ГЛЕДАЙ: Лидерът в сянка за Локомотив Пловдив – Боян Милосавлевич: Това е моят дом!
Локомотив Пловдив има доказани лидери като капитаните Димитър Илиев и Парвиз Умарбаев, които във времето са повеждали отбора към големи победи и значими клубни успехи. В съблекалнята на “черно-белите” има поне още един футболист, който може да носи тази отговорността на раменете си. Той пристигна на “Лаута” през януари 2025 година и заедно с треньора Душан Косич донесе повече стабилност и спокойствие на терена, а “смърфовете” преживяха трансформация – от футболисти, които играха плейоф за оцеляване в Първа Лига до боеспособен отбор, който се противопостави и победи Ботев Пловдив, Лудогорец, ЦСКА, Левски, класира се за полуфиналите за Купата на България и се бори за евроквота в навечерието на 100-годишнината на клуба. Атаката започва от защитата, която започва от присъствието на вратаря. Вече сте се сетили, че героят в това интервю е снажният страж и последна преграда на Локомотивската врата – Боян Милосавлевич, който се съгласи да даде първото си обширно интервю в България за TribunaPlovdiv.bg преди кулминацията на сезон 2025/2026.
Милосавлечич споделя, че не се е чувствал щастлив, преди да подпише с Локомотив през януари 2025 година, който се превръща в негов дом в следващата година и половина и той си връща удоволстието да играе футбол:
“Не бях щастлив преди Локомотив. После се появи възможността и моят треньор на вратарите в Кипър ми предложи да дойда тук и не се замислих много, присъедних се директно към Локо. Познавах отбора преди да подпиша и когато видях феновете, нямаше много какво да мисля. 100 процента направих правилния избор.
Беше труден период за мен, защото не тренирах, не играех мачове и подписах с голям отбор като Локо в момент, в който се бореше за своето оцеляване. Напрежението беше голямо, но след няколко мача започнах наистина да се наслаждавам на футбола. Играех без напрежение. Хората в клуба, треньорът на вратарите, привържениците ме подкрепяха. В началото Крис Томов ми помогна много. Сега Петър Зовко и по-младите.”
Сръбският вратар на Локо пристигна на “Лаута” няколко седмици след назначението на Душан Косич – словенският специалист, който поведе “черно-белите” в борбата за оцеляване и изведе отбора до битка за евротурнири и полуфинал за Купата на България.
“Да работиш с него е невероятно. Мисля, че всеки от отбора ще го каже. Можеш да говориш с него не само за футбол. Той помага, с каквото е нужно – можеш да говориш с него и за лични проблеми, не само за хубави неща. Той е отворен към комуникация. Много строг, за да поддържа дисциплина в съблекалнята. Мисля, че всеки от отбора се наслаждава на тези взаимоотношения с треньора. Голям професионалист и първо ни е треньор, но говори с нас като приятел, което ни кара да се чувстваме комфортно и както виждаш – да се представя по-добре на терена.
Изглежда, че Боян е от чужденците, които осъзнават, че играят за един от големите клубове в България:
“Локо има традиции в турнира за Купата, да бъде високо класиран в първенството. Много сме радостни. Работим много, за да стигнем дотук. За мен е важно, че сме в тази позиция. Много щастлив съм, че съм част от това.”
Стражът на “смърфовете” сподели и впечатленията си от големите дербита на Пловдив с Ботев:
“Атмосферата, разбира се. Невероятно е. Денят преди мача, седмицата преди мача. Подготвяме се по специален начин. Който е по-мотивиран, който има повече огън вътре в себе си, ще спечели. Особен мач е.
А има ли шансове Локомотив да зарадва своите фенове навръх 100-годишнината на клуба?
“Това е голямо събитие. Този сезон върви добре засега. Със сигурност гледаме мач за мач. Има го в главите ни, в съзнанието ни като мисъл. Всички мислят, че е възможно и защо да не е? Но гледаме мач за мач, оставаме скромни, както нашият треньор ни учи, но защо не?”
Милосавлевич сподели нещо много интересно – той е чувал гласовете на “черно-белите” и е чувствал подкрепата им в мачовете, които Локомотив изигра пред празни трибуни на “Лаута”.
“Разбира се, не се чувствам добре, когато не са с нас на стадиона. Те са нашият 12-ти играч. Когато играехме без публика, чувствахме, че нещо липсва, но не знам как точно да го опиша, чувствахме енергията – сякаш понякога чувахме гласовете им дори когато ги нямаше. Ние оцеляхме, но имахме нужда от тях да се върнат възможно най-скоро. Това е голяма подкрепа, увереност за следващия мач. Те са зад нас дори когато губим. Какво да кажа? Невероятно усещане.”
Със своите 17 сухи мрежи в 42 мача и редица ключови, чудесни спасявания, Боян Милосавлевич получи най-голямата награда за един футболист – той спечели любовта и признанието на публиката, която го избра за №1 през 2025 година:
“Беше голямо, голямо удолетворение за мен. Когато бях там и казаха моето име. Щастлив съм, че успях да помогна, откакто дойдох и се отблагодарих за доверието на хората, които ме докараха тук и ми дадоха възможност. Отблагодарих се на феновете за подкрепата, която ни дават.”
А дали е възможно той да остане в клуба и след 2027 година, когато му изтича договорът?
Никога не казвай никога. Не мисля толкова напред. Наслаждавам се на всяка секунда тук. Бъдещето ще покаже. Мога да си представя да бъда тук. Това е моят дом. Щастлив съм, че Локомотив има толкова добра и многобройна публика. Ще направим всичко, за да ги зарадваме във всяка минута на терена, особено заради 100-годишнината на клуба. Големият клуб Локо. И само Локо!”
200 Безплатни Завъртания в Betano при регистрация 🎁
