Преди пет години, Локомотив Пловдив допусна една от най-болезнените си загуби в новата история. ”Черно-белите” отстъпиха във финала за Купата на България от Лудогорец, след като допуснаха обрат от 1:0 до 2:1.
След този финал, много неща в “черно-бялото” семейство се промениха. Настъпиха черни дни за клуба. В една част публиката на Локомотив се разиденени, а причината бе тогавашният собственик Константин Динев. Все пак той напусна “Лаута”, а акциите преминаха в ръцете на феновете. Онези трудни и черни дни, оставиха следа, която все още бавно се заличава от името на Локомотив. След Динев и дружествата на запалянковците, клуба пое Христо Крушарски и нещата се успокоиха.
На 1 юли обаче семейството на Локомотив получи нов сериозен удар след като понесе сериозна загуба – изостави го един от най-легендарните му членове – Аян Садъков. А, каквото и да кажем за бате Айко ще е малко.
Днес, когато десетки запалянковци изпратиха Садъков в последния му земен път, с екипът на TribunaPlovdiv.bg се свърза наш читател, който ни помоли да публикуваме една заветна статия, публикувана точно преди 5 години, след онзи финал за Купата на България, който предизвика катаклизми в “черно-бялата” къща. Статия която се превърна в любима на десетки локомотивци от различни поколения. Един материал, публикуван в тогавашния ни сайт SportaBG.com, месеци преди да създадем TribunaPlovdiv.bg.
Вземи 100% бонус до 100 лв. за нови клиенти в bet365. Гледай над 100 000 мачове. Залагай на живо удобно от твоя мобилен телефон и печели с още много страхотни бонуси в bet365. Започни с бонус от 100 лв. от сега оттук >>>
Ето го и него:
Защо любовта е черно-бяла?
Месец след полуфинала за Купата на България, а след това и финала в Бургас, много се изписа и изговори за онези деца, младежи, бащи и дядовци с черно-бели шалчета и знамена, които подкрепяха отбора си неистово през целите 90 минути на двубоите. Много коментатори и анализатори се опитаха да обяснят каква е тази обич и тази привързаност към пловдивското “Локо”. И най-точната дума за това е, че се опитаха… Необяснимо и неразбираемо е за хора, които не са предани на черно-белите да вникнат в същността на тази любов. Благодарим им от сърце че най-накрая забелязаха едно явление, което няма аналог в българската действителност. Това че можеш да обичаш, да страдаш и да вярваш, че все някога и на теб ще се усмихне съдбата, без да го натрапваш постоянно из цялото медийно пространство, а когато не се получи да ти е виновен целия свят. И най-важното, тук не става дума да правиш нещо с цел да бъде отразено. Това е винаги така, без значение дали любимият ни “Локомотив” е в А, Б или не знам коя група, без значение дали бие или пада… Тук, на “Лаута” водещата дума е Любовта към черно–белите. Ще се опитам, да ще се опитам, защото едва ли един човек би могъл да опише какво е това което ги кара всички тези хора така да боготворят своя отбор. Клиширано е да се каже че това е религия…. не, не е религия. Това е обич. Обич истинска, безкористна, всеотдайна и неподправена. Обич в най-чистия и вариант. Обич към Локомотив Пловдив.
Ние привържениците на “Локо” Пловдив имаме малко мигове на възход и може би затова така ревностно ги ценим за разлика от преялите с титли и купи столични грандове и други казионни отбори.
Ще Ви върна назад в годините… 1983г. Полуфинал за Купата на Съветската армия на стадиона в Ихтиман. Тогава “Локо” Пд победи “ЦСКА” с 3:2. Победи на терена, а на трибуните резултата беше разгромяващ. Въпреки, че Ихтиман е само на шестдесет км. от София. Огромна маса народ тръгна от Пловдив в подкрепа на своята мечта и доживя да я постигне. Специални влакови композиции, върволица от коли по магистралата окичени с черно бели знамена и шалове. И всички с надеждата че най-накрая и любимият Локомотив ще достигне до своя трофей, който все се е изплъзвал през годините. Победа над “ЦСКА”, победа и на финала и най-накрая купата бе в Пловдив изложена на Главната и на “Лаута”.
Вземи 100% бонус до 100 лв. за нови клиенти в bet365. Гледай над 100 000 мачове. Залагай на живо удобно от твоя мобилен телефон и печели с още много страхотни бонуси в bet365. Започни с бонус от 100 лв. от сега оттук >>>
Но истинската драма предстоеше – онзи паметен мач с “Черноморец”- бараж за влизане в А група. Бяхме загубили първия двубой в Бургас с 2:1. Само на един гол от заветната цел.
Няма такава публика която да изпълни стадиона още в 14 часа въпреки зверската жега в Пловдив и то при положение че мача бе от 18 часа. В ранния следобед нямаше празно място на “Лаута”, а хората продължаваха да прииждат и към 15 часа след като полицията спря достъпа до стадиона се наложи да се щурмуват оградите макар и те да бяха охранявани с кордон от полиция/милиция тогава/. Няма такава картинка – когато започнаха да прескачат фенове на едно място, всичката полиция отиваше да ги спре, а през това време там, където е останала по рехава охрана следваше моментална атака и пак нахлуване в стадиона. И така на няколко пъти. Нищо и никой тогава не бе в състояние да ни спре. Поне така си мислехме в този момент. Не само по трибуните, на пистата нямаше къде игла да хвърлиш. Хората бяха насядали на пистата буквално до тревата.
И като се почнаха едни положения, греди… 5 ли бяха 7 ли бяха… а гол не влизаше. Уважаваният от нас Любомир Шейтанов /вратар на “Черноморец” тогава/ след мача целуваше гредите! То добре че и не влезе гол, защото в този миг мача свършваше. Никой и нищо нямаше да е в състояние да удържи хората по трибуните. Еуфорията беше огромна… затова и мъката след мача бе дваж по-голяма. След последния съдийски сигнал всички стояха на трибуните, никой не си тръгваше и всички вкупом не вярваха на очите си, че наистина в мач който се игра на една врата гол нямаше. Няма по истински сълзи от тези на локомотивеца. И никой не кълнеше съдията или пък някой друг да му е виновен… просто приемаше участта си че отново и отново, оставаме на сантиметър до триумфа. И както в цялата история на Локомотив разликата между скръбта и радостта винаги е само на косъм разстояние. Отвори се нова възможност за допълнителен бараж за влизане в А група и тогава поне 30 000 /тридесет хиляди/ !!! души изпълнихме ст.”В.Левски” за мача срещу Осъм Ловеч… и като се почна пак една драма… ние поведохме те ни изравниха… та чак в продълженията стигнахме до заветното 3:1… е няма такава мъка и възторг събрани на едно място.
А всичко това е само кратък щрих от цялата ни история събран в два месеца време… Време в което се хвърляш от едната крайност в другата и обратно. Само човек, които безрезервно обича своя отбор е способен да понесе всичко това и следващият мач отново да е на “Лаута”. Без значение с кой играем, пак със свито сърце до последно да се надява, че ще победим. При нас лесни мачове НЯМА, дори и да бием то почти винаги е с едно на „мъка”. Всичко е изстрадано до последния миг. Не случайно вървеше и този анекдот „Кога Локо Пловдив ще стане шампион” и отговора беше „Когато падне стадиона”… е падна. За това и всички сме там и ще бъдем, защото любовта и страданието са неразривно свързани с любимият ни Локомотив. Ето за това – ЛЮБОВТА Е ЧЕРНО БЯЛА, а непосветен трудно може да го разбере.
Автор: Георги Инджов
Няма друг такъв клуб, който да оцелее, ако загуби толкова собственици.Всеки друг клуб на мястото на Локомотив Пловдив би умрял!Много хора очакваха това да се случи и с Локомотив, но този велик клуб възкръсваше сякаш от нищото.Казват, че трудностите сполтяват…е нека го докажем, за кой ли пореден път.Хайде всички локомотивци да се вдигнем и да запопнем да подкрепяме отбора на стадиона, а не пред радио и телевизията!Само ако всички се обеденим можем да изтласкаме нашия любим Локомотив отново къю върховете.Но за това се иска желание, решение и постоянство!
loko zavinagi
Всяка една дума и всяко едно изречение е написано с такава страст и болка позната само на един истински изстрадал локомотивец. Никога не ни е било лесно на нас, но точно трудните моменти ни правят това което сме – СЕМЕЙСТВО!
Аз вярвам в Локомотив. защото той е вечен!
Не просто настръхнах,а се и разплаках и си спомних за баща ми,който си отиде от този свят,само преди 5 месеца и който преди 23 години за пръв път ме заведе на мач.Той самият до последно ходеше.
Както и за дядо ми,който пък за пръв път ме заведе на тренировка преди 30г.,на бившия 9-ти септември,сега Пловдив.
Почивайте в мир и двамата!
Нямам думи да ви благодаря,че ми завещахте тази безгранична черно-бяла страст,която когато един ден имам деца,ще опитам да предам и на тях!
Авторът е прав.
Това усещане не може да се опише с думи,то просто се усеща!!!
Жалко че днес нямах възможност,да отида и да се простя с Аян,защото се върнах от нощна смяна и бях като премазан.
ПОЧИВАЙ В МИР,АЯНЕ!!!
Пловдив сме ние!Велика статия.Трябва да се дава да се чете на всеки един футболист,който идва в отбора
Няма фен на Локомотив който да прочете статията и да не настръхне… Ние сме семейство, ние сме Локомотив Пловдив!
Локомотив Пловдив е повече от футболен клуб,това е религия предавана от поколение на поколение!