Дъщерите на Илиян Филипов със сърцераздирателно послание: Баща ни беше извънземен! Беше недостижим!

Дъщерите на трагично убития финансов благодетел на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов се сбогуваха по изключително сърцераздирателен начин със своя баща.

Те използваха социалните мрежи, за да изразят своята огромна и съкрушителна болка от загубата на един от най-важните си хора в живота.

TribunaPlovdiv.bg публикува текста без редакторска намеса:

Посланието на Александра Филипова:

Баща ни беше извънземен. Беше недостижим. От малка съм го имала за най-големия идеал и мечта. Отговорността му, мисленето му и постоянството му ме вдъхновяваха. Обичта му, близостта му и отношението му ме караха да се чувствам като най-голямата късметлийка. Винаги съм се гордяла с човека, който е. И не говоря за личността “Илиян Филипов” позната на много. Говоря за човека Баща, който е. Винаги ме е учил на труд. Винаги ме е учил на правда. Винаги ме е учил на сигурност. Всички мои решения в живота ми са взимани с мисълта за него и това как да го направя горд и щастлив. И той често го повтаряше… “Ти си моята гордост, Тате”. И след тези думи, всичко имаше смисъл.

Живяла съм щастлива и горда, че го имам. Че го познавам така както никой друг. Колко обичаше да пее, и как пяхме заедно. Колко обичаше да се разхожда в гората, и как се разхождахме заедно. Колко обичаше да ме гушка, да ме лигави, да ме дразни… Колко обичаше простичките неща, филията с масло и чубрица, и билковия чай, кафето с много мляко. Колко обичаше хората, и как обичаше, когато те го обичат. И колко силно обичаше…

Все помагаше. Колкото да не им се вярва на някои хора. За него нямаше значение нищо, всички бяха еднакви. Ако чуеше за несправедливост, все се намесваше, приемаше я за своя. И се бореше. Не стихваше. Не спираше. Работеше много. Спеше малко. Хранеше се рядко. Много му се карах. “Гледай повече себе си, гледай здравето си” и той ме уверяваше, че всичко е наред и той е добре. Истината е, че наистина беше добре. Това беше неговото “спокойствие” – да не почива.

И не почиваше. Постоянно мислеше, работеше, питаше, говореше… Енергията му изпълваше цялата стая, а понякога дори стадиони. Прибираше се вкъщи и от вратата споделяше за днешния казус, среща или идея. Възхищавала съм се как успява да мисли за всичко, да влиза от тема в тема, да смята като калкулатор, да намира винаги решение и то бързо.

Освен всичко дотук, много пъти е правел грешки, или аз съм ги имала за такива. За много хора някои от решенията му невинаги са били правилни. Справедливостта е субективна. Но истината е, че умееше да те накара да повярваш в неговата справедливост. И да му простиш. И днес му прощавам.

На всички, които ме познават: Знайте, че ако някога съм ви докоснала по някакъв начин дори за момент, то това е било заради него – всичко, което съм, го дължа на него и майка си. Винаги съм искала човека, който съм, да отразява тяхната човечност и доброта.

На всички, които споделиха история с него, или му пожелаха светъл път, и подкрепят мен и семейството ми… Благодаря. Думите ви и съпричастието ви наистина ни помага.

Отделно, благодаря и на цялата ботевистка общност за снощи, за организацията и за всичко останало.

Яд ме е, че ми е отнет.

Яд ме е, че последните му думи към мен бяха “Лека нощ, миличка, до утре”

Утре дойде. И него го няма.

… Беше извънземен. Беше недостижим.

Вчера разбрах, че беше просто човек.

Лети високо, Тате.

Време ти е да почиваш.

Обичам те.

Твоята Сисанка

Ето какво написа и Николета Филипова:

Скъпи тате…

Благодаря ти. Благодаря ти не само от мое име, а и от името на всички хора, на които някога си помогнал, подал си ръка или си се отзовал, когато са имали нужда.

Благодаря ти, че беше такъв човек.

Някои хора не те харесваха, други ти се възхищаваха, но малко хора наистина те познаваха. Малко хора знаеха какъв беше ти всъщност.

А ти беше човек, който винаги търсеше справедливост. Човек, който обичаше семейството си и приятелите си истински. Човек, който помагаше на всеки, който имаше нужда, без да очаква нещо в замяна.

Остави след себе си не просто спомени, а хора, на които си помогнал, ръка, която си подал, и добрина, която няма да бъде забравена.

За мен ти винаги ще бъдеш моят най-голям пример, моята опора и човекът, който винаги вярваше в мен. Ти беше човекът, който вярваше в мечтите ми дори в моментите, в които аз самата се съмнявах в тях. И правеше всичко възможно да ги превърнеш в реалност.

Благодаря ти за начина, по който ме възпита, за всичко, на което ме научи, и за човека, който съм днес. Знам, че голяма част от мен е такава, каквато е, заради теб.

Знам, че дори когато вече те няма до мен, ще усещам твоята подкрепа. Ще те нося в себе си — в думите ти, в уроците ти, в начина, по който гледам на света.

Ще ми липсваш страшно много. Ще ми липсва да ти разказвам за деня си, да чуя гласа ти, да те попитам за съвет. Ще ми липсва просто да знам, че си там.

И сигурно ще има дни, в които ще ми бъде много трудно. Дни, в които ще ми се иска само да те прегърна и за малко всичко да бъде както преди.

Но ще живея така, че да се гордееш с мен. Ще преследвам мечтите си и ще пазя всичко, което ми даде.

И когато постигна нещо, за което някога сме мечтали заедно, ще погледна към небето и ще си помисля за теб. Защото ще знам, че част от теб ще бъде с мен завинаги!

Обичам те, тате и винаги ще те обичам!

Благодаря ти за всичко.

Почивай в мир

TribunaApp за феновете на Ботев – всичко за “жълто-черните” на едно място!