Леверкузен аз бях в Котбус. Много, много качествен футболист и добър човек. Много спокоен, качествен играч.

– Бил сте национал на Босна и Херцеговина. Кой е най-паметният ви мач и най-паметният гол?

– Мачът е срещу Испания в Сараево. Това беше повече от сън – да играя за националния отбор и то срещу Испания. Те имаха страхотен тим – Пеп Гуардиола, Луис Енрике, Раул и още големи футболисти. Загубихме с 1:2, но бяхме по-добри. А най-хубавият ми гол, той е и единственият, беше срещу Израел. Наистина много красив. Загубихме, но този гол няма да го забравя.

–  Това беше световна квалификация. А често ли вкарвахте голове в кариерата ви?

– Не, бях в защита. Дясната ръка на всеки треньор. Разбираха се с мен, харесваха ме. Играех стил, който е много труден за противника. Винаги като на война, винаги много желание и тичане, затова бях титуляр.

– А кои бяха звездите на Босна по това време, когато вие играехте?

– Сергей Барбарез, Болич, Балич, Пиплица, настоящият спортен директор на Байерн (Мюнхен) Салихамиджич. Бяхме в една стая.

– С него?

– Да, добри приятели сме.

– Голяма звезда ли е той?

– Той е една от най-големите звезди от времето на Босна. Сега са Джеко, Пянич.

– А как се държеше като звезда на Байерн?

– Никой не го забелязваше. По време на войната замина за Хамбург. Много спокоен, добър. Човек, който не прави скандали. Ако се бяхте запознали с него в онези години, изобщо нямаше да разберете, че е голяма звезда.

– А прибирате ли се често в Босна и Херцеговина?

– Всеки път, когато имам свободни дни. Отивам да видя майка си, другите хора от семейството. Обичам да се наслаждавам на природата там. Босна е една от най-красивите страни в света.

– А как гледахте световното първенство в Бразилия?

– Бях с приятели в родния си град Зеница. С фланелка и шал, с голямо знаме. Всички бяхме като един.

– Какво е да бъдеш равностоен на Лионел Меси и Аржентина?

– Нещо специално е да го гледаш, пък още по-хубаво е да играеш срещу него. Аз нямах тази възможност. Но тези, които са играли срещу него казват, че е невероятно. Това момче не е футболист, той не е от този свят. Нещата, които прави, не са нормални.

– Кои са най-добрите ви приятели звезди от босненския футбол? Казахте Салихамиджич.

– Държа контакт с Джеко. За Салихамиджич казахме. От време на време се чувам с Барбарез. С вратаря Пиплица също. Има и други, които не са известни в България, но са ми добри приятели, с които като се прибера се виждаме, пием кафе и си спомняме за времената, когато играехме.

– Защо решихте да станете треньор?

– Исках да видя как ще се справя. Взех един отбор в Германия – Вортсфелде. Бяха млади играчи, вслушваха се, исках да ги науча как да успеят. Видях, че може и винаги съм искал да работя така. Няма значение в кой отбор, няма значение класата – дали е първа, втора или трета група. Искам играчите да играят най-добре и да знаят, че тяхната работа е най-доброто хоби на света.

– Защо никога досега не сте работил в Босна?

– Не съм само аз. Имам много приятели, които са играли в националния отбор, станаха треньори, а не са работили в Босна. Така е, защото се търсят други решения. Този познава онзи. Така е във футбола. Футболът днес е бизнес. Някои хора имат повече контакти, по-близо са до Босна. Аз не търся никого. Ако някой търси треньор, настоявам за една среща. Говорим, гледам го в очите да видя дали това, което казва е това, което мисли. Много пъти съм казвал „не“. Два пъти ме търсиха от Босна. Казах не. Не беше сериозно. Хората искаха по телефона да им кажа колко пари искам. Казах им: „Няма да кажа. Може да работя и без пари, ако ми харесва. А мога да ти искам и повече пари, ако ти си мислиш, че не ми харесва“.

– А как се развива футболът в Босна? Преди няколко години например Сараево отстрани Левски в Лига Европа, което показва, че футболът явно върви нагоре.

– Футболът е за бедни хора. У нас казваме, че кучето не хапе, ако е сито. Футболът е единственият спорт, който дава шанс на момчетата в Босна да направят нещо хубаво с кариерата си и да спечелят някакви пари. Тази игра е толкова хубава, че всички я харесват. Футболът е спорт №1 у нас. Има и други, но футболът е най-примамлив. Всяко момче, което започва да тренира, иска да се покаже в най-добра светлина. Треньорите, които работят там, имат качества. Тези, които са живели във времената на бивша Югославия, са научили някои неща, които в последно време са позабравени. А именно онова, което трябва да дадеш на младите, за да станат футболисти.

– Футболът ви закара и на други места в Европа, като например Гибралтар. Какво е да работите в Гибралтар?

– Какво е да работите в страна с 30 000 жители, но с първа, втора група, юношески отбори? А ако ви кажа, че всичко е може би дори по-добре организирано от някои по-големи държави, няма да ми повярвате. Но е така. Там харесват много футбола, английския стил. Има много играчи от Испания. Човек може да си намери добър отбор там. Дори с по-малък тим може да се влезе в Европа. Бях във ФК Европа. Много добър отбор, който искаше да играе в Европа. Точно това и направих. Разделихме се, защото тази лига за мен беше недостатъчна. Исках по-голямо първенство.

– С отбора ФК Европа и с Шкендия в Македония сте ставали вицешампион. Кога ще станете шампион?

– Това е много опасен въпрос. Каквото и да кажа, е опасно за мен. За да станеш шампион, трябва да се случат много неща. Да се планира бъдещето за пет, шест, седем години напред, да се инвестират много пари и да се работи сериозно. Дали това може да се случи в България, не съм сигурен. Забелязвам, че тук нервите са много слаби. Ако един-два месеца нямаш успех, нещата могат да се объркат.

– Колко време се виждате още в България?

– Колкото ми харесва. За колкото се разберем с президента. И докато виждам, че е възможно да се върви напред. Видя ли, че не е възможно, няма смисъл да оставам.

– А докога е договорът ви?

– До декември тази година.

– А след почти две години в България какво смятате за нивото на нашия футбол?

– Нивото не е лошо. Не е толкова негативно, колкото говорят някои хора. Има качество. Но забелязвам, че младите хора, които се опитват да играят модерен футбол, не работят толкова, колкото е необходимо, не инвестират достатъчно в играта. Футболът днес е атлетика. Няма как да стане, ако не си атлетичен, ако не си повратлив, ако не усвоиш прехода от отнета топки към загубена топка, и всичко това на високо темпо. Трябва да се подготвиш така, че да можеш да се противопоставиш на по-добрите от теб. Тези неща, които изброих, не са някаква екстра, те са нормални неща във футбола. Първо се гледа можеш ли да се движиш, да правиш прехода и след това се гледа дали си добър футболист. А тук се гледа дали си добър футболист, а едва после дали можеш да тичаш и да преливаш бързо от едно фаза в друга. И като не умееш тези неща, не играеш и започваш да говориш срещу треньора – „той не ме харесва“. Кой да не харесвам? Ще взема всеки, който може да ми помогне. Всичко друго ще оставя на страна, ако някой футболист може да помогне в мача.

– Има ли феърплей в българския футбол?

– Има, това се видя и на финала. Нямаше скандали. Не това е проблемът, а в желанието да се постигне нещо голямо. България много дълго време не е излизала на международна сцена – и на клубно ниво, и с националния отбор. Трябва да се седне и да се каже: „Вярно е, хайде да направим нещо. Не може да продължаваме така“. Трябва сериозно да се разгледат нещата, да се анализира. Както го направиха германците. Казаха си: „Отпаднахме в груповата фаза на световното, трябва да променим нещо“. И сега играят само млади играчи. Няма как да копираш германците, но можеш да правиш нещата така, както е възможно за теб.

– Съдиите са много коментирани в България. Добре ли се справят?

– Съдиите са мои специални приятели. Не съм доволен от тях, но няма да ги коментирам. По време на мач съм импулсивен и емоционален. И аз греша много, когато коментирам някои съдийски отсъждания. Но и те са хора, носят голяма отговорност и не им е лесно.

– Например, от нашия район Дамир Скомина ще свири финала в Шампионската лига между Ливърпул и Тотнъм, а нашите съдии почти не излизат никъде?

– Този, който беше четвърти на финала – Кабаков, свири Хърватия срещу Азербайджан.

– Но много рядко, той е единственият. И все пак на по-ниско ниво.

– Трябва да се промотират. Христо Стоичков може да каже някоя добра дума и за съдиите, за да стане по-интересно.

– Какво най-много ви харесва в България?

– Чувствам се много добре. Живея във фантастичен град с фантастични хора. Запознах се с хора, които ще ми останат приятели за цял живот. Обичам да се разхождам из града, който е сред най-старите в Европа.

– Феновете на Локомотив са много ревниви. Бихте ли поел друг български отбор?

– Може би да, но точно един – не.

– Вашият син Арон е играл за юношеския национален отбор на Италия. Може ли да го видим някога в български отбор под ваше командване?

– Под мое – не. Защото няма кой да го разбере. Хората ще го гледат различно, ще казват, че е в отбора по друг начин. А иначе той има качества да играе, има и за моя отбор. Президентът ме попита защо не го взимам. Аз не искам, защото знам какво ще се случи при лош резултат. Ще се опитам обаче да му помогна за друг отбор.

Сподели тази статия с приятели

3 коментара

  1. 🕔 22:41, 26.май 2019

    Анонимен

    Завинаги със златни букви в историята! Акрапович и отбора му постигнаха най-голямата победа в историята на пловдивските дербита за всички времена!
    Жълтите курви да мислят оправдания, ама няма! Купата от дербито е за Локото!
    Сега да чакат подаяния от Боко, Делян и Домус!

    Отговори на този коментар
    Харесвам(11)Не харесвам(1)
  2. 🕔 15:52, 26.май 2019

    Анонимен

    И какво неочаквано има в това, че Локомотив взе купата? Неочакван бе финалът, да! Неочаквано Ботев елиминира цецека Очаквано отборът на ДПС беше фаворизира от медиите на Пеевски и Домуса. Но за хората, разбиращи футбола просто победи Господарят!

    Отговори на този коментар
    Харесвам(20)Не харесвам(0)

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *