Акрапович за напускането на Локо: Всеки гледа да се развива и да отиде в по-голям клуб!
Бруно Акрапович е един от най-успешните чуждестранни треньори в българския футбол със своите две Купи и една Суперкупа на страната, спечелени с Локомотив Пд. След това работи и в ЦСКА-София, като записа паметна победа над Рома с 3:1 в групите на Лига Европа. Ето какво сподели специалистът за раздялата си със “смърфовете” пред “Мач Телеграф”:
– По цял свят е така. И футболистите, и треньорите гледат да се развиват и да преминават в по-големи клубове, да направят следващата крачка. За Томаш не мога да коментирам, мога да кажа как беше при мен. Аз тогава имах две оферти – една от ЦСКА и една от националния отбор на Босна и Херцеговина. В Локомотив Пд оставих нещо за историята – спечелихме два пъти Купата на България и веднъж Суперкупата. Аз съм човек, който обича да ходи с усмивка на работа и с усмивка да се прибира вкъщи, а не обичам да ми пада мотивацията. А тогава щеше да ми падне, защото не обичам да ми се бъркат в работата. А имаше хора, които бяха започнали да се намесват, където не им е работа. Държа да уточня, че не говоря за собственика. За други хора около него става дума. Така реших тогава, защото съм вярвал, че това е
най-доброто за мен е онзи момент.
– Следя, разбира се. Надявам се да се оправят. Попита ме преди малко дали ми се сърдят. Мисля, че не. Сигурно има хора, които не са приели добре моето напускане, но както казах така реших тогава. Сега си ходя в Пловдив без никакви проблеми. Хората ме поздравяват и уважават. Искам Локомотив Пд да се оправи, макар че няма да е лесно. Всички трябва да гледат в една посока и ще стане. Мисля, че една победа над Ботев Пд би била едно страхотно начало, един импулс, който може да направи така, че нещата да се оправят. Пожелавам им успех в дербито от сърце, а и за бъдеще като цяло.
– Помня, че дълго не можех да се кача в моята „Астричка“ след мача с Тотнъм. Имам чувството, че ме хвърлиха 1926 метра във въздуха (б.а. – прави препратка към годината на основаване на Локо Пд). Беше нещо невероятно. Но не само там. Във Волфсбург също ме помнят, някои от по-възрастните фенове там ме познават повече от сегашните играчи. Като играех там, имахме много хубави моменти, влязохме от Трета – във Втора Бундеслига. Имах такива моменти и в Майнц.
– Не би трябвало да се учудвате, че съм го получил. Смятам, че така трябва да бъде. Всеки треньор би трябвало да получи време да развие идеите си. Другото е работа на парче, която трудно може да доведе до успехи.