Георги Величков: Клубът е много разклатен! Забавянията на заплати бяха основната причина за моето решение

Бившият изпълнителен директор на Локомотив Пловдив Георги Величков говори за първи път за раздялата си с “черно-белите”, както и за причините довели до нея. Това се случи в подкаста “FootballStorycast”.
Клубът е много разклатен и не искам допълнително да внасям напрежение. Вижданията на президента са много по-различни от моите. Първоначално нещата тръгнаха в положителна посока, обещанията бяха доста различни от това, което се случи. Не отидох в Локомотив за заплата, а за да работя и да помогна на клуба. Политиката му спрямо феновете е… опитах се да я променя, защото аз не виждам нещата по този начин. Моето мнение е, че футболът е за феновете. Какъв трябва да си, за да кажеш, че феновете пречат на отбора? Колко трябва да ти е менталният капацитет, за да изкажеш подобно мнение?
Какво успях да променя? Вече не знам дали е така, но успях да направя така, че всеки един да знае за какво отговаря – така да се каже, каква му е длъжностната характеристика. В България това, което видях, е, че един Лудогорец има добре изградена структура, всеки знае каква му е функцията и се работи професионално. Виждам, че и в ЦСКА се опитват да правят същото, а с новия човек в Левски и там нещата тръгват в тази посока. Оттам нататък Славия, Локо Сф, Арда, Черно море и т.н., навсякъде е едно и също. При Славия каквото каже Венцеслав Стефанов, това става.
При Ботев Пловдив е абсолютно същото с Илиян Филипов, много го уважавам, защото дава пари за спорта и децата, но той иска да е президент, треньор, изпълнителен директор, спортен директор и т.н. Излизаш, даваш интервютата, без да са съгласувани с пресаташе, с никой, кое става за медиите, кое не – тотален непрофесионализъм. Опитах това да променя в Локомотив, опитах да въздействам на президента на клуба. Крушарски имаше навика да звъни на треньора на рейса, на охраната, на касиера, на шефа на школата и да пуска към тях информация, която не би трябвало да стига до тях, а до мен и оттам аз да я разпределям.
Димитър Илиев е дал страшно много на Локомотив, той беше на 15 години, когато попадна в съблекалнята на отбора. Оттогава целият му живот е бил свързан с клуба. Включвал се е във всякакви каузи, аз съм му звънял и винаги се е съгласявал и го е правил доброволно. На този човек животът му е отдаден на Локомотив. Това, което каза Крушарски, че на всеки работник трябвало да звъни… пълно престъпление.“














